Решение № 7090 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3320/2016 г.

Решение № 7090 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3320/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Главния секретар на Министерски съвет против решение № 104/07.01.2016 г., постановено по адм. дело № 12073/2014 г. на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - С. А. В. от град С., оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил писмо изх. № 03.07 - 882/17.11.2014 г. на главния секретар на МС, с което е отказан достъп до обществена информация по т. 2 от заявление вх. № 03.07-882/29.10.2014 г. на С. А. В. и е изпратил преписката преписката на административния орган за предоставяне на информацията в 14 - дневен срок. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 03.07-882/29.10.2014 г. С. А. В. е поискала от министър-председателя на РБългария да й бъде предоставен достъп до обществена информация, съдържаща се в проекто-доклад за работата на Комисията, назначена със заповед № РД-202/04.10.2013 г. на министър-председателя, изготвен от служители на областната управа на област С. Информацията е поискана като копие на хартиен носител. С оспореното писмо изх. № 03.07 - 882/17.11.2014 г. главният секретар на МС е отказъл достъп до поисканата информация, като е изложил мотиви, че докладът е поискан от молителката и от друг чл. на комисията - Н. В., в рамките на предходните 6 месеца, по което искане също има отказ и той е предмет на образувано дело пред АССГ С. - град. С. се, че образуваното съдебно производство е пречка административният орган да се произнася по идентично искане, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от АПК. В мотивите на решението на АСВ е прието, че оспореното пред него решение е материално незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Изложени са мотиви, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да я предостави на заявителя. АССГ е приел също така, че не е приложима и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, на която се е позовал задължения субект, предвид тълкуването на нормата в насока, че постановения отказ не е основание да бъде удовлетворено повторно направеното искане за същата информация. По тези съображения административният акт е приет за незаконосъобразен. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е главният секретар на МС, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Касационната инстанция счита, че решението е правилно, и относно приетата незаконосъобразност на оспореното заповед, поради обстоятелството, че поискана информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая поисканият доклад съдържа информация, с предоставянето на която молителят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект, тъй като съдържащата се в него информация се отнася до дейността на създадената комисия към МС, чиято дейност е свързана с анализ на правния и градоустройствен статут на сградите и земите, включени в терена на комплекс "Б." и реституционните искания за тези имоти. Поисканата информация следва да бъде квалифицирана като официална по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ и изготвеният доклад има самостоятелно значение, като съдържащ обществена информация, достъпът до която е свободен. Касационната инстанция споделя и мотивите относно липсата на предпоставките на чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ, посочен акто основание за оспорения отказ. Посочената правна норма съдържа едно от основанията за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация са посочени изчерпателно в чл. 37, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗДОИ. Съгласно т. 3, към която могат да бъдат подведени мотивите на процесния отказ, достъп се отказва когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. ЗДОИ е специален закон, а цитираната разпоредба е с точна и ясна редакция. Поради това липсва процесуално основание както за прилагане на разпоредби от общия закон, какъвто се явява АПК, така и за разширително тълкуване на цитираната разпоредба. Ето защо след като с решението от 02.09.2014 г. не е предоставен достъп, а е отказан такъв, не е налице хипотеза, обуславяща прилагането на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. Поради изложеното, решението на АССГ като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Касационната ответница не претендира разноски и не представя доказателства за направени такива, поради което разноски за касационната инстанция не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение