Решение № 820 от 25.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Димитров против решение 1044 от 10.06.2022 г. по адм. дело 2319/2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 793/14.07.2021 г., издадена от кмета на община Родопи, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж два броя бетонови гаражи, находящи се в ПИ с идентификатор 66809.12.47, м. Ущелица, [населено място]. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като предмет на заповедта е преместваем обект, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а ал. 1 ЗУТ. Твърди също, че не е извършител на строежа и не следва да отговаря за премахването му. Ответникът кметът на община Родопи оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон. Административният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложените в съдебния акт съображения в този смисъл се споделят от настоящата инстанция изцяло. В хода на административната процедура са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Констатациите на контролните органи при извършената проверка относно вида и характера на строежа и нарушените при изграждането му разпоредби, не са опровергани в хода на съдебното производство, още повече, че жалбоподателят не оспорва представените с административната преписка доказателства и не инициира събиране на нови. По тези съображения възражението на касационния жалбоподател за нарушения на чл. 35 АПК, е неоснователно. Изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, също е законосъобразен. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ два броя бетонови гаражи, находящи се в ПИ с идентификатор 66809.12.47, м. Ущелица, [населено място]. Всеки от гаражите представлява стоманобетонова клетка с размери 3,30 м./ 5,45 м. и височина 2,20 м. Разположени са в имот със земеделски характер, собственост на жалбоподателя, през 2019 г.- 2020 г. Разрешение за строеж и инвестиционни проекти за обектите не са издадени. При тези факти административният съд правилно приема, че описаните в заповедта за премахване гаражни клетки представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория - постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен проект. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Възраженията на жалбоподателя, че описаните в заповедта гаражи представляват преместваеми обекти по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, които не подлежат на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, са неоснователни. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал.1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая гаражните клетки, предмет на заповедта за премахване, нямат характеристиките на преместваем обект както в конструктивно отношение, така и с оглед на предназначението, тъй като не се използват за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че описаните в заповедта обекти не представляват търпим строеж. С оглед периода на изграждане същите не попадат във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не могат да се определят като търпими. Ако се приеме, че гаражите са изградени преди влизане в сила на ЗУТ, в какъвто смисъл не са ангажирани доказателства, то изводът, че същите не са търпим строеж, остава непроменен. Гаражите са разположени върху земеделска земя, чието предназначение не е променено и са недопустими по правилата и нормите по устройство на територията, както към момента на извършване на строителството, така и по действащите правила и нормативи, тъй като са изградени в нарушение на условията и реда за застрояване, предвидени в чл. 2 и чл. 4 от Наредба 2 / 1998г. за застрояване в земеделските земи (отм.) и в противоречие с изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 4 и и чл. 11, ал. 2 от действащата Наредба 19 от 25 октомври 2012 г. за строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им. Възражението на жалбоподателя, че не е извършител на строежа и не следва да отговаря за премахването му, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган. В случая жалбоподателят е собственик на имота, в който е установено незаконно строителство, поради което следва да отговаря за премахването му. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба е представляван в касационното производство от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Родопи сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,