Решение № 579 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7109/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Юг ЕАД гр. Пловдив, подадена чрез упълномощен представител юрисконсулт Николов, насочена срещу Решение 3031/ 08.05.2024г., постановено по административно дело 5580/ 2023г. на Административен съд- София- град (АССГ). Касационният жалбоподател счита решението за необосновано и неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, който не почивал на събраните по делото доказателства, като посочва, че ЕР Юг не е собственик на електропровода. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него, да се постанови друго по съществото на спора, което да отмени решението на КЕВР. Претендират се разноски. Ответната страна- Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез юрисконсулт Дуевски в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Х. Т. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че АССГ е постановил оспорваното решение при правилно приложение на материалния закон и не е налице касационно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Електроразпределение Юг ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище: гр. Пловдив, срещу Решение Ж-433 от 04.05.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени задължителни указания на дружеството, в едномесечен срок от получаване на решението да извърши необходимите технически мероприятия и да измести средството за търговско измерване за обект дърводелски цех, намиращ се в [населено място], община Борино, област Смолян в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на жалбоподателя Х. Т. и след приключване на дейностите да представи на КЕВР доказателства за изпълнението им. Административният съд е посочил, че административното производство е образувано по жалба с вх. Е-11Х-00-38/ 26.02.2023г., подадена от упълномощен представител на Х. Т., с която се възразява срещу местоположението на средството за търговско измерване /СТИ/ за обект дърводелски цех, собственост на жалбоподателя, находящ се в [населено място], община Борино, област Смолян, с ИТН 1195603. При извършената проверка от страна на органа е поискано становище от "Електроразпределение Юг" ЕАД, в което е посочено, че СТИ за имота е монтирано на ТП Телевизионна кула Буйново с оглед наличието на електропровод с дължина около 750 м. между ТП и присъединения обект, който не бил собственост на електроразпределителното дружество. Електроразпределение Юг ЕАД сочило, че такова преместване би противоречало на чл. 29 от Наредба 6 от 24 февруари 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи. Във връзка с подадената жалба и при изпълнение на установената процедура е издадено оспореното Решение Ж-433 от 04.05.2023г. на КЕВР, с което на "Електроразпределение Юг" ЕАД са дадени задължителни указания в две точки. От правна страна административният съд приел, че административният акт е издаден от законово оправомощен административен орган в рамките на материалната му компетентност по чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ, отговаря на изискванията за форма и задължителни реквизити, постановен е в съответствие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Приел е за правилен извода на административния орган относно задължението на електроразпределителното дружество, съгласно чл. 29, ал. 5 вр. с, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/. СТИ за имота на Х. Т. следвалода бъде монтирано на имотната граница и то така, че кабелите след изходящите клеми да попадат в имотните граници на обекта. Обсъдил е всички твърдения на жалбоподателя, като е анализирал дали са подкрепени с доказателства и взел предвид заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Преценил е като неоснователно възражението на жалбоподателя, че границата на собственост по смисъла на чл. 29 от Наредба 6 от 24.02.2014г., следва да се определи след електропровода. В заключение е приел, че оспореното решение на КЕВР е законосъобразно, а подадената жалба е била отхвърлена като неоснователна. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. С оглед изяснената фактическа обстановка са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на спорните въпроси - чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Правните заключения на съда са правилни и са направени въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройствения правилник на КЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в наредбата по чл. 60 от ЗЕ - Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредбата/. Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/ 2013г. Административният съд правилно е преценил за законосъобразно решението на КЕВР и обосновано е отхвърлил жалбата. Аргументите на касационния жалбоподател за противното не се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката средствата за търговско измерване следва да бъдат разположени до или на границата на имота на клиента. Според &1, т.58 от ДР на ЗЕ "средствата за търговско измерване" са технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ. Съответно на това и съгласно действащата разпоредба към момента на издаване на административния акт на чл. 29, ал.1 от Наредба 6 от 28.02. 2014г. (отменена), когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. В идентичен смисъл е и чл. 35, ал.1 от Наредба 6 от 28.03. 2024г. Според приложимата разпоредба на чл.29, ал.5 от Наредба 6/ 28.02. 2014г. (отменена), електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. Те следва да се монтират до или на границата на собственост на имота на клиента. Същият текст е приет и в чл. 35, ал.5 от Наредба 6 от 28.03. 2024г. Оперативната самостоятелност на оператора на електропреносната мрежа, да определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях по реда на чл. 120, ал. 3 ЗЕ, следва да бъде упражнявана при съобразяване с изискването за поставянето на средствата за търговско измерване до или на границата на имота на клиента. Обосновано и в съответствие с материалния закон в съдебното решение е прието, че оспореното пред АССГ, Решение Ж- 433 от 04.05.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е законосъобразно. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в размера от 100 лв., предвид правната и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение,