Решение № 9027 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2017 г.

Решение № 9027 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационнa жалбa на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП против Решение № 1316/01.03.2017 г. по адм. д. № 7708/2016 г. на Административен съд С.- град, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22002315002602-091-001/07.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в обжалваната и потвърдена част с решение № 877/31.05.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на съдебното решение, за потвърждаване на ревизионния акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

О. П. И. Мишков с. Д., О. С., чрез процесуалния си представител адв. Стайков, в отговор на касационната жалба, оспорва основателността й.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е, частично основателна, по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за това са:

• лицето да има качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното;

• да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител;

• вследствие на това поведение да не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение.

Не е спорно и е установено по делото, че РЛ е било управител и едноличен собственик на капитала на "Хот трейдинг" ЕООД с. П., община С., в периода на възникване на задължения на дружеството за данъци и конкретно м. март-м. юли вкл. 2013 г.

Задълженията за плащане на данъци /ДДС/ и лихви за забава върху тях са установени с влязъл в сила като необжалван ревизионен акт № 171304593/12.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В.. С този РА установените задължения на дружеството за периодите м. март-м. юли 2013 г. са в размер на 709 503,18 лв. - ДДС. О. установените задължения по този РА за дружеството са 822 414,75 лв., включващи лихви и задължения за главници - ДДС за други данъчни периоди през 2011 г. и 2012 г. Върху сумата от 709 503,18 лв. като главница с процесния РА са изчислени и установени лихви за забава, считано от м. 03.2013 г. и до издаването в общ размер от 186 047,32 лв. Видно е от РД № 1304593/27.01.2014 г. към същия РА е, че за периодите м. 03-м. 07.2013 г. дружеството е било регистрирано по ЗДДС. Видно от неоспорените констатации по РД по РА от 12.03.2014 г. е, че за м. март-юли 2013 г. дружеството е декларирало ВОП на стоки /пилешки бутчета, плодове и зеленчуци, цигарени филтри, хартиени гилзи и др. / на обща стойност 3732466,40 лв. /ДДС 746 493,35 лв./, приети за реално осъществени като ВОП. При ревизията, извършена по реда на чл. 122 ДОПК е установено, че декларирани и осчетоводени продажби на стоките от ВОП са извършени само в периода м. април 2013 г. по пет броя фактури. За останалите стоки, на стойност 3 547 515,61 лв. /, от които ДДС 709 503,18 лв./ е прието, че при липса на данни и материални възможности за съхраняване на бързоразвалящите се стоки, в същия период дружеството е осъществило последващи директни продажби към трети лица, които не са осчетоводени, не са декларирани в справки-декларации по ДДС и дневници за продажби, отчетни регистри. Прието е, че в тези случаи възниква задължение за начисляване на ДДС по реда на чл. 86 ЗДДС за данъчния период, в който е издаден данъчен документ, а в процесния случай - предвид неначисляването на ДДС - за данъчния период, за който данъкът е станал изискуем, т. е. когато е настъпило данъчното събитие по разпореждане със собствеността върху стоките от ВОП .

Влезлият в сила ревизионен акт се ползва с доказателства сила относно обстоятелствата, формиращи задълженията.

Неосчетоводяването и недекларирането на продажби на стоки, представляващи последващи облагаеми доставки с получени стоки от ВОП в случая е поведение от вида на бездействие, извършено от РЛ като орган на управление на дружество по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Невключването на продажбите в справки- декларации по ЗДДС, в отчетни регистри, в дневници за продажби съставлява укриване на факти и обстоятелства от органа по приходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, предвид и нормативно установените задължения в ЗСч и ЗДДС за осчетоводяване и деклариране на тези продажби. Субект на укриването е управителят на дружеството, който съгласно чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ организира и ръководи дружеството и го представлява пред трети лица.

Обратно на приетото от първоинстанционния съд, се установява доказана причинно-следствена връзка между това поведение на управителя и невъзможността да бъдат събрани установените с РА от 12.03.2014 г. задължения за данъци /ДДС/ в размер на 709 503,18 лв.

Установено е, че преди започване на ревизията със ЗВР от 04.09.2013 г. -. През м. юли 2013 г. са променени седалището и адреса на управление на дружеството, в района на друга ТД на НАП и друга Д "ОДОП", а през м. август 2013 г. е извършено и прехвърляне на дружествените дялове и промяна на управителя - от РЛ на друго лице - Г. Б. Д., последният представляващ още 121 дружества, всички с рисков профил, големи задължения към бюджета, ненамирани на адресите от органите по приходите и дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органите по приходите.

Безспорно е установено, че вземанията за данъци, спрямо "Хот трейдинг" ЕООД, установени за данъчни периоди м. март-м. юли 2013 г. с РА от 12.03.2013 г. не са събрани в своята цялост и са останали несъбрани към момента на издаване на процесния РА. В тази връзка са събрани достатъчно неоспорени доказателства - Постановление изх. № вх...№ 4393-1/15.04.2014 г. и покана по чл. 182, ал. 1 ДОПК, връчени по реда на чл. 32 ДОПК. Образувано е изп. Дело № 7018/2014 г., по него е издадено разпореждане за изпълнение на запори върху налични и постъпващи банкови сметки на дружеството, последното е включено в мониторинг на дружества със задължения над 100 хиляди лева. Установена е липса на активи за обезпечаване и за събиране на задълженията.

При тези установени факти и обстоятелства по спора, съдът намира, че са налице всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на РЛ по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено досежно частта си, в която е отменен РА, с който в тежест на РЛ са установени задължения в размер на 709 503,18 лв., произтичащи от несъбрани задължения за данъци /ДДС/ на "Хот трейдинг" ЕООД за данъчни периоди м. март-м. юли вкл. 2013 г. по влязъл в сила РА № 171304593/12.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В.. При изяснена фактическа обстановка, касационният съд се произнася по съществото на спора, приемайки, че в същата част на РА жалбата на лицето следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Въз основа на отразеното в РА като поведение на управителя на дружеството, укриването на факти и обстоятелства по осчетоводяване и деклариране на облагаеми доставки - продажби на получени от ВОП стоки, както и предвид последващото поведение на лицето, са доказани действия, изразяващи се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите и препятстване събиране на вземанията. Управителят като представител на дружеството е бил длъжен да отрази доставките в отчетните регистри, да ги включи в дневници за продажби, да подаде СД по ЗДДС, в която вярно да отрази извършените облагаеми доставки за съответните периоди. Липсата на деклариране или разликата между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията, съставлява укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Отговорността за укриването е за лицето, което съобразно качеството си на управител и на едноличен собственик на капитала, е съзнавало или е следвало да съзнава смисъла и значението на действията по неподаване на справки-декларации. Последващите действия, свързани с прехвърляне предприятието на трето лице и издаден РА, потвърждават умисъла на лицето по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК.

Доказателства, както за причинна връзка между укритите от управителя данни и неудовлетвореното вземане, така и за това, че органите по приходите не са могли да съберат установените с РА публични задължения на дружеството, са налице. Поведението на управителя е причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания като при реализиране на отговорността по реда на чл. 21 ДОПК приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството.

Въпреки законосъобразността на РА при наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК, отмяната му от първоинстанционния съд следва да се потвърди в една част за задължения, представляващи начислени лихви за забава върху задължението за плащане на ДДС, считано от м. 03.2013 г. и към датата на издаване на процесни РА.

Задължението за лихви е вън от обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 1 е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно. В нея е предвидена отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, до размера на несъбраните задължения, но не и на лихвите върху тях. Задълженията за данъци са по т. 1 на ал. 2 на чл. 162 ДОПК, съдържаща изброяване на публичните държавни и общински вземания, а лихвите върху тях са по т. 9 на същия текст, т. е. става дума за различни публични държавни вземания. Като не е предвидено изрично, че отговорността по чл. 19, ал. 1 обхваща и лихвите върху установените, но не събрани публични вземания за данъци, такава отговорност на ревизираното лице е незаконосъобразно ангажирана. Поради изложеното, първоинстанционното решение в частта, в която е уважена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА в частта, в която на задълженото лице са вменени задължения за лихви в размер на 186 047,32 лв., е законосъобразно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото разноските на страните следва да се преизчислят съобразно уважената и съответно отхвърлена част от първоначалната и от касационната жалба, както и да се извърши компенсация.

Решението на АССГ следва да се отмени изцяло в частта си за разноските. В тежест на ответника по касация следва да се присъдят разноските на приходните органи за юрисконсултско възнаграждение, за две съдебни инстанции - в размер общо на 9830 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,