Решение № 1582 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2100/2015 г.

Решение № 1582 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2100/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Шахеин Геймати Абриз, гражданин на Ислямска Република Иран, чрез процесуалния му представител адв. Андреева против решение № 7753/13.12.2014 г., постановено по адм. дело № 10316/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган с указания за ново произнасяне. В съдебно заседание се явява лично и с процесуалния му представител. Ответникът по касационната жалба - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет не депозира отговор на касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - трето отделение в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлил жалбата на Шахеин Геймати Абриз, гражданин на Ислямска Република Иран, срещу решение № 5040/31.07.2014 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Абриз срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца, както и с проведените задължителни интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Действително чужденецът при проведените интервюта с него от служител на ДАБ е заявил, че се страхува да се завърне в Иран, тъй като след смяната на режима в Иран през 1979 г., заради службата на неговия баща за шаха на Иран са последвали проблеми от новата власт за цялото семейство. Съдът анализирайки данните в преписката, не е установил касаторът да е бил обект на лично посегателство, или върху него да е упражнявано физическо насилие, което да представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Съдът е установил, че в твърденията на касатора дадени пред служител на ДАБ са констатирани съществени противоречия, свързани с осакатяването на неговата ръка като е посочил две различни версии: веднъж е заявил, че ампутацията се е наложила през 1979 г. когато е бил на 3 години, след като ръката му е била счупена от полицията и не е била потърсена своевременна лекарска помощ, (като е заявил, че тези обстоятелства са му разказвани от неговата майка) а при друго интервю и в съдебно заседание на 21.05.2009 г. по адм. дело № 2589/2009 г. на Административен съд - София-град, по време на първата му молба за убежище за същия инцидент заявява, че ръката му е отрязана в полицията като репресивна мярка. Съдът анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че по отношение на Абриз не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е приел, че въпреки заявените проблеми на цялото семейство с официалните власти, Абриз на два пъти е напускал легално родината си, а наличието на разрешително за напускане на страната е условие да се установи, че не е налице преследване на касатора от страна на официалните власти. По отношение на изброените причини да започне работа по специалността в родината си и изтъкнатите от него проблеми с басиджите (религиозна полиция в Иран, която подпомага населението при природни бедствия и работи при взаимодействие с униформената полиция), първоинстанционният съд позовавайки се на представените по делото доказателства е приел, че Абриз е имал възможност да работи в частния сектор, като в дадените от него интервюта е заявявал, че е сменявал работата си многократно, като не са представени от него доказателства да е преследван от органите на властта, нито, че е имал проблеми от политически характер, каквито е целял да представи пред административния орган, позовавайки се на действията на басиджите. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Ислямска Република Иран към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Абриз на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите и проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - София град. Правилно решаващият съд изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно и изчерпателно анализирани от съда е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец на касатора изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Абриз факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, който да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на Абриз за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните съдържащи се в интервютата на касатора, е приел, че липсват доказателства същият да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си, както и че не са установени интервенции по причина на въоръжен конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за самостоятелно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора съдържащи се в касационната жалба, че завръщането му в Иран, създава заплаха за извършването на репресивни мерки спрямо него от официалните власти. Абриз е напуснал легално страната си на произход без никаква пречка от страна на официалните власти и е пристигнал в Република България през 2009 г., като през 2004 г. също е бил в България с намерение да проучи възможността за работа и за инвестиране на пари. Това обстоятелство и липсата на доказателства за реална опасност от преследване, както и опасност за неговия живот, сигурност и здраве, сочи на поведение свързано с търсене на икономически по-добър живот в България и Европейския съюз. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е разгледал подробно последните данни от приложените по делото справки на Дирекция " Международна дейност" вх. № 01-6690/25.05.2014 г. и на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, за обстановката в Иран и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в Иран. На база на тези данни съдът обосновано е приел, че в Иран към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети (в решение на съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" С от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2 буква "д") от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава - членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Обосновано е прието от съда, че в Иран, гр. Бостанабад, от където идва Абриз, не е налице насилие в резултат на вътрешен въоръжен конфликт или чуждестранно нахлуване или окупиране, както и "безогледно" насилие. Позовавайки се на Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и на справката от ДАБ към 2013 г. за обстановката в Иран, първоинстанционният съд правилно е приел, че от гледна точка на нормите на международното право, Иран не може също така да се разглежда нито като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. От информацията съдържаща се в справката е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Иран въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява страната да бъде определена като достигаща границите на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Правилно и обосновано съдът е приел, че сочените от касатора причини, за търсена закрила в Република България и изтъкнати от него в интервютата проведени с него от служител на ДАБ, а именно, че се страхува да се завърне в Иран поради страх от политически репресии и преследване, от данните по делото не се установява по категоричен начин срещу него да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии от страна на официални държавни органи в страната по произход. Правилни са и изводите на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа на non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. В съответствие със събраните доказателства и установеното фактическо положение Административен съд - София-град като е направил изводи, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея е постановил правилно решение в съответствие с материалния закон. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,