Решение № 12492 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2014 г.

Решение № 12492 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Назъм Назми Азиз с адрес - Затвора гр. Стара Загора срещу решение № 239 от 06.12.2013 г., постановено по адм. дело № 529/2012 г. на Административен съд - Стара Загора. В касационната жалба се сочи неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди исканото обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна. Не споделя извода на първоинстанционния съд за липса на задължение за водене на книга-регистър за писмата на лишените от свобода, които са адресирани до администрацията на затвора, неизпълнението на което да релевира незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 257 от АПК. Представителят на ВАП развива подробни съображения във връзка със становището си за допуснато бездействие, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС, но намира, че от доказателствата по делото не се установява причинно-следствена връзка между визираното бездействие и евентуални вреди, каквито в процеса не са доказани. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административен съд - Стара Загора е бил сезиран с искова молба от Назъм Назми Азиз, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Стара Загора, насочена срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която претендира на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на администрацията на затвора в гр. Стара Загора. Твърди, че на 15.10.2012 г. и на 02.12.2012 г. е подал молби до директора на Медицинския център при затвора, с които е поискал назначаване на лекар в областта на сексологията, които молби не са били заведени в регистъра по чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС, не са изпратени на адресата, а са били унищожени. В резултат на тези действия и бездействия за него са настъпили множество негативни емоции и физически дискомфорт, чувство на незащитеност, малоценност и унижение, страх, депресия и главоболие. Съдът е установил, че за периода от 01.10.2012 г. до 31.12.2012 г. на ищеца са били проведени четири медицински прегледа - 11.10.2012 г., 17.10.2012 г., 15.11.2012 г. и на 28.12.2012 г. Освен това е установил, че здравословното състояние на Азиз е било проследявано периодично, че е лекуван във външно здравно заведение - СБАЛЛС в гр. Ловеч, психиатрично отделение, за което обстоятелство са приети по делото пет броя епикризи. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че директорът на МЦ е уведомил Азиз за реда и начина на провеждане на преглед при лекар, специалист-сексолог, а именно след заплащане на прегледа и съответните изследвания. От гласните доказателства е установено, че молбите си до МЦ Азиз е подавал чрез свидетелите Йовчев и Харакчиев - изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" в друг блок на затвора. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Изложил е своите правни изводи и съображения подробно и изключително прецизно по отношение на всяко едно от твърденията в исковата молба. Очертал е предмета на исковата претенция, като незаконосъобразните действия, от които се претендират вреди са унищожаването на двете молби на Азиз от 15.10.2012 г. и 02.12.2012 г. до директора на МЦ при затвора, а незаконосъобразните бездействия е незавеждането на тези молби в специален регистър, какъвто се твърди, че на основание чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС следва да се води и за тези молби на лишените от свобода до МЦ в затвора. Административният съд е мотивирал становището си за неоснователност на исковите претенции, като е приел, че не е допуснато нарушение на регламентирани за служителите на затвора задължения за водене на книга-регистър за писмата и молбите на лишените от свобода до служителите на затвора. Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да подават молби и жалби и да се явяват лично пред началника на затвора, пощенските разходи за които писма са за сметка на затвора. ППЗИНЗС развива подробно процедурата за начина, по който лишените от свобода упражняват правото си на кореспонденция, като тази, която е адресирана до институциите, посочени в чл. 76 от ППЗИНЗС се завежда в специална книга. Молбите и жалбите на лишените от свобода до началника на затвора се завеждат в нарочен дневник за постъпили молби, жалби, сигнали и предложения. Никъде в посочената нормативна уредба, както и в приетите по делото Правила за документооборота, деловодната и архивна дейност в ГД "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби, утвърдени от главния директор на ГД "ИН", не е установено задължение за водене на книга-регистър за писмата на лишените от свобода, адресирани до служители на затвора, включително до директора на МЦ към затвора. Първоинстанционният съд е приел, че след като няма нормативно установено фактическо действие, което да не са изпълнили служителите на ответника, то съответно не може да реализира бездействие, което да е незаконосъобразно по чл. 257 от АПК. Дори и да се приеме, че искането за извършване на медицински преглед е следвало да бъде регистрирано, каквото становище споделя настоящият касационен състав, то по делото не са представени доказателства от това бездействие на администрацията и нейни служители да са настъпили за ищеца претендираните вреди. Не са доказани и твърденията на ищеца за действия по унищожаване на подадените от него молби на посочените дати. Настоящият състав намира, че по делото не е доказано, че тези молби, които опосредено са подавани чрез другите двама лишени от свобода, свидетели по делото, са достигнали до адресата на посочените дати. Видно е, обаче от доказателствата по делото, че на Азиз са провеждани периодично медицински прегледи, включително в дните, около посочените дати, което презюмира знание на администрацията за желанието на ищеца да му бъде оказана медицинска помощ. След като ищецът не е доказал незаконосъобразни действия и бездействия, то правилно съдът е достигнал до извод, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на обективната отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият касационен състав споделя извода на административния съд по отношение липсата на втората предпоставка от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличието на неимуществените вреди, за които ищецът твърди, че е претърпял. Съдът е събрал доказателства в тази посока, преценил ги е с оглед на цялата съвкупност от доказателствения материал по делото и правилно не е възприел безкритично гласните доказателства по отношение на претърпени вреди от Азиз. Не е доказано да има и причинно-следствената връзка между твърденията за негативни душевни изживявания и емоции и действията и бездействията на администрацията на затвора. В този смисъл обосновано и законосъобразно, съдът е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявените от Назми Азиз искове. В мотивите си съдът е отговорил подробно и обосновано на всички посочени в исковата молба твърдения, като в този смисъл са неоснователни доводите на Назъм Азиз, изложени в касационната жалба за неправилност на решението. Решението на Административен съд - Стара Загора е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение