Решение № 10006 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4684/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Булинтра ЕАД, приподписана от адвокат В. Николов, срещу решение 4445 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело 932/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 1652/12.09.2023 г. на кмета на Община Благоевград. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е извършил служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, като въз основа на фактите по констативния протокол е приел, че извършител на незаконното строителство е само Булинтра ЕАД. Заявява, че в строителния процес е имало и други участници, които не са били уведомени. Счита, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона, тъй като ВиК и Ел. инсталациите в сградата също не отговарят на изискванията и следва да се премахнат. Възразява, че за всички извършени строително-монтажни работи (СМР) на обекта е констатирано нарушение по чл. 142, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а не само за ОВК (отопление, вентилация и климатизация) инсталацията. В съдебно заседание чрез адвокат Николов пледира за отмяна на атакуваното съдебно решение. Не претендира разноски. Ответникът - кмет на Община Благоевград, чрез пълномощника си юрисконсулт В. Спасова, в представено писмено становище оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли за атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Благоевград е бил сезиран с жалба на Булинтра ЕАД, против цитираната по-горе заповед, с която е наредено, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), да премахне следния незаконен строеж: ОВК инсталация в сграда с идентификатор 04279.613.349.4, изградена в имот с идентификатор 04279.613.349 по кадастралната карта (КК) на Благоевград, представляващ УПИ IX-5369, кв. 3 по плана на ЦГЧ Благоевград и имот с идентификатор 04279.613.461 по КК на Благоевград. За да отхвърли жалбата съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е прието възражението на жалбоподателя за накърняване на правата му, поради неприсъствие на негов представител на извършената от контролните органи проверка, защото препис от съставения констативен акт му е бил връчен и той е депозирал възражение. Намерил е, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, предл. първо ЗУТ, извършен в нарушение на чл. 142, ал. 2, изр. предпоследно ЗУТ. Изграден е след 19.03.2010 г. от Булинтра ЕАД, по силата на учредено от Община Благоевград вещно право на строеж, но без одобрени инвестиционни проекти. При изпълнението му дружеството е наело за изпълнители Строймакс ООД и Корект строй ООД. По отношение възражението, че освен процесния строеж, незаконни са и останалите инсталации в сградата, съдът е посочил, че в оперативната самостоятелност на компетентния орган е да издаде заповед за премахване на конкретен строеж, като това не го лишава от възможността в бъдеще да издаде такава заповед за други строежи, нито води до порочност на процесната заповед само на това основание. Досежно факта, че адресат на процесната заповед е само Булинтра ЕАД, а не и останалите участници в строителния процес е изложено, че дружеството е сред посочените в § 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13/ 23.07.2001 г., като носител на ограниченото вещо вещно право на строеж и изборът срещу кого от възможните адресати да бъде насочена заповедта отново е квалифициран като оперативна самостоятелност на органа, която не подлежи на съдебен контрол. Съдът е изследвал и търпимостта на строежа, като установил невъзможност за приложение на нормите на § 16 ПРЗУТ, § 148, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/2003 г.) и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.), предвид времето за изпълнението му - след 19.03.2010 г. Решението е правилно. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства - приложените материали по административната преписка и заключението на вещото лице се установява, че строежът представляващ ОВК инсталация в сграда с идентификатор 04279.613.349.4, е изграден без одобрени инвестиционни проекти, което е в нарушение на чл. 142, ал. 2 ЗУТ. Поради това същият е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежи на премахване. Възраженията на касационния жалбоподател, че не следва той да бъде единствения адресат на заповедта, са неоснователни. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговия извършител, така и неговия собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, органът като е посочил за адресат на заповедта един от възможните субекти - носителя на ограниченото вещо вещно право на строеж и възложител на строежа, е изпълнил изискванията на закона. Обектът на заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен и липсва съмнение кой строеж следва да бъде премахнат. Неоснователно е възражението, че и останалите инсталации в сградата подлежат на премахване като незаконни строежи. Същите не са предмет на настоящото производство, поради което правилно съдът не ги е обсъждал. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. Твърдяната липса на административна активност по отношение на друго незаконно строителство не води до извод за неприложимост на разпоредбите за премахване на процесното незаконно строителство, тъй като такова безспорно е установено и Булинтра ЕАД не оспорва наличието му. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на Община Благоевград и в тежест на касационния жалбоподател следва да се възложи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,