Решение № 3463 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14262/2013 г.

Решение № 3463 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14262/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Амар Карим Мохамед, гражданин на Ирак против решение № 5509 от 14.08.2013 г., постановено по адм. д. № 8487/2012 г. от Административния съд София-град (АССГ). Твърди се неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му, отмяна на решението на ДАБ и връщане на преписката на административния орган с указания за прилагането на закона. Ответникът - Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред АССГ е решение на председателя на ДАБ № 504/17.07.2012 г., с което повторната молба на Амар Карим Мохамед за предоставяне на закрила по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е оставена без уважение. Административният орган е направил извод, че и във второто производство са повторени основанията по първата молба за закрила, които са приети за необосновани и недостоверни в мотивите на решение № 470 от 26.08.2011 г. (първоначалното решение). Новите обстоятелства - получено от семейството му заплашително писмо от Ансар Алсунна, в което пишело, че ако кандидата се завърне в Ирак, щял да бъде убит, както и полицейски рапорт са преценени като недостоверни. Опасенията от преследване от терористи са преценени като необосновани, също е прието, че чужденецът, не е бил принуден да напусне и да остане извън държавата си по произход, поради отправени към него тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице. В същото е прието, че чужденецът не е обосновал страх от преследване по причините, посочени в чл. 8. ал. 1 ЗУБ и не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от същия закон, както и че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Прието е, че в хода на административното производство не е установено кандидатът да е бил обект на тежки посегателства, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут. Въз основа на информационни справки от дирекция "Еврпейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ от 03.02.2012 г. и от 16.03.2012 г. административният орган е отчел общо подобрение на сигурността в Ирак, както и нарастваща способност на властта в Ирак да осигури безопасност и сигурност на населението. Установено е, че отговорни за повечето от атаките са местните терористични групи и шиитските милиции, като предпочитани цели на нападения са иракски граждани, които имат значителна роля в политическия и обществен живот на Ирак, а с много ниска вероятност обикновените граждани са цели на нападения. Установено е, че иракските сили за сигурност имат силно присъствие във всички главни урбанизирани области. Установено е също така завръщане в Ирак на вътрешно разселени лица и бежанци. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу решението на председателя на ДАБ възприемайки изцяло констатациите и изводите на административния орган. По отношение на позоваването в жалбата на задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07, Elgafaji, на разширен състав на Съда на Европейските Общности, съдът е приел, че то е неоснователно, защото съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на чужденеца като основание за субсидиарна закрила, не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съдът е приел, че тези условия не са налице в настоящия случай, тъй като няма данни насилието в Ирак да е достигнало изключителна степен. Оценката за ситуацията в Ирак е преценена от административният съд, според представените справки на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ. Прието е, че действително, съществува риск от извършване на терористични атентати, но те не са насочени към граждани, които не попадат в нито една от уязвимите групи. Цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Отчетени са тенденцията към подобряване на сигурността и политическата воля на официалната власт в Ирак за справяне с насилието в страната, и общото намаление на терористичната дейност в страната, посочено в бележките на ВКБООН, както и все още съществуващият риск от смъртоносни атаки, заплахи срещу живота и сигурността на лицата от рисковите групи, към, които групи чужденеца не принадлежи. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е формирал обосновани изводи, въз основа на които е приложил правилно материалния закон. Основателно, както административният орган, така и съдът са преценили бежанската история на кандидата, като такава, която не дава основание, да се приеме, че по отношение на него в страната му на произход е осъществено преследване заради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Правилна е и преценката, че кандидатът не отговаря на условията за предоставянето на хуманитарен статут. Разказаната от кандидата история правилно е преценена като криминална проявя, осъществена по отношение на него, чиято цел е била получаването на паричен откуп. Необосновано е оплакването на касатора, че правителството не е в състояние да се справи с бандите и въоръжените нападения. По твърдения на самия кандидат, той не е подал жалба в полицията за случилото се с него. При липсата на уведомяване на полицията за инцидента, лицето не може да има оправдано очакване за адекватна и навременна реакция от нейна страна. От друга страна в справката относно актуалната обстановка в Ирак от 03.02.2012 г. (лист 19 и сл. от делото) е посочено, че иракските сили за сигурност имат силно присъствие във всички главни урбанизирани области със задача да ограничат потенциални терористични заплахи, безредици и действия. Посочена е и бързата реакция на иракските полицейски и военни подразделения при инциденти. Следва да се посочи също така, че семейството на жалбоподателя, което е останало в Ирак, живее в гр. Басра, (по данни от интервюто на самия кандидат). Този град се намира в южен Ирак и не е споменат в справките измежду градовете и провинциите с несигурна обстановка. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл. 91 от ЗУБ, Съдът