Решение № 10174 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2017 г.

Решение № 10174 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба на "ТИКА" ЕООД, ЕИК 825351399, със седалище и адрес на управление град Пловдив 4000, р-н Централен, ул. "Васил Соколов" № 19, представлявано от управителя Е. Червенкова подадена чрез пълномощник – адвокат И. Демерджиев, против Решение № 832/19.05.2017 г. постановено по административно дело № 1451/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 15 ОА1576/11.06.2015 г. на Кмета на Община Пловдив за изземване на имот – публична общинска собственост. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост на същото - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател чрез адв. Бучкова поддържа доводи за основателност на касационната жалба. Развива становище в писмена защита представена по делото, че процесния имот се ползва на основата на сключения концесионен договор, който не е надлежно прекратен, които възражения първоинстанционния съд не е разглеждал и обсъждал. Според касатора те пряко са свързани с основанието за издаване на процесния административен акт. Ответникът - Кмета на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Димитрова поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Според установеното по делото единствения правилен извод е, че са налице пред поставките на чл. 65 от ЗОбС за издаване на заповедта. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд –Пловдив е заповед, издадена от Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, е наредено от "ТИКА" ЕООД да се изземе имот – публична общинска собственост, представляващ терен на ул. "Младежка", кв. "Русин махала", гр. Пловдив, при граници: от север - ул. "Младежка" и кв. 415, 417 и 420 по плана на кв. "Русин махала", от изток - Областна управа, от юг - ул. "Младежка" и кв. 427, 428, 429 и 411 по плана на кв. "Русин махала" одобрен със Заповед № 92/17.04.1968 г. и от запад - Обръщало, който имот се владее без правно основание поради прекратен договор за концесия. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при спазване на приложимия материален закон. Възприетите правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са мотивирани, обосновани и законосъобразни. Изяснени са релевантните факти по делото. Във връзка с задълженията си за проверката по чл. 168 от АПК, първоинстанционния съд е обсъдил подробно събраните доказателствата, всички възражения направени от старните по дело, както и относимата и приложима правна уредба. В решението са изложени много подробни мотиви защо договора е бил прекратен към датата на издаването на заповедта по чл. 65 от ЗОбС за изземване на имота по административен ред. С решение на Общински съвет гр. Пловдив № 239 от 4.06.2012 година, който факт не се оспорва е прекратен концесионния договор поради неизпълнението му, каквато правна възможност е предвидена в чл. 76, ал. 1 от Закона за концесиите (отм.); и в самия договор приложен на л. 10 от делото. Правилно съдът е приел, че въпроса дали са били налице основанията за прекратяване на концесионния договор не може да се разглежда в настоящото административно производство. Това следва да стане в отделно производство по граждански ред, какъвто висящ спор страните признават в процеса че имат. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3, т. 2 от ЗК (отм.) касационния жалбоподател е бил длъжен да предаде обекта и след като не го е направил е последвала обжалваната пред съда заповед. Административният съд законосъобразно приема, че материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 65, ал. 1 ЗОС, са изпълнени. Цитираният текст осигурява бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на следните условия: недвижим имот, който е общинска собственост и осъществяване на владение или държане върху този имот от друго лице без законово основание. В случая е установено, че имотът, предмет на заповедта за изземване, е публична общинска собственост, предоставен за ползване по силата на концесионен договор на "ТИКА" ЕООД, който се държи на отпаднало правно основание тъй като договорът, е прекратен. След прекратяване на договора дружеството държи имота на отпаднало основание. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в цитираната норма и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възраженията на жалбоподателя, че не са налице основания за прекратяване на концесионния договор са предмет на друг спор между страните по делото, те са извън предмета на настоящото производство, както правилно е приел първоинстанционния съд и не следва да бъдат обсъждани, тъй като не засягат основанията за изземване на имота, предвидени в чл. 65, ал. 1 ЗОС. Релевантно за приложението на нормата е наличието на правно основание за владение или държане на имота, което в случая не е налице. Предвид изложените мотиви настоящата съдебна инстанция приема, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,