Решение № 6626 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2016 г.

Решение № 6626 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Кедър 2012" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "Т. Х." .№..., офис-партер, подадена чрез процесуалния му представител адв. Жикова, против решение № 918/25.04.2016 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 2834/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 031304922/07.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 200/09.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - В. при ЦУ на НАП, и на ответникът по делото е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 801.40 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснато съществено процесуално нарушение и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е следвало да открива производство по оспорване на документи по реда на чл. 193 ГПК, тъй като ответникът ги е оспорил бланкетно и няма предмет на проверка. Счита, че не е съобразена от съда нормата на чл. 301 ТЗ, тъй като търговецът, от чието име са подписани документите /румънското дружество/, не само не се е противопоставил на извършените действия без представителна власт веднага след узнаването им чрез своя управител или упълномощения му представител, но напротив според данните, предоставени от румънската данъчна администрация, този търговец е декларирал придобиванията на стоките от "Кедър 2012" ЕООД в подадените VIES декларации и е представил на данъчната администрация фактурите, издадени му от "Кедър 2012" ЕООД, за закупуването на стоките, фактурите за транспорта на същите и платежни документи за извършените плащания. Според него съгласно чл. 9 от Конвенция за договора за международни автомобилни превози товарителницата до доказване на противното удостоверява условията на договора и предаването на стоката от превозвача, а на основание чл. 4 от същата конвенция нередовността на товарителницата не засяга нито съществуването, нито действието на договора за превоз. Излага съображения за това, че следва да се съобрази решенето на СЕС по дело С-409/04, с което е дадено тълкуване на понятието "изпратени" в хипотеза на доставка при условието EXW, каквато е налице в случая, както и обстоятелството, че по делото не са налице данни за участие на ревизираното дружество в данъчна измама. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. С. по съображения, изложени в писмено становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031304922/07.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 200/09.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Кедър 2012" ЕООД са определени задължения за ДДС в общ размер 68 488.58 лв. и лихва - 6 598.09 лв. за данъчните периоди м. март, м. април и м. май 2013 г. в резултат на начислен на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС данък във връзка с непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ към "Техно комерц" SRL VAT RO29878310. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорването на РА по съдебен ред е процесуално допустимо, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, както и че са спазени административнопроизводствените правила при провеждането на ревизията. За да отхвърли жалбата на дружеството, е изложил мотиви за това, че след оспорването на товарителниците и откритото производство по оспорването им жалбоподателят не е заявил от кого в качеството му на получател са подписани те и не е ангажирал доказателства за установяване на това обстоятелство, поради което същите следва да се изключат от материалите по делото. Ревизираното дружество не представя писмено потвърждение и не разполага с транспортен документ, удостоверяващ превоза на стоките от България до Румъния, поради което не е изпълнено условието на чл. 45, ал. 2, б. "а" ППЗДДС за доказване на ВОД. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Варненския административен съд като валидно и допустимо. Основателен според настоящия тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд е доводът на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради следното: В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 10.11.2015 г., съдът по доказателствата е намерил, че административната преписка, представена от ответника с писмена молба от 09.11.2015 г., не следва да бъде приобщавана към материалите по делото с оглед заявеното от процесуалния му представител оспорване на писмени документи, съдържащи се в нея. На ответника е дадена възможност да конкретизира кои документи оспорва. С молба от 30.11.2015 г. ответникът чрез юрк. С. е потвърдил, че оспорва всички документи на стр. 579 - 580 /гръб/ и приемо-предавателните протоколи в папка 4 /стр. 200 - стр. 231 /гръб/, стр. 225-227, стр. 229 /гръб/. С определение в открито съдебно заседание, проведено на 17.12.2015 г., съдът е приел административната препис и не е приел оспорените документи - ЧМР и приемо-предавателни протоколи към тях, както и приемо-предавателни протоколи и стокови разписки за предаването на стоките от жалбоподателя на "Айсберг 2009" ЕООД. Открил е производство по оспорване на посочените документи и е дал възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства. До приключването на събирането на доказателства и даване ход на устните състезания в последното открито съдебно заседание на 05.04.2016 г. оспорените документи не са приети като доказателства по делото. Независимо от това в решението си съдът обсъжда товарителниците. Приема, че по делото не са събрани доказателства за това от кого са подписани същите, тъй като при сравнение с подписите, положени в пълномощните, последните не съответстват на подписите на получателя в международните товарителници, а от отговора на румънската данъчна администрация се установява, че "Техно комерц" ООД няма наети лица. Следователно товарителниците не са подписани от лицата, които представляват дружеството, същите представляват неистински документи и следва да се изключат от материалите по делото. Съгласно чл. 157 ГПК, приложим в съдебното производство по оспорване на РА, на основание § 2 ДР ДОПК, съдът се произнася по допускане на доказателствата с определение.