Решение № 9358 от 24.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Марков и О. Могилкова Маркова, двамата от гр.София, чрез адв. Н. Нецова, срещу решение 7281 от 06.12.2021г., постановено по адм. дело 2802/2021 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се излагат доводи, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила немотивираност, игнориране на част от свидетелските показания, превратно тълкуване и необсъждане на доказателства, събрани в съдебното производство. Претендират още неправилност, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, алтернативно отмяната му и връщане на делото за разглеждане от нов състав на същия съд. Претендират присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си гл. юрк. Георгиева, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното с нея решение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Д. Занева, в писмен отговор и в съдебно заседание, лично и чрез адв.Владикин, взема подробно становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното с нея решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. Марков и О. Могилкова Маркова, двамата от гр.София, срещу Заповед РА-20-09/28.01.2021г. на главния архитект на Столична община /СО/, с която на основание чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, е одобрен Протокол РИВ20-КП71-167/18.11.2020г. на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, назначена със заповед РА-20-28/18.05.2020 г., за обследване на състоянието на строеж "Жилищна сграда на четири етажа" с идентификатор 68134.801.2327.1 по КККР, находяща се в УПИ VII-189, кв.25а, местност Изток-Изток 1 по плана на гр. София с административен адрес: гр.София, [улица], район Изгрев; на основание чл. 195, ал. 1, чл.196, ал.3 и ал.5 от ЗУТ, е наредено на собствениците на описаната по-горе сграда - жалбоподателите на Х. Марков и О. Могилкова Маркова и на заинтересованата страна Д. Занева, да приведат В и К инсталацията за посочените нива в същата, в съответствие с нормативните изисквания на чл.40, ал.1 и чл.169, ал. 1 от ЗУТ и чл.108 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ, определил е 30-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта и дал задължителни указания на общинската администрация за действия, в случай на неизпълнение на заповедта от нейните адресати. Съдът е приел, че жалбоподателите Х. Марков и О. Могилкова Маркова са съсобственици на апартаменти 1, 2 и 3, построени съответно на първи, втори и трети етажи от сграда на четири етажа с административен адрес: гр.София, [улица], район Изгрев, а заинтересованата страна Д. Занева е собственик на ап. 4 на етаж четвърти от същата сграда. Установил, че производството пред административния орган е започнало по сигнал на Д. Занева, с издаване на заповед РА-20-28/18.05.2020г. от Главния архитект на СО, с която той назначил комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ за извършване проверка по сигнала. Назначената комисия извършила проверка и съставила протокол РИВ20-КП71-167/18.11.2020г., с който констатирала, че в югоизточната част на апартамент 3 на етаж трети, собственост на Х. Марков и О. Могилкова Маркова, е предвидената с проекта на сградата баня с тоалетна, в която вертикалните водопроводен и канализационен щранг са изпълнени до ниво малко над кота +5,30, като не продължават към следващото ниво, съответно в апартамент 4 на етаж четвърти, собственост на Д. Занева, на кота +7,90, в изпълнената, съгласно одобрените проекти баня с тоалетна, вертикалните водопроводен и канализационен клон не са свързани с долните нива. Комисията направила извод, че по този начин са нарушени функционалните характеристики и съответствие на строежа с предвижданията на проектното решение и до практическа невъзможност за нормално функционално ползване на жилището, собственост на Д. Занева, в рамките на минималните санитарно-хигиенни изисквания и комфорт на обитаване. Протокола е съобщен на Х. Марков и Д. Занева, които упражнили правото си по чл.196, ал.2 от ЗУТ и депозирали писмени становища до комисията, която ги разгледала. О. Могилкова Маркова е уведомена по пощата с известие с обратна разписка, която същата не се явила да получи. Комисията издала протокола и предложила на Главния архитект на СО да издаде заповед по реда на чл.195, ал.4 от ЗУТ. Последния издал процесната заповед, на описаните по-горе основания. В хода на проведеното съдебно дирене, първоинстанционният съд е приел всички представени от страните и относими по спора писмени и гласни доказателства. В мотивите на решението си ги обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и установил, че те кореспондират с фактите, изложени в оспорения административен акт. В допълнение установил, че В и К инсталацията, която е липсваща след кота +5,30, е била изградена и е съществувала до началото на 2020г., когато Х. Марков направил ремонт на банята, в която са процесните В и К комуникации, като заменил старите стоманени тръби с ПВЦ такива. От това време датира и прекъсването на В и К инсталацията към апартамент четири на кота +7,90. Съдът разгледал и се произнесъл по всички възражения на жалбоподателите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Процедурата при постановяне на акт по чл. 195 ЗУТ е специална и изрично регламентирана в чл. 196 ЗУТ. Административното производство е започнала по инициатива на заинтересовано лице с проверка от комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, надлежно назначена от компетентния орган, като тази възможност е предвидена в ал.2 от същата норма. Съобщаването по пощата на протокола съставен от комисията е изпълнило изискването по чл. 26 АПК за уведомяване на собственика О. Могилкова Маркова, като съсобственик на имот в процесната сграда, за началото на административното производство. Дори да се приеме обратното, то не обуславя извод за допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, което да се е отразило на правото и на защита в хода на специалната процедура по ЗУТ. Събраните писмени доказателства от комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, изводите направени от нея в изготвения констативен протокол от 18.11.2020г., не са оборени от жалбоподателите. Те се подкрепят и от приетото по делото писмени доказателства, заключение на съдебно-техническата експертиза и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът е стигнал до обосновани изводи, хармонизиращи с приложимите правни норми, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в хипотезата на делегиране на правомощия по § 1, т. 3 ДР ЗУТ, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Обосновал мотивиран извод за постановяване на административния акт при спазване реда по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ и при наличие на обстоятелствата по чл. 195, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗУТ, поради което приел за съответстваща на закона оспорената заповед и в съответствие с този резултат, присъдил направените по делото разноски. Неоснователно е възражение на касационните жалбоподатели за превратно тълкуване и необсъждане на доказателства, игнориране на част от свидетелските показания и немотивираност на съдебното решение. Съдът е анализирал подробно, казаното от разпитаните свидетели, в съвкупност с писмените доказателства и заключението на СТЕ и е извел подробни съображения в мотивационната част от решението си. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното от ответника - главен архитект на Столична община, чрез пълномощника си гл. юрк. Георгиева, искане за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,