Решение № 285 от 3.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 875/2014 г.

Решение № 285 от 3.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 875/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 30.04.14 г., за възобновяване на НОХД № 1017/13 по описа на Бургаски окръжен съд, по което е постановена присъда № 15 от 3.02.14 г., с която подсъдимата А. С. Р. е призната за виновна в това, че на 3.03.2013 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с М. Ж. Т., е отнела чужди движими вещи, на обща стойност 35,80 лв., от владението на И. Н. Я., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребила сила, с оглед на което и на основание чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на две години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон, касаещо режима на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Сочи се, че с оглед съдебното минало на осъдената, тя се счита неосъждана /реабилитирана/ за предходните си осъждания, които се намират в съотношение на съвкупност. Иска се да бъде изменена присъдата, по реда на възобновяването, като бъде определен "общ" режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа искането и пледира да се уважи. Защитата счита, че искането следва да бъде уважено. Осъдената се присъединява към становището на защитника си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна /от Главния прокурор/, в полза на осъдената е, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. А. С. Р. е осъждана, както следва: 1/ с присъда по НОХД № 299/00 /споразумение/ на Бургаски районен съд, влязла в сила на 30.10.2000 г., за престъпление по чл. 195 вр. чл. 63 НК, извършено на 8.05.1999 г., с наложено наказание "обществено порицание", 2/ с присъда по НОХД № 594/00 на Бургаски районен съд, влязла в сила на 8.06.2001 г., за престъпление по чл. 195 вр. чл. 63 НК, извършено на 29.11.1999 г., с наложено наказание шест месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 69 вр. чл. 66 НК, за срок от три години, 3/ с присъда по НОХД № 490/01 на Бургаски районен съд, влязла в сила на 10.01.2002 г., за престъпление по чл. 195 вр. чл. 63 НК, извършено на 8.09.1999 г., с наложено наказание осем месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 69 вр. чл. 66 НК, за срок от три години, 4/ с присъда по НОХД № 1017/13 на Бургаски окръжен съд, влязла в сила на 19.02.2014 г., за престъпление по чл. 198 НК, извършено на 3.03.2013 г., с наложено наказание две години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор. С оглед на данните от съдебното минало на осъдената Р. е видно, че престъпленията, предмет на първите три осъждания: по НОХД № 299/00, НОХД № 594/00 и НОХД № 490/01, всички по описа на Бургаски районен съд, са извършени при условията на съвкупност по смисъла на чл. 25 вр. чл. 23 НК. В посочената хипотеза е налице едно осъждане, за което се следва определяне на едно най-тежко общо наказание, а именно: това по НОХД № 490/01 по описа на Бургаски районен съд - осем месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 69 вр. чл. 66 НК, за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила - 10.01.2002 г. Към датата на извършване на престъплението, предмет на НОХД № 1017/13 по описа на Бургаски окръжен съд /3.03.2013 г./, изпитателният срок на определеното по съвкупност наказание е бил изтекъл успешно, в какъвто случай подсъдимата е била реабилитирана по право, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. За осъдената е бил приложим чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, тоест, следвало е да се определи "общ" режим на изтърпяване на наказанието две години "лишаване от свобода" и настаняване в затворническо общежитие от открит тип. Ето защо, като е определил "строг" режим и настаняване на осъдената Р. в затвор, Бургаският окръжен съд е допуснал нарушение на материалния закон. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция, която разполага с компетентност, съгласно чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, да измени влязлата в сила присъда, по отношение на осъдената А. С. Р., тъй като основанието за това е в нейна полза. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, I НО,