Решение № 3045 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10241/2010 г.

Решение № 3045 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10241/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 247, ал. 4 от ГПК е образувано по касационна жалба от "Имовина" ЕООД гр. София чрез процесуалният му представител Юрисконсулт Русева против Решение от 25.V.2010 г. по адм. д. № 7/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата му по чл. 247, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в Решение № 68/15.IV.2009 г. по същото дело, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Русева, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваният съдебен акт, съдът е приел, че не е имало основание да поправя постановеното от него по същество решение, тъй като и в мотивите, и в диспозитива на същото е изписал точно и вярно сумата на разноските, които е осъдил да заплати ответника. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. В мотивите на лист 6 на Решение № 68/15.IV.2009 г. по адм. д. № 7/2008 г. съдът подробно е изчислил и детайлизирал елементите на разноските, които е присъдил, и ги е сумирал в общ размер на 9963,90 лв. Тази сума - 9963,90 лв. съдът е присъдил като разноски на жалбоподателя, поради което и правилно е преценил, че не допуснал очевидна фактическа грешка. Следователно, като е отхвърлил предявената от касатора молба, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,