Решение № 4530 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1887/2013 г.

Решение № 4530 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1887/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Янко Валентинов Граховски, от гр. Благоевград за отмяна на влязло в сила решение № 7613/16.07.2007 г. по адм. дело № 10278/2006 г. на Върховния административен съд и потвърденото с него решение № 301/3.08.2006 г. по адм. дело № 2/2006 г. на Окръжен съд - Благоевград. Поддържа се искане по чл. 239, т. 2 от АПК като се сочат обстоятелства за невярно заключение на вещи лица, установено с решение № 141 от 9.06.2011 г. по касационно дело № 54/2011 г. на Върховния касационен съд и от проведена предварителна проверка по пр. пр. № 53028/2009 г. на СРП. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Областна дирекция на МВР - гр. Благоевград изразява становище за основателност. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доказателствата по делото, исканията, доводите и становищата на страните, прие за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането му и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по неговото възникване и упражняване, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на посочените основания е неоснователно. С решение № 7613/16.07.2007 г., постановено по адм. дело № 10278/2006 г. на ВАС, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, в производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (отм.) във вр. § 4 от ПЗР на АПК, е оставил в сила решение № 301/3.08.2006 г., постановено по адм. дело № 2/2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на Янко Валентинов Граховски против заповед № 834/16.12.2005 г. на директора на РДВР - Благоевград, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 253, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм.) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба в МВР. С касационното решение на тричленния състав на ВАС е прието, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, като релевантните по спора факти и обстоятелства са вярно установени и въз основа на тях са изградени обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед. От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателят Граховски (искател в настоящото производство за отмяна) е бил участник в група по задържането на лицето Ангел Райчов Димитров, като в проведената специализирана полицейска акция по задържането на 10.11.2005 г. в гр. Благоевград, жалбоподателят при упражняване на физическа сила за сломяване на съпротивата на задържаното лице е нанесъл удари по лицето и тялото му, като впоследствие задържаният е починал. Прието е, че служителят не е съобразил действията си с конкретната фактическа обстановка. В решението на тричленния състав на ВАС са изложени съображения, че според правилата за употреба на физическа сила и помощни средства от полицейските служители спрямо правонарушители, регламентирани в чл. 79, ал. 1 - 4 ЗМВР (отм.), това следва да става по начин, който да е съобразен с конкретните действия и поведение на правонарушителите, като използването им трябва да бъде съответно на степента на оказаното противодействие и преустановено незабавно след постигане целта на приложената мярка. По тези съображения касационният състав на ВАС е приел за правилен извода на първоинстанционния състав на Благоевградския окръжен съд, че поведението на служителя е в разрез с основните задължения и изисквания към служителите на МВР да спазват нормативно установените задължения по опазване на обществения ред при зачитане правата и свободите на гражданите и обективира фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.). С решение № 141 от 9.06.2011 г. по касационно дело № 54/2011 г. Върховният касационен съд е отменил въззивно решение на Военноапелативния съд № 64 от 12.11.2010 г. по ВНОХД № 5/2010 г. и първоинстанционната присъда на Софийския военен съд № 33 от 2.10.2008 г. по НОХД № 33/2008 г. в техните осъдителни части и е признал подсъдимите Мирослав Спасов Писов, Иво Ванчов Иванов, Борис Димчов Механджийски, Янко Валентинов Граховски и Георги Спасов Калинков за невинни и ги е оправдал по повдигнатите им обвинения по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. При постановяване на съдебното решение касационната инстанция не е кредитирала с доверие заключението на приетата петорна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от екип начело с професор д-р Стойчо Раданов. Предприетата проверка по пр. пр. № 53028/2009 г. на СРП е приключила с отказ за образуване на наказателно производство. Визираните обстоятелства не осъществяват претендирания от молителя фактически състав от хипотезата на чл. 239, т. 2 АПК. По смисъла на последната актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на заключението на вещите лица, върху които същият е основан. Касае се за престъпления, свързани с делото, които компрометират истинността на фактите, на които се основава атакуваният съдебен акт. Под "надлежен съдебен ред" следва да се разбира производство, приключило със съдебен акт, с който престъпното деяние е установено чрез влязла в сила присъда или решението по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), респ. чл. 124, ал. 5 ГПК. Липсата на установявания в тази насока обуславят неоснователност на заявеното искане. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав