Решение № 6871 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16815/2013 г.

Решение № 6871 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16815/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Петър Венчов Иванов, от гр. София, чрез адв. Ивайло Ангелов, против решение № 6941/11.11.2013 г. по адм. д. № 14503/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 3-състав, с което са отхвърлени предявените от него искове срещу Столична дирекция на вътрешните работи - МВР за присъждане на едно брутно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 860 лв. и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., както и искането на ищеца ответната страна да се задължи да му предостави документ - служебна книжка. Излага доводи за неправилност на решението поради неговата незаконосъобразност, немотивираност и необоснованост. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призована, чрез юрисконсулт Боянова, с писмен отговор и в съдебно заседание, поддържа становище, че липсват касационни основания за отмяна на решението и жалбата е неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да възникне право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва да са претърпени вреди от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод на изпълнение на административна дейност. В приложимия ЗМВР няма разпоредба, съгласно която при постъпване на работа да се издава служебна книжка, предвидена в чл. 111 от ЗДСл, поради което правилно съдът е приел, че разпоредбата на горецитираната норма не може да се прилага по аналогия, още повече, когато се касае за причиняване на вреди. Освен това, безспорно е доказано по делото, че Иванов е получил от МВР удостоверение образец УП-2 за осигурителния му стаж и доходи в структурите на МВР необходими за трудовия стаж. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от Петър Венчов Иванов, от гр. София, срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с която e направено искане ответникът да бъде задължен да представи на ищеца документ, който да удостоверява възникването на служебното правоотношение между страните. Също така са предявени кумулативно съединени искове за присъждане на едно брутно трудово възнаграждение на Иванов за първия месец, през който не са му предоставени исканите документи, в размер на 860 лв. и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. на основание чл. 45 ЗЗД, които са настъпили в резултат на неизпълнение на нормативно задължение на ответника. Петър Венчов Иванов твърди, че претендираните неимуществени вреди са пряка последица от незаконосъобразно бездействие на органи от СДВР, представляващо неиздаване и невръчване на служебна книжка, дължима на основание чл. 111 от Закона за държавния служител. За да отхвърли предявените искове, съдът е приел, че в ЗМВР и ППЗМВР, нормативните актове, с които е уреден статутът на държавните служители в МВР, не е предвидено задължение за органа по назначаването да издаде на служителя служебна книжка, както е посочено в чл. 111, ал. 2 от ЗДСл. Въз основа на това съдът е приел, че щом по отношение на статута на държавния служител в МВР намира приложение ЗМВР, който е специален закон спрямо ЗДСл, както и че в приложимия ЗМВР и в подзаконовите нормативни актове по прилагането му не е предвидено субсидиарно приложение на ЗДСл за неуредените случаи, следва изводът, че органът по назначаване на служители в структурите на МВР няма задължение за издаване на служебна книжка, в която да се отразява възникването, изменението и прекратяването на служебното правоотношение. Също така щом в процесния случай е безспорно установено, че на Петър Венчов Иванов са издадени удостоверение УП-2 и обр. В за осигурителния му стаж и доходи в структурите на МВР, с които законодателят допуска удостоверяване на осигурителния стаж, то следва, че по делото не е установен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност, на което и основание съдът е отхвърлил исковата молба на Петър Венчов Иванов. Решението е правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон. В касационната жалба не се навеждат нови доводи за отмяна на обжалваното решение, а само се приповтарят вече изложените пред първата инстанция основания за основателност на иска. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти, обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на исковете е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон - ЗОДОВ. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не е установил наличието на нито един от елементите на състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно така твърдяното незаконосъобразно бездействие на органи от СДВР, представляващо неиздаване и невръчване на служебна книжка, дължима на основание чл. 111 от Закона за държавния служител. Правилно административният съд е посочил, че в процесния случай няма незаконосъобразно бездействие на органи от СДВР, представляващо неиздаване и невръчване на служебна книжка, дължима на основание чл. 111 от Закона за държавния служител, от където и следва че претендираните неимуществени вреди не са настъпили. Действително в чл. 111, ал. 2 от ЗДСл е посочено, че когато държавният служител постъпва за първи път на държавна служба, органът по назначаването е длъжен в срок 10 дни да му издаде служебна книжка, но по отношение на Петър Иванов са приложими нормите не на горецитирания закон, а на ЗМВР и правилника за приложението му, където не е предвидено задължение за органа по назначаването да издаде на служителя служебна книжка. На основание казаното до тук настоящата инстанция приема, че правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 111 от ЗДСл не може да се прилага по аналогия, още повече, когато се касае за причиняване на вреди. По отношение на статута на държавния служител в МВР намира приложение ЗМВР, който е специален закон спрямо ЗДСл и в него никъде не е предвидено субсидиарно приложение на ЗДСл за неуредените случаи. Също така по делото безспорно е доказано, че Петър Иванов е получил от МВР удостоверение образец УП-2 и обр. В за осигурителния му стаж и доходи в структурите на МВР, а съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец - т. е. законодателят допуска удостоверяване на осигурителния стаж не само чрез трудова или служебна книжка, но и чрез документ по утвърден образец. Следователно ищецът е получил от работодателя си всички нужни документи, а за да е съставомерно едно бездействие на административен орган по смисъла на чл. 256 от АПК е необходимо органът да не е изпълнил действие, което е бил длъжен да извърши по силата на закона. В случая това не е така, защото приложимите нормативни актове (ЗМВР и правилникът за приложението му) не предвиждат като задължение за съответните органи издаването на служебна книжка. Изложените съображения обосновават правилност на решението на Административен съд - София-град. Съдът подробно и мотивирано е разгледал становищата и възраженията на страните по делото и събраните доказателства и е изложил законосъобразни правни изводи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,