Решение № 217 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 402/2012 г.

Решение № 217 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 402/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Великотърновска апелативна прокуратура и по жалба на подсъдимия Д. Д. Д., срещу решение № 324 от 27.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 323/11 г. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, с което е била изменена присъда от 24.09.2010 г., постановена по НОХД № 729/09 г. по описа на Окръжен съд - гр. Русе, като подс. Д. Д. Д. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК, касаещо съставянето на Протоколи № 1, 2 и 3, образец 19, от 13.08.2008 г., и фактура № 464 от 13.08.2008 г., а присъдата, потвърдена в останалата й част.

С протеста, насочен срещу оправдателната част на въззивния акт, се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Сочи се, че оправдаването по частта на обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК се дължи на неверни изводи относно правната природа на инкриминираните документи. С протеста се иска да бъде отменен въззивният акт в атакуваната част и в същата част, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - гр. Велико Търново.

С жалбата на подс. Д., се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че при анализа на доказателствата е допуснато съществено процесуално нарушение, че решението е изготвено в противоречие с изискванията на чл. 339 от НПК, че неправилно са решени въпросите, касаещи наказателната отговорност на жалбоподателя, за престъпленията, за които е потвърдено осъждането му. С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

В съдебно заседание на настоящата инстанция подсъдимият и неговият защитник не се явяват и не изразяват становище по жалбата.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за уважаване на протеста, както и за оставяне на жалбата без уважение.

След преценка доводите на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение в настоящия състав намери следното:

С първоинстанционната присъда, подс. Д. Д. Д. е признат за виновен, както следва:

• в това, че на 13.08.2008 г., в [населено място] могили, обл. Р., в качеството си на длъжностно лице: Кмет на Община "Две могили", обл. Р., не е положил достатъчно грижи за управлението на повереното му имущество, в нарушение на чл. 32 вр. чл. 4, ал. 2 от Закона за общинските бюджети, чл. 5, ал. 2, т. 1-3, чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, т. 3, 4 и 9 и чл. 13, ал. 3, т. 5 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството, и от това е последвала значителна щета за държавата, в размер на 6 800, 49 лв., като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, с оглед на което и на основание чл. 219, ал. 3 във вр. ал. 1 във вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 от НК, е осъден на една година и шест месеца "лишаване от свобода",

• в това, че на 14.10.2008 г., в [населено място] могили, обл. Р., в качеството си на Кмет на Общината, в нарушение на бюджетен закон: § 77, ал. 1 и 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г (отм.), чл. 32 вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 35, ал. 2 от Закона за общинските бюджети, чл. 44, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, се е разпоредил със средства с целево предназначение, в размер на 53 996, 16 лв., предоставени по Национална програма на Министерство на образованието и науката "Оптимизация на училищната среда" за 2008 г. на Община "Две могили", не по предназначението им, като от това са настъпили вредни последици за държавата в посочения размер, с оглед на което и на основание чл. 254а, ал. 2, пр. 1 във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на една година и шест месеца "лишаване от свобода" и "лишаване от право да заема длъжността кмет на населено място, за срок от една година и шест месеца,

• в това, че през периода от 13.08.2008 г., до 13.02.2009 г., при условията на продължавано престъпление, в [населено място] могили, обл. Р., в качеството си на длъжностно лице - Кмет на Общината, в кръга на службата си е съставил официални документи: Протокол № 1, образец 19, от 13.08.2008 г., Протокол № 2, образец 19, от 13.08.2008 г., Протокол № 3, образец 19, от 13.08.2008 г., фактура № 464/13.08.2008 г., "Бюджет на програмата и изпълнение на разходите към 15.10.2008 г. по модул "Оптимизиране на училищната среда", Справка за изпълнение на бюджета на програмата по модул "Оптимизиране на училищната среда" към 31.12.2008 г., в които е удостоверил неверни обстоятелства, с цел документите да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на една година и шест месеца "лишаване от свобода",

• на основание чл. 23, ал. 1 НК, на подс. Д. Д. Д. е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание - една година и шест месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 от НК, за срок от три години, и "лишаване от право да заема длъжността кмет на населено място", за срок от една година и шест месеца.

Настоящето производство е второ по ред, касационно такова.

С решение на ВКС № 319 от 10.10.2011 г., постановено по н. д. № 1606/11 г., е отменена присъда № 76 от 14.03.2011 г., по ВНОХД № 6/11 г., постановена от Апелативен съд - гр. Велико Търново, в частта, касаеща произнасянето по отношение на подс. Д. Д. Д., и делото, в отменената част, е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

С посочената по-горе въззивна присъда, присъдата на Русенски окръжен съд от 24.09.2010 г., постановена по НОХД № 729/09 г. по описа на същия съд, била отменена, като въззивния съд е признал подс. Д. Д. Д. за невинен по обвинението по чл. 219, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, за невинен и по обвинението по чл. 254а, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, както и невинен по обвинението по чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК в частта, касаеща четири от инкриминираните документи /3 броя Протоколи, образец 19, от 13.08.2008 г., и фактура № 464/13.08.2008 г./, респективно, го е оправдал по тези обвинения, а е признал същия подсъдим за виновен по чл. 311, ал. 2 от НК, за съставянето на останалите инкриминирани документи, за което, на основание чл. 78а от НК, е освободил дееца от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба", в размер на 2000 лв.

В отменителното решение на ВКС е даден отговор на въпросите, предмет на настоящата касационна проверка. Предходният състав на касационната инстанция е анализирал събраните доказателства в аспекта на признаците на инкриминираните престъпления, касаещи отговорността на подс. Д.. Посочено е кои доказателствени източници не са получили адекватна интерпретация и по какви съображения. Взето е отношение по съставомерността на деянието по чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е отбелязано, че е налице посочената правна квалификация, тоест, въпросът дали инкриминираните документи са официални или частни вече е решен.

При това положение, при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция, приемайки за установени идентични фактически положения, съдът, от една страна, е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпълнил указанията на касационната инстанция, дадени в отменителното й решение, а от друга страна, е приложил неправилно материалния закон /като е постановил оправдаване на подсъдимия Д. по част от обвинението по чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК/. По тези съображения, неоснователни се явяват доводите, залегнали в касационната жалба, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност за престъпленията, за които е потвърдена осъдителната първоинстанционна присъда. Ето защо, въззивният акт, предмет на настоящата касационна проверка, следва да бъде отменен в оправдателната му част и делото, в отменената част, следва да бъде върнато за ново разглеждане, а в останалата му част, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението, следва да де отбележи, че е в диспозитива на решението е допусната неточност при посочване на правната квалификация, по която се постановява оправдаване на подсъдимия Д., тъй като е записано, че оправдаването е по чл. 313, ал. 1 от НК, каквото обвинение не е повдигнато, а се има предвид, че оправдаването е по чл. 311, ал. 1 от НК. Посоченото нарушение може да се отстрани при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция, тъй като атакуваното решение се отменя в посочената част.

По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и следва да бъде уважен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,