Решение № 10983 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4959/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Андроник 1" ЕООД, представлявано от управителя С. Пейчев, против решение 1547/11.03.2024 г., постановено по адм. дело 7891/2023 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк. Василева, ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да издаде удостоверение за търпимост за строеж Пристройка-закрит навес за обществено ползване пМО към трафопост с идентификатор 68134.1381.2160.1.2, с административен адрес гр.София, [жк], [жк], [улица]. Прието е за установено по делото, че оспорващото дружество се легитимира като собственик на заявената за признаване на търпимост постройка с нотариален акт 24, том І, рег.1062, нот.дело 19/2017г. , като по действащия ЗРП обектът попада в УПИ ІІ За ТП и общест.обслуж с обозначение пмО, но не е отразен в кадастралната карта и не е предвиден за запазване. Прието е също, че не се установява от представената по делото комбинирана скица , обектъта да е бил предвидена по някой от предходните ПУП-ве , макар да е придобит като обособена част от общинско предприятие с договор от 13.05.2001г. Кредитирайки представените по делото декларации, административният съд е приел,че процесната пристройка-закрит навес към трафопост от 65кв.м. е изградена преди 2000г., поради което не съставлява търпим строеж, тъй като не попада в обхвата на §127,ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, а са приложими хипотезите на § 16, ал. 3, съответно ал.2 ПР ЗУТ, които изискват в условията на комулативност и да е деклариран незаконния строеж , което условие не е налице. Изложени са и допълнителни мотиви, касаещи пречки за издаване на удостоверение за търпимост, касаещи несамостоятелния характер на застройката, липсата на отразяване в КККР и несъответствие с действащия застроителен план, тъй като не е предвиден за запазване обекта. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, което е довело и до неизяснена фактическа обстановка по делото. В производството по издаване, респ. отказ за издаване на удостоверение за търпимост, с преюдициално значение е изясняването на периода, в който е изградена процесната пристройка, за което са допустими всички доказателствени средства, вкл. експертиза и гласни доказателства. Такива доказателства не са събрани в първоинстанционното производство, което е довело до хипотетично прилагане на две от хипотезите за търпимост по ал.2 и ал.3 на § 16 от ПР ЗУТ. Същевременно не е съобразено обстоятелството, че обектът е бил общинска собственост към момента на изграждането му, видно от приложение Акт за общинска собственост 609 от 14.09.1998г. В тази връзка за изясняване периода на изграждане на процесния строеж е следвало административният съд да изиска предходния Акт за общинска собственост 11244 от 05.05.1987г на Коларовски РНС,вписан като по-рано съставен акт, за да се извърши съпоставка в параметрите на трафопоста и евентуалната година на изграждане на пристройката закрит навес. Едва след установяване на периода на изграждане на процесние закрит навес е възможна преценката на приложимия режим на търпимост, тъй като в действащата правна уредба са налице успоредно приложими четири хипотези на търпимост, както правилно е приел административният съд. Следва да се установи и от съдебно-техническа експертиза, действалия по време на извършване на строежа план, тъй като от приложената Комбинирата скица по делото се установява ,че процесния навес е нанесен в плана. От съществено значение е и обстоятелството дали той съществува в първоначалният си вид или има последващи преустройства. Отразяването на процесния навес в КК, обратно на приетото в обжалваното решение, не е относимо обстоятелство,още повече, че по делото е представено Уведомление от СГКК /лист 175/, че процесния навес не съставлява обект на кадастъра. Предвид изложеното и тъй като оспорването на процесния мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да издаде удостоверение за търпимост за строеж Пристройка-закрит навес за обществено ползване пМО към трафопост е отхвърлено на формално основание, обжалваното решение се явява постановено освен при неизяснена фактическа обстановка и при съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 АПК, което е основание за отмяната му по реда на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноските подлежат на присъждане по реда на чл.226, ал.3 АПК. Воден от горното ,Върховният административен съд, второ отделение