Решение № 10351 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11525/2012 г.

Решение № 10351 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11525/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Неврокопския митрополит Натанаил (Натанаил Иванов Калайджиев) чрез адв. Валентин Бенатов срещу решение № 4278 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 2176 от 2012 г. на Административния съд - София-град. В жалбата се мотивират касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в писмен отговор по касационната жалба счита същата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите, развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна стара в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Натанаил Иванов Калайджиев (Неврокопски Митрополит Натанаил) срещу решение № 298 от 17.01.2012 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията). От фактическа страна е установено, че оспорващият е чл. на Светия Синод на Българската Православна Църква като Неврокопски Митрополит, избран за такъв на 24.04.1994 г., видно от писмо от Светия Синод на Българската патриаршия вх. № 14261 от 27.12.2011 г. Документите, въз основа на които е установена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, са: извлечение от регистрационен дневник след предаването му на комисията - 2 листа, в който: под № 13878 на 13.11.1980 г. е вписана регистрацията на секретен сътрудник, с псевдоним "Благоев", и последна страница от дневника, от която е видно, че е прошнурован, преномерован и подпечатан с печата на ПГУ-ДС на 28.06.1978 г.; карти образец 1 на името на жалбоподателя с посочено дело № 13878 в отдел 14, Ф1-7038, изготвени и подписани от оперативния работник; картон обр. 3 на жалбоподателя като секретен сътрудник с псевдоним "Благоев" с посочени № 13878 в отдел 14, Ф1-7038 и дата на регистрация 13.11.1980 г., изготвен и подписан от оперативния работник; регистрационна бланка, съдържаща се в лично дело № Ф1-7038 за регистрацията на 13.11.1980 г. на жалбоподателя като секретен сътрудник с псевдоним "Благоев" към ПГУ на ДС, отдел 4; документи от ръководил го щатен служител; документи за получено възнаграждение - 12 броя разписки от 1983 и от 1986 г.; собственоръчно написани агентурни сведения, съдържащи се в лично дело № Ф1-7038. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че дейността, упражнявана от жалбоподателя, попада сред тези по чл. 3, ал. 2, т. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА), където е посочено, че публични дейности са дейностите, извършвани от ръководителите и членовете на управителните органи на религиозните общности. Съдът е отбелязал, че Светият Синод, състоящ се от Българския патриарх и епархийските митрополити, е върховен ръководен орган на Българската православна църква (БПЦ), а жалбоподателят е бил избран за Неврокопски митрополит, поради което автоматично е станал чл. на Светия Синод. Отбелязано е, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност - без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата, поради което след като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност освен да обяви принадлежността му към Държавна сигурност. Съдът е направил извода, че липсата на данни за това кога лицето е снето от действащия оперативен отчет не опорочава оспорения административен акт, тъй като това не е съществен реквизит, а липсата му следва да се свързва със съответната административна отговорност на виновните длъжностни лица. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителни основания. Не може да се приеме възражението на касатора, че обжалваното решение на комисията противоречи на конституционни правни норми, тъй като чрез него държавата се намесва във вътрешноорганизационния живот на Българската православна църква, а съгласно чл. 13, ал. 2 от Конституцията на РБ (КРБ) религиозните институции са отделени от държавата. Тук следва да се спомене решение № 5 от 11.06.1992 г. на КС на РБ по конст. дело № 11 от 1992 г., където е отбелязано, че държавата чрез своите органи и институции не може да се намесва и да администрира вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, тъй като той се регулира от уставите и другите им вътрешноорганизационни правила. В този смисъл издаденото от комисията решение, с което се обявява принадлежността на Натанаил Иванов Калайджиев към Държавна сигурност, не представлява намеса на държавата във вътрешноорганизационния живот на БПЦ. Този извод се подкрепя и от развитите съображения в решение № 12 от 15.07.2003 г. на КС на РБ по конст. дело № 3 от 2003 г., където като вътрешноорганизационни въпроси са посочени: наименованието и седалището на вероизповеданието; верското убеждение и богослужебната практика; устройството, ръководните органи; съставът и начинът на конституирането и представителството им. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, целта на решението на комисията е да доведе до знанието на членовете на гражданското общество факти, които биха могли да имат нееднозначна историческа оценка, още повече че ръководителите на религиозните общности допринасят за формирането на нравствения и духовния облик на голяма част от обществото. Несъстоятелно е и твърдението, че касаторът не осъществява ръководни функции в управителния орган на БПЦ. Предвид факта, че Неврокопският Митрополит е чл. на Светия Синод, който от своя страна е върховен ръководен орган на БПЦ, то твърдението на касатора противоречи на определените с чл. 58 от Устава на БПЦ правомощия на Светия Синод, съдържанието на които не буди съмнение, че те са ръководни по своя характер. Друг довод на касатора е, че в преписката по издаването на оспореното решение липсват данни за извършвана от него дейност в полза на ДС или РСБНА. Правомощието на комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране на принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при сега действащия закон комисията, действайки при обвързана компетентност, е длъжна при установена единствено само регистрация да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона. На следващо място, касаторът е възразил, че съдът е тълкувал разширително нормата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като употребеното там понятие "религиозна общност" е приложено към БПЦ и е отъждествено с понятието "религиозна институция". По отношение на този въпрос следва да се приложи тълкуването на чл. 13, ал. 4 от КРБ, направено с гореспоменатото решение № 5 от 11.06.1992 г. на КС на РБ по конст. дело № 11 от 1992 г., според което двете понятия са тъждествени. Конституционният съд е посочил, че в религиозната общност се включват всички лица, които изповядват едно общо религиозно убеждение, а институциите са елементите на организационната форма и структура, чрез които съответната общност осъществява своята дейност вътре в общността и извън нея - в обществото. Ето защо тълкуването, направено от първоинстанционния съд, е правилно. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,