Решение № 13960 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10560/2015 г.

Решение № 13960 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10560/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на външните работи, гр. София, ул. "Александър Жендов" № 2 срещу Решение № 7101 от 15.06.2015 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 13841/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Заповед № Т-2007 от 07.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител и чл. 8, ал. 2, т. 4 от Закона за дипломатическата служба прекратил служебното правоотношение на Георги Димитров Димитров.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - министърът на вътрешните работи, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приел, че не е налице нарушение на процедурата за назначаване на длъжността "постоянен секретар" в Министерството на вътрешните работи. Липсата на обявен конкурс/подбор, на базата на който да бъде определен кръга от кандидати и да бъде извършен конкурентен подбор, води до незаконосъобразна процедура за повишаване в длъжност.

Неправилно съдът приел, че Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата за оценяване) в случая не се прилага, тъй като е действала Наредба № 1 от 2008 г. за условията и реда за атестиране на дипломатическите служители (Наредба № 1). Съдът не отчел, че това би създало необоснована празнота в закона.

Позовава се и на чл. 8, ал. 2, т. 4 от Закона за дипломатическата служба (ЗДС). Липсата на проведена процедура довела до неопределеност относно кръга от желаещи да заемат длъжността. Ако се приеме, че липсата на обявен конкурс и заявления от потенциални кандидати дава право на органа по назначаването да определи за кандидат и да назначи еднолично служител това би създало несигурност в обществените отношения, свързани с повишаване в длъжност. Неправилни счита и изводите на съда, че Георги Димитров отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността, а Заповед № Т-2007 противоречи на целта на закона.

Счита, че съдът нарушил чл. 12 ГПК във вр. с чл. 144 АПК като не обсъдил всички негови възражения и доводи. Нарушен счита, че е и чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като съдът не указал на касатора, че за определени факти и обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Васил Дурев.

1. Ответникът по касационната жалба - Георги Димитров Димитров, счита жалбата за неоснователна. Съдът правилно приложил материалния закон, в т. ч. и приел, че Наредбата за оценяването е неприложима, тъй като е приложима специалната Наредба № 1. Сочи, че въпреки направеното искане касаторът не представил доказателства за предвидена процедура по конкурентен подбор. Необоснован счита довода за възможност да бъдат назначени лица, които не отговарят на изискванията. Сочи факти, въз основа на които прави извод, че към датата на прекратяване на служебното му правоотношение не е налице предпоставката на чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДС във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Теодор Тотев, Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел отсъствие на материалноправни основания за издаване на заповедта и несъответствие с целта на закона. Довода за материална незаконосъобразност на решението поради установена фактически липса на конкурентен подбор не намира опора в приложимия закон. Специалните разпоредби на чл. 8, ал. 2 и 3 ЗДС не могат да бъдат дерогирани от общите разпоредби на Закона за държавния служител. Съдът правилно изтълкувал нормата на чл. 8, ал. 2 ЗДС. Неоснователни са и доводите за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът обсъдил всички относими към спора доводи и възражения, както и не са ангажирани доказателства за изразено желание и от други потенциални кандидати за заемане на длъжността. Решението не страда от касационните пороци.

II. Допустимост на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на ожалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Георги Димитров бил назначен на длъжност в Министерството на вътрешните работи през 1983 г., първоначално на срочен договор, впоследствие на безсрочен и като дипломатически служител.

1. На 07.02.2002 г., с Решение № 4 по фирмено дело № 7070/1998 г. на Софийска градски съд, г-н Димитров, бил заличен като управител на "Аналитика - нова" ЕООД.

1. На 07.09.2005 г., с Указ № 281 на Президента г-н Димитров бил назначен за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Сърбия и Черна гора, считано от 15.09.2005 г.

1. През 2008 г. г-н Димитров бил назначен на дипломатическа длъжност "ръководител на задгранично представителство".

1. На 06.07.2012 г., със Заповед № К-531 на министъра на външните работи, задграничната командировка на г-н Димитров била прекратена.

1. На 07.05.2012 г., със Заповед № Т-1003, министърът на вътрешните работи преназначил г-н Димитров на длъжност "висш дипломатически служител" в отдел "Ситуационен център", дирекция "Информация и ситуационен център".

1. На 17.06.2013 г., със Заповед № 1651, министърът на външните работи назначил г-н Димитров на длъжност "постоянен секретар".

1. Към 17.06.2013 г. последната длъжност на г-н Димитров била с дипломатически ранг "посланик" и имал обща годишна оценка от 2012 г. - "изпълнението напълно отговаря на изискванията".

1. Към м. юни 2013 г. освен г-н Димитров още над 50 служители с ранг "посланик" отговаряли на изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗДС за заемане на длъжността "постоянен секретар". От тях 6 нямали атестация за 2012 г., 6 били с атестация "изпълнението отговаря напълно на изискванията", а останалите били с по-висока годишна атестационна оценка.

1. Писмени правила за назначаване на длъжността "постоянен секретар" и критерии за подбор за длъжностите в Министерството на външните работи не били приети, заявления за заемане на длъжността "постоянен секретар" не били подавани, изборът бил направен от министъра, като от служителите, които отговарят на изискванията били изключени тези, които изпълнявали мандат в чужбина, тези, на които предстои заминаване в задгранични представителства и тези, които наближавали или били навършили възраст за пенсиониране. Министърът предложил поста на г-н Златин Вангелов Тръпков, но той отказал.

1. На 07.10.2014 г., със Заповед № Т-2007, министърът на външните работи, на основание чл. 9, ал. 4 ЗДС във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 2 ЗДСл и чл. 8, ал. 2, т. 4 и ал. 3 ЗДС прекратил служебното правоотношение на г-н Димитров.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материални разпоредби и целта на закона. Съдът приел, че не са налице основанията на чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл, тъй като към датата на издаване на заповедта за назначаване не е било налице твърдяното нарушение - г-н Димитров не е бил управител на търговско дружество. Съдът приел, че не са налице и предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл и чл. 8, ал. 2, т. 4 и ал. 3 ЗДС. Към момента на назначаване на длъжността г-н Димитров отговарял на изискванията за заемане на длъжността "постоянен секретар" - имал ранг "посланик", изпълнявал ръководна длъжност, работил като ръководител на задгранично представителство най-малко три години, получил по-висока оценка при последното годишно атестиране в сравнение с останалите кандидати и не е извършвал нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и на Професионалния кодекс на служителите в дипломатическата служба.

При назначаването на г-н Димитров не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 8, ал. 2, т. 4 ЗДС. Обстоятелството, че над 50 служители отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при неизразено желание за нейното заемане, не води до извод за нарушение на чл. 8, ал. 2, т. 4 ЗДС. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗДС засяга процедурата по назначаване и не е свързана със специфичните изисквания за заемане на длъжността "постоянен секретар" по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Регламентирането на правила за провеждане на конкурс или избор при назначение е задължение на органа и не попада в изискванията, предвидени в чл. 107, ал. 1 ЗДСл. Към датата на назначаване на г-н Димитров липсват правила и критерии за подбор на служители, поради което извършеният от министъра едноличен подбор не нарушава законовите изисквания.

Съдът приел, че Наредбата за оценяване е неприложима поради наличието на специален акт - Наредба № 1. Приел, че заповедта е в нарушение на целта на закона, тъй като правомощията на министъра са насочени към прекратяване на служебното правоотношение на служител, който е назначен при спазване на законовите изисквания. Въз основа на това съдът направили извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил.

Този извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно като твърди, че то страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Върховният административен съд, като обсъди доводите на касатора и възраженията на ответника и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон приема следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Издадено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Решението е и допустимо, защото е постановено при наличие на процесуалните предпоставки за постановяване на съдебно решение и при липса на процесуални пречки.

1. По твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяния порок са за нарушение от съда на чл. 12 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и на чл. 171, ал. 4 АПК.

Касаторът счита, че съдът не обсъдил всички негови доводи и възражения. Като пример сочи възражението, направено в писмени бележки, за дискриминационно изключване от кръга на кандидатите на служителите, изпълняващи или с предстоящ мандат в чужбина. Безспорно е, че чл. 12 ГПК, на който се позовава касаторът, регламентира основен принцип в съдебното производство - принципът на вътрешното убеждение, чиято съществена част е задължението на съда да обсъди и прецени всички доказателства и доводи на страните, тъй като това е гаранция за установяване на истината. Безспорно е, че съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага мотиви, в които посочва становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Но в изпълнение на тези си задължения съдът е длъжен да обсъди не всички обстоятелства, доводи и възражения на страните, а само тези, които приема за релевантни за спорното право и които са предявени. Необсъждането от съда на доводи, които са неотносими към спорното право или непредявени не е нарушение на съдопроизводствените правила.

Видно от мотивите на обжалваното решение съдът подробно и задълбочено обсъдил всички относими към предмета на спора доводи и възражения на касатора. Изложил аргументирани мотиви относно всеки един от елементите на фактическия състав на правната норма, на която органът се позовал, за да постанови прекратяването на служебното правоотношение. Сочените от касатора доводи, които съдът не обсъдил, са изложени от него не в хода на устните състезания, а в представена по делото писмена защита. Вярно е, че на основание чл. 149, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, по искане на касатора, съдът му предоставил десетдневен срок за представяне на писмена защита.

Но, първо, писмената защита не е средство за релевиране на непредявени в хода на устните състезания доводи и възражения. Писмената защита е средство, чрез което при фактическа и правна сложност на делото, страната може да доразвие изложени в съдебното заседание доводи и възражения. Видно от протокола от съдебното заседание на 27.05.2015 г., когато съдът приключил съдебното дирене и дал ход на делото по същество, в защитата си касаторът се ограничил единствено до декларативното изречение за недоказаност и неоснователност на жалбата и искане да се остави в сила оспорения акт. Никакви доводи и възражения по съществото на спора касаторът не изложил. Едва с писмената защита изложил доводи и възражения за законосъобразността на оспорената заповед и за допуснати в хода на производството по назначаване на ответника нарушения.

И второ, дори и в представената писмена защита касаторът не релевирал сочените в касационната жалба доводи - дискриминационното изключване от кръга на кандидатите за заемане на длъжността на служители, които изпълняват или предстои да изпълняват мандат в чужбина. По непредявени възражения съдът не дължи произнасяне. Сравнението на изложените в писмената защита доводи и възражения и мотивите на съда не дава основание да се направи извод за непроизнасяне на съда по всички доводи и възражения на касатора, поради което довода му за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 12 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е неоснователен.

Касаторът счита, че съдът допуснал и нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като не му указал, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Довода си касаторът обосновава с приетото от съда, че по делото не са ангажирани доказателства потенциални кандидати да са изразили изрично желание да заемат длъжността "постоянен секретар". Досежно това обстоятелство съдът не бил указал на органа, че не сочи доказателства.

Първо, соченото от касатора не отговаря на приетото от съда. В мотивите си съдът приема, че "Обстоятелството, че над 50 служители на ведомството отговарят на изискванията за заемане на длъжността "постоянен секретар" не ги прави автоматично "кандидати" за тази позиция, ако не са изразили изрично желание да я заемат, в какъвто смисъл не са ангажирани доказателства". Следователно съдът приел, че по делото не са ангажирани доказателства някой от останалите над 50 служители да е кандидатствал за длъжността. Този факт не се оспорва от касатора. Напротив. Неговите мотиви за нарушение на чл. 8, ал. 2, т. 4 и ал. 3 ЗДС са именно тези, че назначението е извършено без обявена процедура, подадени заявления и подбор. Следователно самият касатор признава факта, че други служители не са имали качеството на кандидати за процесната длъжност, поради което съдът не е имал основание да му дава указания за ангажиране на сочените доказателства.

Второ. Вярно е, че конкретно указание за липсата на доказателства досежно изрично изразено желание на потенциалните кандидати да заемат длъжността съдът не е дал, но в съдебното заседание на 08.04.2015 г. процесуалният представител на касатора изрично заявил, че "административната преписка е представена в цялост". Следователно самият касатор декларирал, че представените по делото доказателства са именно доказателствата, въз основа на които органът взел решението си. Освен това в случая не става въпрос за участници в конкурсната процедура, за които съдът да има данни по делото, а за потенциални участници, такива, които биха могли, но не са участвали в процедурата.

И трето. В съдебното заседание на 08.04.2015 г. касаторът представил списък на служителите, които отговаряли на изискванията за заемане на длъжността. При мотивите на органа, че процедура не е проведена и заявления от потенциални кандидати не са подавани, за съда не е било налице задължение да указва конкретно каквото и да било на органа досежно липсата на подаването на заявления.

Видно от изложеното доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът провел съдебното производство при стриктно спазване на съдопроизводствените правила.

1. По твърдението за противоречие с материалния закон и необоснованост:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Доводите, които излага досежно тези два порока на съдебното решение са общи и могат да бъдат обобщени по следния начин: неправилна преценка на съда, че не е налице нарушение на процедурата за назначаване на длъжността "постоянен секретар", неправилна преценка на съда, че г-н Димитров отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността и неправилна преценка за неприложимост на Наредбата за оценките.

а) По процедурата за назначаване на г-н Димитров:

Касаторът счита за неправилен извода на съда, че "не е налице нарушение на процедурата за назначаване на длъжността "постоянен секретар". Първо, съдът никъде в мотивите си не е направил сочения от касатора извод. Това, което съдът изрично и мотивирано приел е, че визираното в чл. 8, ал. 3 ЗДС изискване за назначаване на постоянния секретар чрез подбор не е специфично изискване за заемане на длъжността по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл, а изискване към начина на назначаване на постоянния секретар. И второ, съдът разграничил и мотивирал разликата между специфично изискване за заемане на длъжността и процедура по назначаването. Това разграничение съответства на буквата и на духа на закона.

Разпоредбата на чл. 7 ЗДСл, озаглавена "Условия за назначаване", регламентира материалноправните предпоставки, на които държавният служител трябва да отговаря, за да заема - назначен и осъществява, съответната държавна служба, и материалноправните пречки, за заемане и осъществяване на длъжността. Материалноправните предпоставки са общи и специални. Специалните, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл, са регламентирани в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. В случая специфичните материалноправни предпоставки за заемане на длъжността "постоянен секретар" са предвидени в чл. 8, ал. 2 ЗДС. Визираните в алинея 2 четири материалноправни предпоставки и една материалноправна пречка са специалните изисквания за заемане на длъжността "постоянен секретар", които запълват съдържанието на бланкетната разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл.

Както обосновано приел съдът предвиденото в чл. 8, ал. 3 ЗДС - назначаването на постоянния секретар да се извършва от министъра чрез подбор, не е материалноправно изискване към лицето, което иска да заеме или заема длъжността, а изискване към органа по назначаването относно начина на назначаване. Изискването за подбор не е обективен факт, който законодателят свързва с кандидата за длъжността или с лицето, което заема длъжността, той не е качество на държавния служител, а изискване за ред, за процедура, за начин на възникване на служебното правоотношение.

С оглед на тази разлика в качеството на служителя и реда за възникване на служебното правоотношение съдът направил правилния извод, че не е налице приетото от органа несъответствие на г-н Димитров със специфичните изисквания за заемане на длъжността, поради което приетото като правно основание за отмяна на заповедта за назначение - чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл във вр. с чл. 8, ал. 3 ЗДС, е незаконосъобразно. Дали при назначаването на г-н Димитров на длъжността "постоянен секретар" органът по назначаването спазил или нарушил изискването на чл. 8, ал. 3 ЗДС е ирелевантно за възможността едностранно да бъде прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, поради което доводите на касатора за нарушение на изискванията за подбор не следва да бъдат обсъждани.

б) По изискването на чл. 8, ал. 2, т. 4 ЗДС:

Касаторът счита, че съдът неправилно приел спазване на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 4 ЗДС. Съгласно тази норма за постоянен секретар се назначава дипломатически служител, който е получил по-висока оценка при последното годишно атестиране в сравнение с останалите кандидати. От доказателствата по делото е видно, че г-н Димитров получил за периода преди назначаването - м. декември 2011 г. - м. декември 2012 г., оценка "изпълнението напълно отговаря на изискванията". Тази оценка, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 17.07.2008 г. за условията и реда за атестиране на дипломатическите служители (Наредба № 1) значи, че оценяваният като цяло изпълнява работата на нивото на изискванията за длъжността, но не ги надминава. Безспорно е, че чл. 14, ал. 1 Наредба № 1 определя две по-високи оценки - "изключително изпълнение" и "изпълнението надвишава изискванията", но както обосновано приел и съдът, при назначаването на г-н Димитров не е проведен конкурс, липсват данни други служители да са изявили желание за заемане на длъжността. Следователно обективно при заемане на длъжността не е имало кандидат с по-висока оценка от последното годишно атестиране от тази на г-н Димитров.

Причините, поради които органът не провел конкурс, не приел вътрешни правила за подбор са ирелевантни за преценката за спазването на изискванията на чл. 8, ал. 2, т. 4 ЗДС. Както обосновано приел съдът факта на наличие към датата на назначаване на г-н Димитров на повече от 50 служители в министерството, които формално отговарят на изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 ЗДС не води до извод за несъответствие на г-н Димитров с изискването по т. 4. Самият факт на съответствие на тези служители с изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 ЗДС не ги прави автоматично кандидати, както счита касаторът, а как факта на непровеждане на конкурс и неприемането на вътрешни правила би се отразил на обществените отношения, свързани с повишаване в длъжност, не е правнорелевантно за законосъобразността на отмененото назначение обстоятелство. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 4 ЗДС създава правомощие на органа едностранно да прекрати служебно правоотношение, т. е. да засегне придобити права на държавния служител, поради което не може да се тълкува разширително. Освен това разпоредбата е средство за гарантиране изпълнението на държавната служба от лице, което отговаря на изискванията на закона, а не средство за прекратяване на служебно правоотношение поради допуснати от органа по назначението нарушения на процедурата по назначаване.

в) По приложимостта на Наредбата за оценяването:

Касаторът счита, че съдът неправилно приложил Наредба № 1, а не Наредбата за оценяването. Този негов довод не съответства на нормативната уредба. Както обосновано приел съдът Наредба № 1 е подзаконов акт, издаден на основание чл. 46, ал. 3 ЗДС, чийто предмет е условията и редът за атестиране на дипломатическите служители. Наредбата за оценяването е издадена на основание чл. 76, ал. 1 ЗДСл. Законът за дипломатическата служба е специален по отношение на Закона за държавния служител, поради което и издадените въз основа на него, а не на общия закон, подзаконови нормативни актове са приложими по отношение на атестирането на дипломатическите служители.

Що се отнася до довода на касатора за празнота, породена от неприлагането на Наредбата за оценяването, и в частност на нейния чл. 31, следва да се посочи, че дори и органът по назначението да е допуснал нарушение на процедурата, това нарушение не е основание за едностранно прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 4 и 3 ЗДС. Както бе посочено и по-горе, правомощието на органа по назначаването за едностранно прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл е приложимо само при доказани към датата на назначаването и към датата на прекратяване на правоотношението несъответствия на служителя със специфичните изисквания за заемане на длъжността, не и с процедурата, по която е извършено назначението.

1. По твърдението за противоречие с целта на закона:

Касаторът счита за неправилен извода на съда за противоречие на оспорената заповед с целта на закона. Доводът на касатора е, че целта на закона е да гарантира, че всяка длъжност в държавната администрация ще се заема след проведена законосъобразна процедура, при равенство на кандидатите и от лице, което отговаря на законовите изисквания. Безспорно е, че целта на Закона за държавния служител е всяка длъжност в администрацията да бъде заемана в резултат на законосъобразно проведена процедура и от лице, което отговаря на изискванията на длъжността. За постигането на тези цели законодателят е създал различен инструментариум. Едностранното прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл не е средство за поправяне на допуснати от органа нарушения на процедурата по назначаване на държавния служител, а средство за гарантиране интереса на държавата само отговарящи на изискванията на закона лица да заемат държавната служба. В случая, от доказателствата по делото се установява безспорно, че г-н Димитров към датата на назначаването и към датата на прекратяване на служебното правоотношение е отговарял общите и специфични изисквания за заемане на длъжността, поради което верен е извода на съда, че прекратяването на служебното му правоотношение е в нарушение на целта на закона.

Видно от изложеното доводите на касатора в подкрепа на твърдяните пороци на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства, направил верни фактически изводи, правилно тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК съдът следва да осъди Министерството на външните работи - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - касатор, да заплати на г-н Георги Димитров направените по делото разноски. Доказателства обаче за направени за настоящата инстанция разноски ответникът не е представил, поради което съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд