Решение № 5187 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2016 г.

Решение № 5187 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от гр. Р., против Решение № 34/23.12.2015 г., постановено по адм. дело № 345/2015 г., по описа на Административен съд Р., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Акт за установяване на общински публични вземания № СУД 000556/26.03.2015 г., издаден от инспектор в отдел "КСМДТ" към дирекция "МДТ" при О. Р. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ и въз основа на база данни в информационния масив на дирекция "МДТ" при О. Р. от данъчни декларации по чл. 14 и чл. 54 от ЗМДТ, потвърден от директора на дирекция "МДТ" при О. Р. с Решение № 065/17.06.2015 г., в частта му, относно определения данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Директор на дирекция "Местни данъци и такси" при О. Р., редовно уведомен не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Р. е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. И. С. срещу Акт за установяване на общински публични вземания № СУД 000556/26.03.2015 г., издаден от инспектор в отдел "КСМДТ" към дирекция "МДТ" при О. Р. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ и въз основа на база данни в информационния масив на дирекция "МДТ" при О. Р. от данъчни декларации по чл. 14 и чл. 54 от ЗМДТ, потвърден от директора на дирекция "МДТ" при О. Р. с Решение № 065/17.06.2015 г., в частта му, относно определения данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци. Установено е от събраните по делото писмени доказателства, че в официалните документи и кадастрална карта имотите, собственост на жалбоподателя, са описани като Ателие 1 и Ателие 2. Видно от представените към административната преписка писмени доказателства и договор за доброволна делба, за ателиетата са съставени самостоятелни имотни партиди, с изрично отразяване предназначението на обектите. Съдът е приел, че не са представени доказателства обектите, представляващи ателиета за творческа дейност, да са с променено предназначение. Имотите са отразени като ателиета във всички официални регистри, като общинската администрация правилно е съобразила данните за тези обекти, посочени еднозначно в подадените декларации по реда на чл. 14 от ЗМДТ, в Службата по вписванията - Р. и в Службата по геодезия, картография и кадастър - Р. С оглед на всички събрани по делото доказателства съдът е приел, че данъкът за недвижимите имоти и такса битови отпадъци са определени правилно с оглед вида и предназначението на същите. Решението е правилно. Съдът законосъобразно е приел, че оспорения Акт за установяване на общински публични вземания на дирекция МДТ при община Р., отговаря на изискванията на Наредбата за администриране и определяне на МДТ. Актът е издаден на основание чл. 4, чл. 9б и чл. 14 от ЗМДТ, имотите на жалбоподателя се намират в регулационните граници на населеното място. Спорните обекти представляват имоти подходящи и допустими (по ЗУТ, ЗТСУ) за обитаване, и са вписани с отделни имотни партиди. Тези обстоятелства се потвърждават от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която не е била оспорена от страните. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да удостоверяват промяна във функционалното предназначение на имотите, описани в актовете за собственост като ателиета. Посоченото от касатора определение на основно жилище в ЗМДТ е неотносимо към разглеждания спор. Поради това съдът е достигнал до правилния извод, че дължимите данъци и такси следва да бъдат начислени в зависимост от предназначението на имотите. За да възникне основание за промяна на размера на ДНИ и ТБО за процесните ателиета, следва да бъдат предприети необходимите действия за промяна на предназначението им, в случай че последното се използва за жилищни нужди съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ, чл. 98, ал. 2, т. 2 и чл. 109 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Безспорно установено е, че услугите по трите компонента на ТБО /сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистота на местата за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо/, са извършвани реално. Съдът е изложил мотиви относно начина на изчисляване на такса битови отпадъци, чийто размер се определя по посочения в решението начин. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Р. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение