Решение № 11721 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8247/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. А. - гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат К. Костадинов, срещу решение 6325 от 04.07.2025 г., постановено по адм. дело 1242 по описа за 2025 г. на Административен съд гр.Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 3501/20.05.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). Твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. В съдебно заседание А. представя трудов договор 27 от 15.01.2025 г. и писмо със заверен превод до прокуратурата на Дейр Елзор относно дело 1103/2024 г. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 21.07.2025 г. и от 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на С. А. А., гражданин на Сирия, против решение 3501/20.05.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът приема жалбата за неоснователна. За да се произнесе приема за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба на С. А. А. от 15.08.2024 г. за предоставяне на международна закрила. От проведено на 31.10.2024 г. с лицето интервю е установено, че е напуснал нелегално Сирия на 16.07.2024 г. като навлязъл на територията на Република Турция, където останал две седмици, а на територията на Република България влязъл на 29.07.2024 г. със стълба над граничната ограда. След преминаване на българска територия ходил с още шестнадесет човека, също преминали нелегално границата в гората два дни, след което са качени от трафиканти на автомобил и потеглили в неизвестна посока, но след около десетина минути са задържани от полицията. След един ден в ареста е закаран до затворен лагер, където престоял шестнадесет дни, след което е откаран в лагера в гр.Харманли. В проведеното интервю жалбоподателят изрично заявява, че не е арестуван, не е осъждан, [етническа принадлежност], не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, не е имал проблеми заради религията, която изповядва [заличен текст], не е бил член на въоръжена групировка, не е участвал в политическа партия, служил е в армията в периода 2009 2011 г. в гр. Хомс, в пехотата. Изложил е твърдения, че произхожда от [населено място], област Дейр Елзор в Сирия, женен е и има седем деца, като в момента в Сирия са останали родителите му и един брат, както и съпругата и децата му. Като причина за напускането на Сирия посочва войната, която още не е приключила, както и икономическото положение, което е много лошо, няма елементарни условия за живот. Сочи, че няма сигурност за семейството му. Посочва, че той и брат му са превозвали нафта за отопление, спрени са от митническа полиция и им поискали откуп от 120 долара, който дали, защото ги заплашили, че ще им конфискуват камиона. Той се оплакал, но твърди, че вместо да получи справедливост, започнали да изпращат патрули в дома му с обвинения, че е част от арабските племена, които воюват с кюрдите. Посочва, че поради това се е криел и е бил принуден да напусне страната, защото можели да го вкарат в затвора за много години. Неговото семейство са останали в Сирия, тъй като нямат финансова възможност да напуснат страната. Посочва, че районът на [населено място], обл. Дейр Елзор се контролира от кюрдските въоръжени сили, които воюват с арабските племена, които от своя страна се бият помежду си. Сочи, че през 2017 г. вследствие на бонбандировка негов братовчед и съседи загинали. Твърди, че инциденти непрекъснато се случват, има отвличания за откуп, грабежи, изнудвания от престъпни групи. Твърди, че месец преди интервюто му е имало голямо сражение с много жертви между кюрдските и арабските племена. Молбата му за международна закрила е първа по ред. Сирийският гражданин твърди, че от началото на военните действия до напускането на родината си не е бил подложен на преследване от никоя групировка и не е имал проблеми с официалните власти в страната си. С обжалваното пред първата инстанция решение, председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ отказва да предостави на касационния жалбоподател статут на бежанец и хуманитарен статут. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е постановено в съответствие с материалния закон. Решението е мотивирано с бежанската история на чужденеца при проведеното интервю относно причините същият да напусне страната си по произход, както и за причините за нежеланието му да се завърне в родината си. Първоинстанционният съд, позовавайки се на бежанската история на А. излага съображения, че спрямо него не са установени материалноправните предпоставки на чл. 8, ал.1 ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод неговата политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. По отношение обстановката в Сирия съдът е взел предвид и информация от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад. При съвкупната преценка на събраните доказателства формулира извод за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗУБ. Обосновава от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут като много подробно и в детайли разглежда обстановката политическа и военна в Сирия и извежда извод за правилност на преценката на административния орган при постановяване на оспорения отказ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал.2, изречение второ АПК, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирия с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и МД-02-528/30.09.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Молителят, в бежанската си история изрично заявява, че не е бил обект на преследване от държавата, партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата му принадлежност. Не е спорно по делото, че касационният жалбоподател С. А. А. е роден на [дата]. в [населено място], обл. Дейр Елзор, Сирия, [етническа принадлежност], [вероизповедание], женен със седем деца, като жена му и децата му се намират в държавата му по произход. Чужденецът не прави относими твърдения, изпълващи хипотезата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. От представеното пред настоящата инстанция писмо със заверен превод до прокуратурата на Дейр Елзор, относно дело 1103/2024 г. не може да се установи, че спрямо чужденеца има преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. От писмото не е ясно какво е държавното обвинение спрямо А. в държавата му по произход, поради което направеният от първоинстанционният съд извод, въз основа на представените по делото доказателства, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на лицето е правилен. Следва също така да се отбележи, че в посоченото писмо има разминаване в имената на лицето посочено е С. А. А., а касаторът е С. А. А.. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая и на хуманитарен статут на чужденеца на основание чл. 9, ал.1 ЗУБ. Неоснователни са доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито от представеното по делото пред настоящата инстанция писмо се установява, че е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход, предвид, че липсва по настоящето дело превод на решението по дело 1103 от 2024 г. на Съвета за социална справедливост в регион Ал-Джазира въз основа на което е издадено представеното писмо до прокуратурата за задържане на С. А. А., чиито имена както бе посочено по-горе се разминават с имената на касатора, поради което се явява правилен изводът на съда и съответен на доказателствата по делото, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като са изследвани и критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия в момента е динамична, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от описаната по-горе актуална справка, след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 8.12.2024 г. до 25.9.2025г. над 1 027 800 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 8.12.2024 г. до 26.9.2025 г. над 1 863 000 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Неоснователен е доводът на касатора, че представените справки, изготвени от дирекция Международна дейност" на ДАБ не отразяват действителното положение в Сирия. Представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки, изготвени от дирекция Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход" (2023 г.) са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,