Решение № 15853 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2034/2020 г.

Решение № 15853 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2034/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 67 от 27.12.2019 г. по адм. дело № 508/2019 г. на Административен съд – Русе. С обжалваното решение Административен съд – Русе е отменил по жалба на [фирма] [населено място] уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г. с изх. № 02-180-2600/1043 от 10.07.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е поставено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е отменил обжалвания административен акт като е приел, че уведомителното писмо е издадено след изтичане на преклузивния срок по член 58, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009. Сочи, че с уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-180-2600/4813 от 5.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" изцяло е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и са наложени санкции за бъдещ период на основание член 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 по СЕПП в размер на 91208, 48 лв. Уведомителното писмо е оспорено пред съда и с влязло в сила решение на Административен съд – Русе на 27.04.2018 г. оспорването е отхвърлено като неоснователно. Поддържа, че считано от този момент е налице изискуемо и ликвидно вземане и от този момент е започнал да тече тригодишният срок по член 58, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 за прихващане на наложените бъдещи санкции. С уведомителното писмо с изх. № 02-180-2600/1043 от 10.07.2019 г., е извършено прихващане на оторизираните суми по описаните схеми и мерки в същото и към момента на издаването му тригодишният срок по член 58, параграф 3 от Регламент 1122/2009 не е изтекъл. Поради това намира за неправилни изводите на съда, че тригодишният срок е започнал да тече от календарната година след констатиране за първи път на нередностите, т. е. от 2014 година и към момента на издаване на оспореното в настоящото производство уведомително писмо същият е изтекъл. При тези, подробно развити в касационната жалба доводи иска да се отмени обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез пълномощника си представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Не претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното уведомително писмо изх. № 02-180-2600/1043 от 10.07.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г. на [фирма] от оторизирани суми по схеми и мерки за директни плащания е прихваната сума в размер на 23610, 99 лв. В уведомителното писмо е посочено, че се издава във връзка с влязло в сила решение № 38 от 27.12.2018 г. по адм. дело № 256/2018 г. на Административен съд – Русе, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г. с изх. № 02-180-2600/1043 от 03.02.2018 г. в частта, с която от оторизирани суми по схеми и мерки за директни плащания в общ размер на 23610, 99 лв. се прихваща обща сума в размер на 26120, 21 лв. и се установява надплатена сума в общ размер на 2 509, 22 лв. В частта, с която ДФ "Земеделие" е определил размера на оторизираните суми уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/1043 от 3.02.2018 г. е потвърдено с влязлото в сила решение № 38 от 27.12.2018 г. по адм. дело № 256/2018 г. на Административен съд – Русе. При съобразяване с мотивите на съда, от оторизирани суми по описаните схеми и мерки за подпомагане по СПП, ЗДП, СП, СЗ и Мярка 12/Натура 2000, общо в размер на 23610, 99 лв., е приспадната част от наложени санкции за бъдещ период, съгласно член 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 за кампания 2014 г. по схема СЕПП в размер на 91208, 48 лв., за които кандидатът е информиран с уведомително писмо изх. № 02-180-2600/4813 от 15.11.2015 г., с което е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания кампания 2014 година. Уведомително писмо изх. № 02-180-2600/4813 от 15.11.2015 г. е било оспорено пред съда и с решение № 42 от 4.12.2017 г. по адм. дело № 130/2017 г. на Административен съд – Русе е отхвърлено оспорването. Решението на Административен съд – Русе е оставено в сила с решение № 5593 от 27.04.2018 г. по адм. дело № 130/2017 г. на Върховния административен съд. Съдът е приел, че оспореното уведомително писмо изх. № 02-180-2600/1043 от 10.07.2019 г. е издадено от компетентния административен орган, спазена е писмената форма на акта и в административното производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че правното основание за издаване на обжалвания акт е правилото на член 58, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 година. Разпоредбата на член 58, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. гласи следното: "Ако разликата е по-голяма от 50 %, земеделският производител бива изключен отново от получаване на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с член 57 от настоящия регламент. Съответната сума се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира". Текстът на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от своя страна предвижда: "Без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер". Съдът е посочил, че Регламент (ЕО) № 1122/2009 е отменен с член 43, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г., считано от 1 януари 2015 година, като в параграф 2, б. в) от същия регламент е предвидено изрично, че Регламент (ЕО) № 1122/2009 ще продължава да се прилага спрямо административните санкции по отношение на задълженията на земеделските стопани за кръстосано съответствие съгласно членове 85у и 103щ от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета. На следващо място, въпросът дали административният орган е приложил правилния закон във връзка с наложената на [фирма] санкция и в съответствие с правилата за действието му по време чрез прилагането на Регламент (ЕО) № 1122/2009, а не на последващия Регламент (ЕС) № 640/2014, е решен с влязло в сила решение. С уведомително писмо изх. № 02-180-2600/4813 от 05.11.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на [фирма] е наложена санкция за бъдещ период в размер на 91208, 48 лева (активното вземане по прихващането) именно на основание член 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, т. е. санкцията е наложена след отмяната на регламента на 1 януари 2015 година. Жалбата срещу този акт е отхвърлена с решение от 4.12.2017 г., постановено по адм. дело № 130/2017 г. по описа на Административен съд – Русе, оставено в сила с решение № 5593/27.04.2018 г. по адм. дело № 1631/2018 г. на Върховния административен съд, IV o. Съдът е отбелязал, че член 58, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 следва да се разглежда във връзка с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006, т. е. урежда прихващането като "начин на възстановяване" на сумите, за които е наложена санкция на земеделския производител. Съдът е обсъдил правилото на член 58, параграф 3 от Регламент 1122/2009 г., че ако сумата по санкцията не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член (чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006) в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума "се анулира" и е посочил, че след изтичане на тригодишния срок се анулира самото материално право, а не правото на разплащателната агенция да предприеме процесуални действия по принудителното й събиране. Приел е, че срокът има преклузивен характер, поради което предприетите от органа административнопроцесуални действия не спират и не прекъсват същия. Съдът е посочил, че като начален момент, от който започва да тече тригодишният срок, в член 58, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. е определен моментът на извършване на констатацията за свръхдеклариране. Намерил е, че в случая тази констатация е направена за първи път с контролен лист за проверка на място от 30.10.2014 г. като е потвърдена при извършената на 19.12.2014 г. административна контролна проверка, както е прието в мотивите на решение от 4.12.2017 г. по адм. д. № 130/2017 г. по описа на АС - Русе и както се установява от доказателствата, съдържащи се по приложеното дело. При това положение, съдът е достигнал до извод, че тригодишният срок, в който административният орган е разполагал с възможността да извърши прихващане на оторизираните суми с наложената на жалбоподателя санкция, започва да тече от 1 януари на годината, следваща календарната година, в която е направена констатацията, т. е. от 1.01.2015 г. и изтича съответно на 31.12.2017 г. Подчертал е, че дори ако се приеме, че констатацията следва да бъде обективирана в индивидуалния административен акт, с който се налага и санкцията, т. е. в случая в уведомително писмо изх. № 02-180-2600/4813 от 5.11.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", то тогава тригодишният срок би започнал да тече от 1.01.2016 г. и би изтекъл на 31.12.2018 г., а оспореният административен акт, с който е извършено прихващането, е издаден след това – на 10.07.2019 година. Поради това съдът е приел, че и към този момент активното вземане по наложената санкция вече е било погасено. При тези съображения е приел, че обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно, т. к. е издадено в противоречие с материалния закон и е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяната му. Решението е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно е приел, че към момента на издаване на оспореното уведомително писмо е изтекъл тригодишният срок, визиран в член 58, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., поради което вземането се счита анулирано. Член 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията препраща към реда за събиране уреден в чл. 5б от Регламент № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. в случаите, когато разплащателната агенция е наложила санкции на земеделския производител при свръхдеклариране. Правилото на член 5 б от Регламент /Е0/ № 885/2006 на Комисията не изключва приложението на националните разпоредби, регламентиращи начина на плащане на наложени санкции на земеделския производител от предходни периоди. В цитираната норма не е предвидено това да става чрез предварително изпълнение на задължение, което не е установено по основание и размер. Според член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 /отм., в сила от 1.01.2015 г. / държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Нормата на отменения член 5б от Регламент № 885/2006 г. е възпроизведена в член 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. В разпоредбата е посочено, че държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Следователно за да бъде извършено прихващане е необходимо наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, както и да има неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство. Съгласно чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените средства от европейски земеделски фондове и от свързаното с тях национално съфинансиране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП, която определя, че публичните държавни вземания на разплащателната агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 165 ДОПК категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, санкциите могат да се удържат само след като актът за тяхното установяване влезе в сила. На следващо място, по аргумент от чл. 268, т. 1 от АПК, който предвижда, че само влезлият в сила административен акт е изпълнително основание, определената санкция за бъдещ период е изискуема след влизане в сила на уведомителното писмо за налагането й. В този контекст прихващането с наложени санкции на земеделските производители може да се извършва след влизане в сила на акта, с който те се налагат. Поради това изводите на съда, че възможността за прихващане на суми непосредствено след констатирането им в хода на административното производство и издаване на акта за тяхното установяване не могат да бъдат споделени. Цитираните разпоредби от двата регламента не дават правомощия на оторизирания орган в държавата да предприема действия по събиране на задължения преди те са установени по безспорен и категоричен начин, а напротив, уреждат приложимостта на националното законодателство на всяка от засегнатите държави. От съдържанието на член 58, параграф 3 от Регламент № 1122/2009 и на член 5б Регламент /Е0/885/2006 не следва извод, че за административния орган възниква правна възможност за предприемане на действия непосредствено след установяване на вземане, преди то да е преминало през допустимия съдебен или извънсъдебен контрол. Противно на приетото от съда, влизането в сила на административния акт, с който се налагат санкциите за бъдещ период е условие за законосъобразност на административния акт, с който се извършва прихващането. В този насока е установената трайна съдебна практика – напр. решение № 2962 от 16.03.2016 г. по адм. д. № 2583/2015 г. на ВАС, III о., решение № 5856 от 21.05.2015 г. по адм. д. № 9040/2014 г. на ВАС, III о., решение № 2147 от 16.02.2018 г. по адм. д. № 13086/2016 г. на ВАС, IV о., решение № 10698 от 9.07.2019 г. по адм. д. № 9600/2018 г. на ВАС, IV о. От данните по делото е установено, че с уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-180-2600/4813 от 5.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на [фирма] изцяло е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и са наложени санкции за бъдещ период на основание член 58 от Регламент № 1122/2009 г по СЕПП в размер на 91208, 48 лв. Съдебният спор за законосъобразност на уведомителното писмо с изх. № 02-180-2600/4813 от 5.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е приключил с решение № 5593 от 27.04.2018 г. по адм. дело № 1631/2018 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 42 от 4.12.2017 г. по адм. дело № 130/2017 г. на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу обжалвани административен акт. Считано от този момент – 27.04.2018 г., вземането е изискуемо и ликвидно и е започнал да тече тригодишният срок по член 58, параграф 3 от Регламент № 1122/2009 г. С обжалваното пред административния съд в настоящото съдебно производство уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/1043 от 10.07.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане са оторизирани суми по посочените схеми и мерки за подпомагане, общо в размер на 23610, 99 лв., с които е прихваната част от санкцията за бъдещ период, наложена с уведомителното писмо с изх. № 02-180-2600/4813 от 5.11.2015 година. Към момента на издаване на оспорения административен акт срокът по член 58, параграф 3 от Регламент № 1122/2009 г. не е изтекъл и съдът неправилно е отменил същото на това основание. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентния административен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. По изложените по-горе съображения оспореният акт е издаден и при правилно приложение на материалния закон и законовата цел. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] срещу уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/1043 от 10.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С оглед изхода на спора, касационният ответник следва да заплати на ДФ "Земеделие" сумата 200 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение – по 100 лв. за всяка съдена инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,