Решение № 8403 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3291/2009 г.

Решение № 8403 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3291/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Гада Мохамад Намруд, без гражданство, против решение № 1443/03.02.2009 г. на ВАС - тричленен състав по адм. дело № 10164/2008 г. Касаторът счита, че решението, с което е потвърден актът на Председателя на ДАБ - МС за отказ предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на основание липсата на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила. Твърди се, че решението на съда е постановено без да бъдат обсъдени всички събрани в процеса доказателства. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, редовно призована не се представлява и не взема становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението на ВАС, трето отделение е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Обсъдени са от съда материалите по делото, както и всички факти и обстоятелства по бежанската история на жалбоподателя. Обоснован и правилен е извода на съда за законосъобразност на решението на председателя на ДАБ, с което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установяват предпоставките по чл. 8, ал. 1 и по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на такъв статут. Липсват данни жалбоподателят да е преследван в страната си на произход Ливан по причини, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и да изпитва основателен страх от преследване по такива причини. Поради това основателен е отказът за предоставяне статут на бежанец. Липсват законовите основания посочени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне и на хуманитарен статут, както правилно е приел и съдът. В бежанската история на жалбоподателя не се правят твърдения касаещи хипотезата на чл. 9, ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗУБ . Изложените факти и обстоятелства мотивирали жалбоподателя да напусне Ливан и по конкретно бежанския лагер- ДАл Бадауи"- необходимостта Намруд и децата й да придружат съпруга й и баща на децата до Норвегия, с цел търсене на работа и нежеланието им да живеят в бежански лагер- не обосновават хипотезата на чл. 9, ал. 1, предл. 3 от ЗУБ . Липсват данни за съществуване спрямо касаторката на опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, осъществено посегателство спрямо нейна собственост, а самата жалбоподателка легално е напуснала лагера, непритеснявана от никого. При наличните данни съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ . Решението е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба е депозирана от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебното решение е неблагоприятно, в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК и даден от съда 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 1443/03.02.2009 г. постановено по адм. дело № 10164/2008 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Трето отделение отхвърля жалбата на Гада Мохамед Намруд, Фереял Мохсен Аллхалам и Алаа Мохсен Алхаллам, срещу решение № 382/18.07.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Съдът е констатирал, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидатите, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ . Кандидатите могат да се завърнат в държавата си по произход, тъй като информационните източници не сочат рискови групи във връзка с нарушаване на човешките права - конкретно за Ливан и въобще в района на Близкия изток - Намруд и децата й не нямат проблеми с официалната власт, ползва се от закрилата на държавата Ливан и там за тях не е налице реална опасност. Така постановеното съдебно решение не страда от твърдените в касационната жалба пороци, които да налагат неговата отмяна. Не следва да бъде споделен доводът на процесуалния представител на касатора, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с материално правните разпоредби на Директива 2004/83/ЕО (ЕО) на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В чл. 15 "в" чл. 15 от Директива 2004/83 от тази директива са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е възприета в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, където се посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Цитираните текстове от Директивата и от ЗУБ не са различни в смисъла на направеното тълкуване в касационната жалба, поради което възражението се явява неоснователно. Касае се за лични заплахи срещу живота или личността (каквито между впрочем по отношение на Намруд и децата й не се установяват), а не само до обективна характеристика на ситуацията в държавата по произход. Не може да бъде споделен доводът в касационната жалба, че решението е незаконосъобразно, поради не обсъждане от страна на съда всички събрани в процеса доказателства - а именно, че Намруд е родила дете в страната ни, същото е умряло и погребано тук - поради което при непредоставяне на търсения статут - тя, като майка, е лишена от възможността да "оплаква детето си, да поддържа жив споменът за него". Действително, видно от представените пред първоинстанционния съд доказателства - Намруд е родила на 11.08.2008 година в България дете от мъжки пол, като същото е починало в родилният дом на следващият ден - 12.08.2008 година. Този скръбен факт обаче не рефлектира върху положението на Намруд и децата й, касаещо предоставяне на търсеният статут на бежанец или хуманитарен такъв. Същите се предоставят по причини, стоящи извън страната ни и са свързани с положението в страната по произход на кандидатът. Нито не се сочи, нито се твърди от Намруд, че раждането и смъртта на детето й по някакъв начин ще рефлектират върху положението й, правейки невъзможно или рисковано завръщането й в Ливан. С оглед изложеното и като се има предвид, че при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира обжалваното пред касационната инстанция решение на тричленния състав на Върховния административен съд да е нищожно или недопустимо, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,