Решение № 429 от 15.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3091/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на МВР гр. Добрич срещу решение 65 от 16.02.2023 г. по адм.д. 431/2022 г. на Административен съд Добрич, с което по жалба на Т. Тодоров е отменена заповед 8513-49/ 19.07.2022 г. на Началник на Сектор Пътна полиция при Областна дирекция на МВР - Добрич за отказ за пререгистрация на ремарке за лек автомобил, рама 942698 - по документи, peг. [рег. номер] и е върната преписката на началник на Сектор Пътна полиция при Областна дирекция на МВР - Добрич за ново произнасяне по заявление 220851001684 от 07.02.2022 г. за промяна регистрацията на ПС, подадено от Т. Тодоров. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. В конкретния случай производителят е физическо лице, което е сглобило различни части и е направило самоделка, както сочи вещото лице. Мястото за поставяне на номера е върху предната част на теглителното устройство. В началото и края на номера липсва поставен ограничителен символ. Съдът се позовал на чл.9, ал. 2, т. 4 от отменената Наредба 6 за регистрацията и отчета на ППС, приложима към 1994 г., съгласно която при първоначалната регистрация на ППС, изработени от физически лица, следва да се представи пред органите на КАТ протокол за изпитание от надлежно упълномощена организация потвърждаваща годността за безопасна експлоатация. Сочи, че не е установено кой и при какви условия следва да набие символите на номер на рама, едва ли се прави се прави лично от собственика в гараж с подръчни средства, а не от надлежен орган. Едва ли и в този случай собственикът определя къде да я постави, а не надлежните органи. В протокол 6/09.02.2022г. за извършена проверка на МПС от комисията при ОДМВР- Добрич е записано, че на peгистрационната табела са налични монтажни отвори, които не съответстват на такива върху детайла, за който е закрепена. Комисията е констатирала съществено разминаване, а това води до съмнения регистрационната табела от това ремарке ли е или от друго. В сведението си Н. Исмаил казва, че е купил ремаркето през 2006г., ползвал го две години и го продал през 2008 г. на лице, което не познава, а отново го продава на Т. Тодоров през 2022г. Липсващият идентификационен номер не може да бъде заместен от налични други белези - редовни документи на ППС регистрирано при условия на Наредба 6. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че изводът, че ремаркето не отговаря на изискванията на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба 1-45 от 24.03.2000 г., не е приложим към настоящия случай и не може да служи като основание за отказ. Вещото лице дало заключение, че няма следи от механични въздействия върху номера на рамата, а цифрите са ръчно набити, поради което са разместени по хоризонтал и вертикал, съответстват на записаните в свидетелството за регистрация и вписаните в договора за покупко - продажба на МПС. Същевременно ремаркето е тип самоделно, поради което няма как номерът върху рамата да е предмет на фабрична изработка. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В административния акт е прието, че при извършената идентификация на ППС от техник-механик в сектор ПП, възникват съмнения относно автентичността на номер рама. ПС е пренасочено за оглед от комисията по МПС при ОД МВР - Добрич. След извършената проверка, на теглича на ПС са установени набити цифри 942698, разместени по хоризонтала и вертикала. Конструкцията на ПС не съответства на заводски произведена такава. На регистрационната табела са налични монтажни отвори, които не съответстват с такива върху детайла за който е закрепена. Номера на рамата не е обозначен като нестандартен в регистрационното състояние на ППС. Резултата от огледа е отразен в протокол 6/09.02.2022 г., с мнение за извършване на проверка, относно автентичността на номер рама. С постановление 00766/2022 г. от 15.03.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Добрич, ТО - Тервел е отказано образуването на досъдебно производство. На 06.07.2022 г. при повторното представяне на ПС пред комисията и представено постановление на ДРП 00766/22 г. за отказ за образуване на ДП и след запознаване с материалите по преписката в Протокол 30 е потвърдено становището от протокол М6/06.02.2022 г. на комисията по МПС при ОДМВР Добрич. Прието е, че всички посочени несъответствия съставляват пречка да се направи категоричен и обоснован извод относно идентификацията на ППС и неговия оригинален номер номер рама. Несъответствие е констатирано и между времето на продажба на ПС- по сведение на продавача 2008 г. и представения договор за покупко продажба от 01.02.2022 г., което поражда съмнение относно автентичността му. Направен е извод, че не може да се твърди по безспорен начин, че рама 942698 по документи, на ремарке за лек автомобил рег.[рег. номер], е автентичният. Констатирана е невъзможност да бъде установен поставения от производителя автентичен идентификационен номер на процесното ПС. По делото е назначена съдебно - техническа експертиза. Вещото лице посочило, че от направения оглед на ремаркето и преглед на документи се установява, че има поставен номер на рама на ремаркето за лек автомобил с peг. [рег. номер] 942698, като същият е набит в предната част на теглителното устройство, в близост до заключващия механизъм на буксирното устройство на ремаркето. По отношение конструкцията на ремаркето и след сверяване с други заводски произведени ремаркета, вещото лице е дало заключение, че процесното туристическо ремарке е самоделно конструирано и самоделно произведено транспортно средство от тип Б, с изнесени колела встрани, покрити с калници. Направил извод, че няма следи от механични въздействия върху номера на рамата. Цифрите не са разположени в една линия, цифрата 2 е значително по - високо разположена и леко наклонена вдясно, в началото и края на номера (липсва) няма поставен ограничителен символ. Като причина за разминаването на цифрите по хоризонталната ос, както и по вертикала, посочва най - вероятно ръчното набиване на номера на рамата. Съдът е приел, че от приложените по делото доказателства - свидетелство за регистрация на ремаркето, се установява, че неговата първа регистрация е от 25.10.1994 г. Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, в случая се касае за самоделно ремарке, а не за заводски произведено. В този смисъл, като се има предвид датата на първа регистрация на ремаркето, за нея е била относима Наредба 6 за регистрацията и отчета на пътните превозни средства (отм.), издадена от Министерство на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр.44 от 10 юни 1975г., изм. ДВ. бр.90 от 13 ноември 1984г., изм. ДВ. бр.29 от 12 април 1985г., изм. ДВ. бр.39 от 20 май 1986г., изм. ДВ. бр.60 от 27 юли 1990г., изм. ДВ. бр.65 от 9 август 1991г., отм. ДВ. бр.31 от 14 април 2000г.), в която с чл. 9, ал. 2, т. 4 е разписано, че при първоначална регистрация на пътните превозни средства, изработени от физически лица, се представя пред органите на КАТ протокол за изпитание от надлежно упълномощена организация, потвърждаваща годността за безопасна експлоатация. След като е била извършена регистрацията на процесното ремарке, предполага се, че към онзи момент е бил представен такъв протокол. Впоследствие, през 2006 г., ремаркето е пререгистрирано поради смяна на собственик, но с писмо от Областна дирекция - Разград отговаря, че не се пазят документите, послужили им за регистрация на ремаркето. Приел, че като се има предвид, че се касае за самоделно ремарке, регистрирано вече два пъти на територията на страната, неправилно е счетено, че не са налице условията за пререгистрация. Изводът, че ремаркето не отговаря на изискванията на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба 1-45 от 24.03.2000 г., не е приложим към настоящия случай и не може да служи като основание за отказ. Вещото лице посочило, че няма следи от механични въздействия върху номера на рамата, а цифрите са ръчно набити, поради което са разместени по хоризонтал и вертикал, същите съответстват на записаните в свидетелството за регистрация и описаните в договора за покупко - продажба на МПС. Същевременно ремаркето е тип самоделно, поради което няма как номерът върху рамата да е предмет на фабрична изработка. Поради това приел, че правният извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства и налага отмяната на оспорения акт. При съпоставяне на писмените доказателства и заключението на вещото лице, съдът приел, че в случая е ясно кое е ПС и какъв е неговият ИН. Административният орган не е изследвал въпроса, че се касае за самоделно ремарке, регистрирано при действието на отменената Наредба като първоначална регистрация и е постановил отказ поради липса на доказателства за заводски поставен номер. Относимите факти и обстоятелства не са взети предвид от административния орган и не са съобразени при произнасянето по заявлението за промяна на регистрацията и зачисляване в региона поради промяна на собственост. Решението е правилно. Правното основание за издаване на отказа е чл.143, ал. 3 ЗДвП, вр. чл. 7, ал.1 от Наредба I 45/24.03.2000 г. Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират. В случая не се спори, че ремаркето, чиято пререгистрация е поискана, е самоделно, а не заводски произведено, както и че е било регистрирано за първи път на 25.10.1994 г. като произведено от физическо лице, с последваща пререгистрация, поради промяна на собственика през 2006 г. Според относимия към датата на регистрацията материален закон чл. 9, ал.2, т. 4 от Наредба 6/75 г. /отм./ е била допустима първоначална регистрация на ППС, изработени от физически лица. Видно от заключението на вещото лице по назначената и приета без възражения на страните съдебна-автотехническа експертиза, не се установяват следи от механични въздействия върху номера на рамата. При първата регистрация през 1994 г. и при пререгистрацията през 2006 г. ремаркето е било със същият ИН. След като ИН на ремаркето е идентичен с този от първоначалната регистрация и от последвалата през 2006 г. пререгистрация, относимите материалноправни разпоредби към 1994 г. са позволявали изработването на ПСС /ремаркета/ от физически лица и е установено, чрез съответната експертиза, че няма следи от механично въздействие върху номера на рамата, постановеният отказ от пререгистрация на посочените в него основания правилно е приет от съда като незаконосъобразен. Видно е, че свидетелството за първоначална регистрация от 1994 г. е със същия номер на рамата, както при продажбата 2006 г. Административният орган не е посочил изрично дали е приел идентификационният номер за повреден, т. е не е посочил фактическото основание за отказа. Вещото лице обяснява разместването на цифрите с ръчното поставяне на номера. След като ремаркето е ръчно изработено от физическо лице е прието от съда, че не може да се изисква номерът да е заводски поставен. Касационният жалбоподател не твърди категорично, че през 1994 г., когато ремаркето е регистрирано като произведено от физическо лице, идентификационния номер се поставя не от производителя, а от контролните органи, за да се приеме, че след като е ръчно поставен не е автентичен. Органът не твърди в акта си, че не е автентичен номера понеже е ръчно поставен, а вещото лице обяснява разместването на цифрите с това, че номерът е ръчно поставен. Отказът на органа не е поради това, че номерът е ръчно набит и че е следвало да бъде поставен от контролните органи. Съгласно чл. 143 ЗДВП идентификационния номер се поставя от производителя. Дали идентификационния номер на ръчно произведено през 1994 г. ремарке се е поставял от производителя физическо лице или от надлежните органи не записано в административния акт и не е установено. В административния акт не е установено, че ремаркето е регистрирано като произведено от физическо лице през 1994 г., това е установено в съдебното производство, в административния акт е посочено, че конструкцията на ПС не съответства на заводски произведена такава. В даденото сведение Н. Исмаил записал, че не си спомня точно, но мисли, че го е ползвал 2 години и през 2008 г. го продал с договор на човек който не познава и не си спомня за него. Съдът не е коментирал посоченото сведение и че през 2022 г. го продава на Т. Тодоров, но това не води до незаконосъобразност на решението, тъй като превозното средство е продължавало да се води на негово име към момента на продажбата.При положение, че Н. Исмаил е дал сведение, че е продал ремаркето през 2008 г. на лице което не познава, възниква съмнение дали е представено за регистрация същото ремарке, което не достатъчно да обоснове отказа за регистрация. Ответната страна претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., за което представя доказателства за изплащане в брой. Не е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение