Решение № 9386 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 244/2010 г.

Решение № 9386 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 244/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Звездан Йованович, гражданин на Р Сърбия, срещу заповед № ЗДМ-898/4.12.2009 г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "Миграция" при МВР, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваната заповед № ЗДМ-898/4.12.2009 г., директорът на дирекция "Миграция", на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България е наложил на Звездан Йованович, гражданин на Р Сърбия, принудителна административна мярка "експулсиране". Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че чужденецът е извършил умишлено престъпление на територията на страната, което съгласно българското законодателство се наказва с лишаване от свобода повече от три години, поради което неговото присъствие създава сериозна заплаха за обществения ред. Административният орган се е позовал и на мотивите, изложени в предложение рег. № ХРИ-12683/4.12.2009 г. на началник сектор 02 при дирекция "Миграция". Според данните в предложението, лицето Звездан Йованович е осъден на 11 години лишаване от свобода по н. о. х. д. № 216/2004 г. на Районен съд гр. Свиленград за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4 от НК, изтърпял е част от наложеното му наказание и е освободен условно предсрочно на 3.12.2009 г. Жалбоподателят оспорва наложената му принудителна административна мярка, с доводи, че не е съобразена с релевантните фактически обстоятелства относно личността му, установени по преписката. В тази насока поддържа, че не е осъждан преди престъплението, за което е изтърпял наказание лишаване от свобода и е освободен условно предсрочно; по време на изтърпяване на наказанието е имал безукорно поведение; сключил е граждански брак с българска гражданка на 10.03.2008 г. и от брака имат родено дете - Бранислав. Твърди, че с наложената мярка се нарушават негови основни човешки права, преценката на административния орган, че присъствието му в страната е заплаха за обществения ред и сигурност не е съобразена с личността му и съответно обжалваната заповед се явява незаконосъобразна. При тези съображения моли да се отмени оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав, като прецени данните по административната преписка и доводите и възраженията на страните, намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: Обжалваната заповед е постановена от компетентния орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. По определение от § 1, т. 4 от ДР на ЗЧРБ "експулсиране" е принудително извеждане в кратък срок на чужденец извън границите на страната поради извършени нарушения или поради липса на основания за пребиваване в нея. Съгласно чл. 42 от ЗЧРБ, експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Данните за осъждане на жалбоподателя за тежко умишлено престъпление, са достатъчни да обосноват извода, че същият с поведението си създава сериозна заплаха за обществения ред. Жалбоподателят няма разрешение за пребиваване в страната и не се ползва от правата, произтичащи от статута на временно или постоянно пребиваващ. Наложената му мярка не противоречи на приложимите международноправни стандарти, принципи и правила за отношение към чужденците и правата на човека. В разпоредбата на чл. 8, § втори от Европейската конвенция за защита правата на човека са очертани рамките, в които, при спазване на принципа на съразмерност, е допустимо нарушение на правото на личен и семеен живот при най-малко засягане на правата и законните интереси на лицата - в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. С оглед установените фактически обстоятелства, съдът намира, че наложената мярка не се явява непропорционална спрямо целения резултат и е в рамките на допустимите изключения по см. на чл. 8, § втори от ЕКПЧ. Предвид изложеното, жалбата на Звездан Йованович срещу заповед № ЗДМ-898/4.12.2009 г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,