Решение № 251 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1951/2013 г.

Решение № 251 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1951/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството по делото е образувано по касационна жалба на С. П. И. от [населено място] срещу решение № 1839/03.12.2012 г., постановено по гр. д. № 2616/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, Х- ти граждански състав, с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 5305/2011 г. на Районен съд [населено място], е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Районно управление "Социално осигуряване " [населено място] иск за установяване на трудов стаж за периода 17.12.1992 г. - 16.01.1997 г. при работодател [фирма]- в ликвидация. С определение № 706/04.06.2013 г. по делото касационното обжалване на въззивното решение е допуснато поради вероятна недопустимост. Ответникът по касация - Районно управление "Социално осигуряване", [населено място] оспорва основателността на касационното жалба по същество, в писмен отговор по делото. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, счита, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, доколкото по делото не е конституиран като страна работодателят на ищеца - [фирма] - в ликвидация съгласно изискването на чл. 3, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. В случая дружеството - работодател е в производство по ликвидация, което обаче не е приключило и няма данни да е заличено от търговския регистър. С оглед на това същото съществува като правен субект. В производството образувано по предявения иск дружеството- работодател се явява задължителен необходим другар на териториалното поделение на НОИ, [населено място], доколкото по отношение и на двамата ответника постановеното по делото решение следва да е еднакво. Конституирането на необходим задължителен другар е условие за редовност на исковата молба, за което съдът следи служебно. Когато такава страна не е конституирана от ищеца с исковата молба, съдът е длъжен да я остави без движение с указание това конституиране на бъде извършено . Ако това не е сторено и съдът постанови съдебно решение, то се явява процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. С оглед на тези съображения, обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на съответната инстанция, която да предприеме действия за отстраняване на визираната нередовност. Доколкото въпросът коя е компетентната инстанция, на която делото следва да бъде изпратено в хипотеза като настоящата, е предмет на разглеждане по т. д. № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС / т. 5/, производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд