Решение № 10409 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2016 г.

Решение № 10409 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. С. - директор на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" към Министерство на земеделието и храните (МЗХ), И. К. - главен юрисконсулт в дирекция "Административноправно обслужване" на МЗХ и А. Я. - главен експерт в дирекция "Връзки с обществеността и протокол" към МЗХ, против решение № 391 от 21.01.2016 г., постановено по адм. дело № 10842/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ). В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. В съдебно заседание се явява касационният жалбоподател И. К., с пълномощно от министъра на земеделието, храните и горите, и юрисконсулт Д. Ф., също с пълномощно от министъра на земеделието, храните и горите. По същество поддържат касационната жалба и правят възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски за настоящата инстанция - заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция" (БАПОП), представлявана от изпълнителния директор П. Ж. Д., чрез пълномощник по делото адвокат С. С., надлежно упълномощена, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените в настоящото производство разноски - заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд отменя решение № 23 от 01.10.2015 г. на Комисия, определена със заповед № РД-09-323/13.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в състав Е. С. - директор на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на МЗХ, И. К. - главен юрисконсулт в дирекция "Административноправно обслужване" на МЗХ и А. Я. - главен експерт в дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на МЗХ, с което решение на ответната страна в настоящото производство и жалбоподател пред първата инстанция е отказан достъп до обществена информация по негово заявление вх. № ВОП 02-51/30.09.2015 г. С оспореното първоинстанционно решение делото е върнато като преписка на Министерството на земеделието и храните за ново произнасяне по заявление вх. № ВОП 02-51/30.09.2015 г. при съобразяване с дадените от съда мотиви. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния административен орган (посочена от сезирания задължен субект комисия, съставена от длъжностни лица в министерството - "изрично определени лица" по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ), при формално спазване на изискванията за форма (чл. 38 ЗДОИ вр. чл. 59, ал. 2 АПК), но същото е ненадлежно мотивирано и издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и относимите материалноправни норми. Настоящата касационна инстанция намира обжалвания съдебен акт за правилен като постановен в съответствие с приложимия материален закон. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗДОИ. Правилен е изводът на решаващия съд, че исканата информация, съдържаща се в посочения в заявление вх. № ВОП 02-51/30.09.2015 г. доклад от проведена на 23.10.2014 г. среща между експерти от МЗХ и експерти от Европейската комисия, съставлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, спрямо която не се доказват основанията за ограничаване на достъпа, предвидени в чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДОИ. Не са представени доказателства, обосноваващи заявените бланкетно твърдения за наличие на предпоставките за ограничаване достъпа до служебната информация съгласно цитираната разпоредба. Освен това, анализът на установените по делото факти и обстоятелства води до обосновано заключение за самостоятелната значимост и решаващия (свързан с пораждането на преки последици за трети лица) характер на изразените по време на срещата от 23.10.2014 г. експертни становища по отношение размера и разпределението на сумите за подпомагане, които становища са били обективирани в писмен доклад - предмет на заявлението за достъп до обществена информация с подател БАПОП. Неоснователно е възражението на касационните жалбоподатели, че посоченият доклад представлявал вътрешноведомствен писмен документ, отразяващ устно разменени мнения на експерти от работна среща, на която са обсъждани параметрите на прилагане на директните плащания за периода 2015-2020 г. и докладът бил предназначен единствено за политическото ръководство на МЗХ, не и за публично предоставяне и сведение. Видно от хронологията на събитията, именно след провеждането на експертната среща, (23.10.2014 г.), на която бил обсъден изключително високият размер на ставката за подпомагане по схемата за оранжерийни зеленчуци (схема 9), станало ясно, че през месец декември 2014 г. договорената през месец юли на с. г. сума за подпомагане на сектор "Оранжерийно производство", възлизаща на приблизително 7,9 млн. евро, била намалена на 2, 5 млн. евро. В тази връзка правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че въпросният доклад, наред с обективирането на експертни становища и позиции, извежда и съвсем конкретни изводи, които се явяват окончателни по отношение на размера на сумите за подпомагане и тяхното разпределение по квоти. Съображенията на АССГ, с които същият е мотивирал недоказване на основанията за ограничаване достъпа до служебна обществена информация по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДОИ, се споделят изцяло от настоящата инстанция. Предвид така изведения от административния съд извод, подкрепен и от касационния състав, въпросът за това разкрива ли търсената от БАПОП информация надделяващ обществен интерес остава без решаващо значение. Преценката по чл. 13, ал. 4 ЗДОИ е задължителна при наличие на някое от основанията за ограничаване на достъпа до служебна обществена информация, визирани в чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДОИ, каквито не се установяват в настоящия случай, противно на възприетото от административния орган в решение № 23 от 01.10.2015 г. за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация. В допълнение, настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи, че преценката за надделяващ обществен интерес се дължи именно от административния орган - в негова тежест, а не на заявителя, е да установи, че не е налице надделяващ обществен интерес - в случаите, когато законодателят е предвидил, че съответното ограничаване на достъпа (чл. 13, ал. 2 ЗДОИ) или основанието за отказ от предоставяне на достъп (чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ) могат да бъдат преодолени посредством надделяващ обществен интерес, характеризиращ търсената информация - арг. от чл. 13, ал. 4 ЗДОИ, чл. 37, ал. 1, т. 2 in fine вр. § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. В този смисъл е и постановената от Върховния административен съд съдебна практика (решение № 4897 от 25.04.2016 г. по адм. дело № 3220/2015 г., Пето отделение). По тези съображения, неоснователен е и преповтореният в касационната жалба довод, послужил като мотив на отказа на длъжностните лица да предоставят искания доклад, а именно, че заявление за достъп до обществена информация вх. № ВОП 02-51/30.09.2015 г. било неаргументирано поради неизлагане на конкретни доказателства за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Следва да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния съд и относно неприложимостта на визираната в чл. 31 ЗДОИ хипотеза, свързана със засягане интересите на трети лица и необходимост от провеждане на процедурата по търсене на тяхното съгласие за предоставяне на информацията. Правилна е преценката на съда, че търсената информация не се отнася до трети лица по начин, който може да обоснове засягането на техни конкретни интереси. Изготвеният по време на работната среща от 23.10.2014 г. доклад обективира становища на експерти от МЗХ и Европейската комисия, изразени в служебно, професионално качество по повод въпроси от обществен интерес, касаещи разпределението на публични средства, включително такива, предоставяни от Европейския съюз. Извън така направените изводи, в случаите, когато счете търсената информация за отнасяща се до трети лица по смисъла на чл. 31 ЗДОИ, компетентният административен орган е длъжен да приложи процедурата, описана в с. чл., като отправи запитване до третите лица и предостави впоследствие информацията в пълен или ограничен обем в зависимост от даденото от третите лица съгласие или несъгласие. Като не е сторил това (не са ангажирани доказателства за спазване реда по чл. 31 ЗДОИ), а същевременно се позовава на засягането на интереси на трети лица като основание за отказ от предоставяне на достъп по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, задълженият субект е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, регулиращи процедурата по разглеждане на заявленията за достъп до обществена информация. С оглед всичко гореизложено, като е отменил оспорения акт - решение № 23 от 01.10.2015 г. на Комисия, определена със заповед № РД-09-323/13.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с което е отказан достъп до обществена информация, и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията на съда, първоинстанционният съд е постановил решение при правилно тълкуване и прилагане на закона. По тези съображения, настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че не е налице соченото касационно основание за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, основателна е претенцията на ответната страна в настоящото производство за присъждане на разноски за касационната инстанция. Същите са реално сторени, доказани и претендирани в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното в хода на делото възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение касационната инстанция счита за основателно. С оглед предмета на делото, оказаната правна помощ и представения писмен отговор срещу подадената касационна жалба, фактическата и правна сложност на спора, настоящият състав намира, че на ответната страна следва да бъде заплатено възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение