Решение № 11411 от 9.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9142/2012 г.

Решение № 11411 от 9.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9142/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив и на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив срещу решение № 2635 от 15.05.2012 г. по адм. дело № 1005/2012 г. на Административен съд София-град, в частта му в която са отхвърлени жалбите им срещу решение № 214 от 07.12.2011 г. по преписка № 58/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта в която е 1. установено, че дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, чрез директора й, е осъществила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) на основата на признаците "лично положение", "семейн№о положение" и "пол" спрямо Гинка Червенкова, в качеството й на майка и законна представителка на сина й чрез отказ да й се отпусне и предостави месечна семейна помощ за дете, както и социално подпомагане и е 2. наложена на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив "глоба" в размер на 250 лв., тъй като е допуснал извършване на дискриминация при осъществяване на дейността на ръководената от него дирекция. Срещу същото решение, е подадена касационна жалба и от Гинка Илиева Червенкова от гр. Пловдив, в частта му в която е оставена без разглеждане жалбата на същата против решение № 214 от 07.12.2011 г. по преписка № 58/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта му в която на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр. е отправена препоръка на органите по чл. 4 от ЗСП да предприемат всички необходими действия и адекватни административни мерки за закрила на майчинството и гарантиране на човешкото достойнство без дискриминация на жените, които отглеждат децата си сами и нямат трудови доходи в съответствие с Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството. Първите двама жалбоподатели искат отмяна на решението в оспорените части, като твърдят, че начинът на процедиране спрямо Червенкова е същият, както по отношение на всички майки в сходни ситуации и спрямо нея не е осъществено дискриминационно отношение. Жалбоподателката Червенкова иска отмяна на решението в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата й срещу процесното решение на КЗД, като претендира разноски съгласно приложен списък. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба на Гинка Червенкова срещу дирекция за "Социално подпомагане" - Пловдив с оплаквания за осъществена срещу същата и детето й дискриминация, изразяваща се в нормативно-установени изисквания и практики на дирекцията, довели до лишаването й от осигурителни и социални плащания. В производството пред КЗД като ответна страна е конституирана дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, представлявана от директора си. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 214 от 07.12.2011 г. по преписка № 58/2010 г. Комисията за защита от дискриминация е 1. приела за установено, че дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, чрез директора си, е осъществила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признаците "лично положение", "семейно положение" и "пол" спрямо Гинка Червенкова, в качеството й на майка и законна представителка на сина си Йоан-Любен, чрез отказ да й се отпусне и предостави семейна месечна помощ за дете, както и социално подпомагане, в нарушение на чл. 6.6 от Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството; 2. наложила е на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив "глоба" в размер на 250 лв., тъй като е допуснал извършване на дискриминация при осъществяване на дейността на ръководената от него дирекция и 3. на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр. е отправила препоръка до органите по чл. 4 от ЗСП да предприемат всички необходими действия и адекватни административни мерки за закрила на майчинството и гарантиране на човешкото достойнство без дискриминация на жените, които отглеждат децата си сами и нямат трудови доходи в съответствие с Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството. За да постанови решението си, КЗД е приела за установено, че на 31.07.2007 г. Червенкова е подала до дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив молба-декларация да й бъдат отпуснати месечни помощи за сина й. По молбата е постановен отказ, тъй като молителката не представила задължителен по Закона за семейните помощи за деца документ, а именно - копие на влязло в сила решение на съда за допускане на развод между съпрузите. Същевременно с документ от 27.08.2007 г. ДСП - Пловдив издала уверение, че Червенкова не е получавала месечна помощ за отглеждане на дете до 1 г. възраст за сина си и не е получавала никакви социални помощи. Комисията е установила също, че Червенкова няма придобит осигурителен стаж с продължителност 6 месеца в България. Последното, обаче, не може да се приеме за разумно обяснение същата да бъде лишена от получаване на социално подпомагане като майка. Изложените по-горе факти са мотивирали КЗД да приеме, че е осъществено неравно третиране спрямо молителката като майка и законен представител на сина й, изразяващо се в това, че и двамата не са били обект на социално подпомагане в продължение на 2 години в нарушение на Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството. С оспореното пред настоящата инстанция решение административният съд е отхвърлил жалбите на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив и на дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив срещу горното решение на КЗД в установителната му част и в частта му, в която е ангажирана административнонаказателната отговорност на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив. Решаващият състав е изложил съображения, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, съответно е на материално-правните разпоредби и е съобразено с целта на закона, като изцяло е споделил мотивите на административния орган. Изтъкнал е също, че предмет на оспорване пред първоинстанционния съд не са твърдените за незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на длъжностни лица, в резултат на които молителката счита, че не й са отпуснати социални помощи, детски надбавки, обезщетения за майчинство и т. н., тъй като няма данни същите своевременно да са били оспорени, поради което са влезли в сила и не могат да бъдат пререшени. Наред с изложеното, съдът е приел за процесуално недопустима жалбата на Червенкова срещу дадената на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр. препоръка, тъй като същата няма задължителен правнообвързващ ефект и изпълнението й не е скрепено с апарата на държавната принуда, с оглед на което е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Мотивиран по този начин, Административен съд София-град е постановил решението си. Решението е материално незаконосъобразно по следните съображения: Настоящият състав намира, че съдът по същество правилно е установил фактите по делото и по тях не се спори от страните. Административният съд, обаче, е постановил решението си, в отхвърлителната част, в нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. Това е така, защото в решението на КЗД липсват мотиви за обосноваване на приетите за установени защитени признаци "лично положение", "семейно положение" и "пол", на основа на които са извършени установените от комисията дискриминационни нарушения. Наличието на защитени признаци не може да бъде извлечено пряко, нито косвено от фактическите данни по делото и представлява само недоказано твърдение на подалата жалбата до КЗД страна по делото Червенкова. Фактът, че по отношение на жалбоподателката е постановен отказ да й се отпусне и предостави месечна семейна помощ за дете по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗСПД, както и социално подпомагане по ЗСП, не е наличие на защитен признак по смисъла на ЗЗдискр. Съдът по същество правилно е определил предмета на спора, като е изтъкнал, че с оглед стабилитета на административните актове, постановени по повод исканията на Червенкова за предоставяне на месечна семейна помощ за дете и други социални плащания, не е сезиран да се произнесе относно законосъобразността на същите, а следва да установи дали в случаите, когато на Червенкова е отказано предоставяне на исканите помощи и социално подпомагане, същата е третирана по-неблагоприятно в сравнение с други жени или лица в същото положение. В административната преписка няма данни жалбоподателката да е сравнявана с други лица в нейното положение, на които при същите обстоятелства, да е предоставено исканото от нея социално подпомагане. Предвид горното, посочените в решението на КЗД като защитени признаци "лично положение", "семейно положение" и "пол" са изцяло бланкетени, и са включени в мотивите на административния акт единствено за целите на обосноваване на дискриминация, което се явява нарушение не само на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр., но представлява и основание за отмяна на акта поради несъответствие с целта на същия закон. Липсата на установено нарушение по ЗЗДискр. е основание като незаконосъобразно да бъде отменено и наложеното на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр, административно наказание "глоба" на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, както и дадената в тази връзка на органите по чл. 4 от Закона за социално подпомагане препоръка по чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр. Предвид изложеното по-горе, обжалваното решение следва да бъде отменено поради нарушение на материалния закон и тъй като фактическата обстановка е изяснена, следва вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, като решението на КЗД бъде отменено в цялост като незаконосъобразно поради наличие на основанията по чл. 145, т. 4 и т. 5 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,