Решение № 10747 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3200/2023 г.

Главният секретар на Агенцията по вписванията е подал касационна жалба срещу решение 1549/30.12.2022 г. по адм. дело 1366/2022 г. по описа на Административния съд-Бургас, с което обявен за нищожен отказа на този орган по писмо 15-00-608/2021 от 14.07.2022 г., постановен във връзка с подаденото от "Хеликон Про" ООД заявление за възстановяване на недължимо внесена на 31.03.2021 г. за вписване в имотния регистър на Агенцията по вписванията държавна такса в размер на 1394,06 лева и преписката е изпратена за произнасяне в 10 -дневен срок на началника на отдел "Анализ, методология и организация " при Агенцията по вписванията, компетентен да се произнесе съгласно заповед РД-01-157/11.03.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Хеликон Про" ООД и се присъдят направените разноски. "Хеликон Про" ООД със седалище и адрес на управление Бургас е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено с връщане на делото на административния съд за ново разглеждане. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, при следното Производството пред Административния съд-Бургас е образувано по жалбата на Хеликон Про ООД със седалище и адрес на управление Бургас против отказа по писмо 15-00-608/2021 от 14.07.2022г. на главния секретар на Агенцията по вписванията да възстанови заплатена от дружеството държавна такса в размер на 1 394,06 лева. Административният съд установил, че Хеликон Про ООД със седалище и адрес на управление Бургас подало до Службата по вписванията - София при Агенцията по вписванията заявление 20149/02.04.2021 г. с искане за вписване на удостоверение по чл.263г, ал.1 ТЗ заедно с договор за преобразуване на търговско дружество чрез отделяне с придобиване. Към заявлението било приложено преводно нареждане от 31.03.2021 г. за плащане към бюджета с което дружеството внесло по сметката на Агенцията по вписване - Имотен регистър държавна такса в размер на 1394, 06 лева. С определение от 02.04.2021г. съдия по вписванията при Софийския районен съд постановил отказ да се впише договор за преобразуване на търговско дружество чрез отделяне с придобиване поради това, че не е представена нотариално заверена декларация с описан имот на собственика на недвижимия имот, но не изложил мотиви защо не се е произнесъл по инкорпорираното искане за вписване на удостоверението. Хеликон Про ООД оспорило акта на съдията по вписванията пред съда. С определение от 12.05.2021г. по в.ч.гр. дело 5452/2021г. по описа на Софийския градски съд отказът за вписване бил потвърден, но по съображения, различни от изложените в него. Съдът приел, че съдията по вписванията не трябвало да постановява отказ поради липсата на декларация, тъй като в Правилника за вписванията не се съдържало такова изискване. Независимо от това отказът бил правилен, тъй като договорът за преобразуване не подлежал на вписване. Съгласно чл.263и, ал.6 ТЗ на вписване подлежало удостоверението за извършеното в търговския регистър вписване на преобразуваното дружество. Удостоверението било приложено към договора, но тъй като съдията по вписванията не се произнесъл относно възможността за неговото вписване му, съдът не можел да вземе отношение. С определение 60308/16.09.2021г. по ч.т. дело 1284/ 2021г. Върховният касационен съд не допуснал касационно обжалване на определението на Софийския градски съд. В определението на касационната инстанция е отбелязано, че съдията по вписванията издал отказ за вписване на договор за преобразуване на търговски дружество чрез отделяне с придобиване с нотариална заверка на подписите от 5.12.2018 г. Актовете на съдията по вписванията и на въззивния съд нямали за предмет отказ за вписване на удостоверението, но заявителят имал възможност да поиска такова произнасяне от компетентния орган. Въз основа на мотивите на постановените от Софийския градски съд и Върховния касационен съд определения Хеликон Про ООД подало молба 20-00-937/13.10.2021 г. и молба 20-00-1173/10.12.2021 г., с която поискало съдията по вписванията да се произнесе по заявлението от 02.04.2021 г. и да разпореди вписването на удостоверението по чл.263г, ал.1 ТЗ. Тъй като дружеството не получило отговор, подало жалба до Министерството на правосъдието. В отговора на жалбата, изготвен от инспектор от Министерството на правосъдието, е посочено, че молбите на "Хеликон Про" ООД за ново произнасяне по заявлението от 02.04.2021 г. не са заведени във входящия регистър на Агенцията по вписванията. Съдията по вписванията поставил резолюция, че е запознат с молбите, които следвало да бъдат класирани в регистъра за отказите, потвърдени от Софийския градски съд. В молбите нямало искане за вписване на удостоверение по чл.263г, ал.1 ТЗ, а за произнасяне по предходна молба, по която вече е постановен отказ и е упражнен инстанционен съдебен контрол. Позовавайки се на мотивите на съдебните определения, инспекторът от Министерството на правосъдието изразил становище, че дружеството следва да подаде ново заявление за вписване на удостоверението по чл.263г, ал.1 ТЗ, с прилагане на необходимите документи. Със заявление 15-00-608/16.12.2021г., подадено от Хеликон Про ООД до изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, било направено искане за възстановяване на внесената държавна такса от 1394,06 лева, тъй като тя била недължимо платена. Дружеството изтъкнало, че съобразно указанията в определение 60308/16.09.2021г. по ч.т.д 1284/2021г. по описа на Върховният касационен съд е подало молба 20-00-937/13.10.2021г. за вписване на удостоверението. Тъй като нямало произнасяне, Хеликон Про ООД подало ново заявление 20-00-1173/ 10.12.2021 г. След като отново не последвало произнасяне, внесената държавна такса следвало да бъде възстановена. С писмо 15-00-608/2021/6.01.2022 г. началникът на отдел Анализ, методология и организация при Агенцията по вписванията уведомил Хеликон Про ООД, че сумата от 1394,06 лева, внесена на 31.03.2021 г., е използвана по заявление 20149/02.04.2021 г. за вписване на договор за преобразуване на търговско дружество чрез отделяне с придобиване. Поради това искането за връщането на внесената държавна такса било неоснователно. С решение 744/6.06.2022 г. по адм. дело 268/22 г. по описа на Административния съд-Бургас бил обявен за нищожен отказа по писмо 15-00-608/2021/6.01.2022г. на началника на отдел Анализ, методология и организация при Агенцията по вписванията и преписката била изпратена на длъжностното лице за ново произнасяне по заявление 15-00-608/16.12.2021 г. на Хеликон Про ООД. Съдът изложил мотиви, че към момента на подаване на заявлението компетентен да се произнесе е главният директор на Главна дирекция Регистри , а след тази дата - началникът на отдел Анализ, методология и организация. С писмо изх. 15-00-608/2021 от 14.07.2022 г. на главния секретар на Агенцията по вписванията, чиито функции към този момент се изпълнявали от главен експерт в дирекция Информационно обслужване и технологии, бил постановен отказ за възстановяване на внесената държавна такса. Административният съд приел, че отказът е нищожен, тъй като е постановен от некомпетентен орган. С влязлото в сила решение 744/06.06.2022г. по адм. дело 268/2022г. на Административния съд - Бургас преписката била изпратена за произнасяне именно на компетентния орган. В мотивите на това решение било посочено, че съгласно заповед РД-01-157/11.03.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията началникът на отдел Анализ, методология и организация имал правомощия да подписва писмените отговори до заявителите, в случай на отказ за възстановяване на суми съгласно чл.15 от Вътрешните правила за реда за възстановяване на недължимо платени държавни такси, събирани за действия и услуги по Правилника за вписванията. Именно този служител бил компетентен да издаде отказ като процесния след датата 11.03.2022г. След като това правомощие му било предоставено изрично от законния представител на юридическото лице, повторният отказ от главния секретар на Агенцията по вписванията представлявал нищожен акт. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Съгласно чл.263и, ал.6 ТЗ, когато в имуществото на преобразуващо се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 се представя за вписване в съответния регистър. При разделяне и отделяне се прилага и договорът или планът за преобразуване. За извършването на услуги от службите по вписванията се събират държавни такси (чл.4 б.в от Закона за държавните такси). Държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса. Съгласно чл. 4б ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Съгласно чл.7 от Правилника за вписванията вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот чрез подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги, които се образуват: а) от подреждането на нотариалните актове по буква "а" на чл. 4 и б) от подреждането на всички други актове по чл. 4. Съдията по вписванията разпорежда вписването след като провери дали представеният акт подлежи на вписване и спазени ли са предвидените в закона изисквания. В случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Актът се записва в регистъра за отказите по чл. 33, буква "н" с посочване на постановения отказ и датата на постановяването му. Съобразно предвидените правила следва да се приеме, че производството, което се образува по искане на заинтересовано лице за вписването на акт, приключва с извършване на вписването, което се разпорежда от съдията по вписванията или с влязъл в сила негов отказ за вписването на акта. Тъй като производството се ръководи от съдията по вписванията, именно той може да прецени дължимо или недължимо е внесена дължимата за услугата държавна такса. Административният съд е направил невярна фактическа констатация, че със заявление 20149/2.04.2021 г. до Агенцията по вписванията "Хеликон Про" ООД е поискало вписване на удостоверение по чл.263г, ал.1 ТЗ. В заявлението ясно е формулирано искане за вписването на договор за преобразуване на търговско дружество чрез отделяне и придобиване. Съдът не е взел предвид, че в определение 490/2.04.2021 г., с което съдията по вписванията при Софийския районен съд е постановил отказ за вписване на представения от "Хеликон Про" ООД договор, изрично е прието, че внесената държавна такса от 1394,06 лева не подлежи на възстановяване. Определението е обжалвано и след отхвърлянето на жалбата е влязло в сила, от което следва, че въпросът за възстановяването на внесената от дружеството държавна такса не подлежи на преразглеждане. Писмо 15-00-608/2021 от 14.07.2022 г. на главния секретар на Агенцията по вписванията не съдържа индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Главният секретар на Агенцията по вписванията е длъжностно лице, което не е натоварено с административни правомощия по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, що се отнася до възстановяването на недължимо внесени по сметката на Агенцията по вписванията държавни такси, поради което и не е налице издаден от него административен акт, който засяга правната сфера на подателя на искането. Възстановяването на недължимо внесени държавни такси за вписванията в съответните регистри, които води Агенцията по вписванията, не е административноправна процедура, която се развива пред орган с административни правомощия. В конкретния случай държавната такса е внесена за провеждането на охранително производство по вписването на акт в имотния регистър, което се извършва по разпореждане на съдията по вписванията. Затова съдията по вписванията, който извършва проверка и се произнася по заявлението, е компетентен да приеме решение относно дължимостта на платената за производството държавна такса. Внесената държавна такса при отказ за вписването на акта не е недължимо платена, в който смисъл е издаденото от съдията по вписванията при Софийския районен съд определение. Като се е произнесъл относно писмо, съдържащо уведомление, което няма характеристиката на някой от актовете, подлежащи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, административният съд е постановил недопустимо решение. Поради отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка за произнасянето на първоинстанционния съд, свързана с предмета на производството, решението следва да се обезсили, подадената от "Хеликон Про" жалба да се остави без разглеждане и съдебното производство да се прекрати. С оглед изхода на делото в полза на Агенцията по вписванията следва да се присъдят разноски, общо в размер на 270 лева, включващи държавна такса от 70 лева за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК Върховният административен съд