Решение № 14994 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1883/2018 г.

Решение № 14994 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1883/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Д. против решение № 523/29.12.2017 г. по адм. дело № 356/2017 г. на Административен съд – Д.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – М. Добрева, от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 523/29.12.2017 г. по адм. дело № 356/2017 г. Административен съд – Д. е отменил решение № 19/19.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Д. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 17.02.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО и чл. 68 КСО на М. Христова, от [населено място]. Административният съд е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени при липса на конкретни мотиви, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно по своя резултат. По делото е установено, че със заявление вх. № 2113 – 24 – 2062/30.11.2016 г. М. Христова е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложила е документи за осигурителен стаж УП-образци и две трудови книжки. Декларирала е, че желае стажа и дохода й след 1997 г. да се вземат от Персоналния регистър. Към датата на заявлението жалбоподателката – заявител е имала навършени 57 години, 08 месеца и 26 дни, а общият й осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е бил определен от органите на НОИ на 41 години, 03 месеца и 21 дни. При тези данни те законосъобразно са приели, че Христова няма навършена възраст за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 1 - 2 КСО (ред. 01.01.2016 г.). Спорът между страните касае приложението на чл. 69б, ал. 2 КСО, който сочи, че жените придобиват право на пенсия за 2016 г. при навършена възраст 53 години; 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и сбор от стажа и възрастта 94. Пенсионните органи са приели, че М. Христова има 12 години, 05 месеца и 00 дни осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд за периодите: 01.07.1980 г. – 15.09.1984 г. на длъжността "шивач-машинно" и от 15.10.1985 г. – 31.12.1993 г. на длъжността "калъпчия" в Обувен завод Д.. За този стаж правилно е приложена разпоредбата на т. 31б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.);. За останалите периоди без да бъдат диференцирани и изследвани като длъжности и условия на труд органите на НОИ са посочили, че не могат да бъдат категоризирани по т. 31б от ПКТП (отм.);. Административният съд обосновано е достигнал до различни изводи, кредитирайки приетите по делото две експертизи: съдебно-счетоводна и съдебно - техническа. По втората от тях вещото лице посочва, че длъжността "ръчник комплектовач", която е изпълнявала Христова за периода 01.01.1994 г. – 16.08.2000 г. съчетава функциите на двете длъжности и следва да бъде причислена към изброените в т. 31б ПКТП (отм.);. Съгласно т. 31б ПКТП (отм.); от втора категория е трудът на (нова - ДВ, бр. 49 от 1990 г.) работници и инженерно-технически работници до началник цех включително при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните станции към тях; работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли; работници в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори, работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила с органични разтворители. Правилно административният съд е дал указания на пенсионните органи за излагане на конкретни основания и мотиви по прилагане на материалния закон за всички спорни периоди. Незаконосъобразни са изводите му обаче, че за осигурителния стаж придобит за времето след 2000 г. следва да намери приложение ПКТП (отм.);. Приложим нормативен акт за този период е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (приета с ПМС № 235 от 20.10.1998 г., в сила от 01.01.2000 г.). По изложените съображения, постановеното съдебно решение е правилно по своя резултат и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение