Решение № 12054 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Ватахов, с адрес в гр. Копривщица, чрез процесуален представител, срещу решение 292/05.04.2021 г. по адм.дело 150/2020 г. на Административен съд - София - област, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. 02 -230 -6500/4449 от 23.11.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, отмяна на оспорената част от писмото, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, в писмена молба чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски по делото. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АССО е взел предвид, че с уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. 02 -230 -6500/4449 от 23.11.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ на жалбоподателя е постановен частичен отказ за финансово подопомагане до пълния претендиран от него размер по СЕПП в размер на 1069, 26 лв., по СПП в размер на 6,87 лв., по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) в размер на 382, 33 лв., по мярка 13.1/ НР 1 в размер на 1144,77 лв. и мярка 12/Натура в размер на 318,99 лв. АССО е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването му не са допуснати съществени административно - процесуални нарушения, като е прието за установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да отстрани констатираното застъпване на площи, поради което и административният орган правилно е издал оспорената част от уведомителното писмо. По - късното представяне едва в съдебното производство на договора за наем и скица на имота, обект на застъпването, не санира този пропуск на кандидата в административната процедура. Отказът за изплащане на субсидия на жалбоподателя, недоказал липсата на застъпване е съобразен с разпоредбите на чл.17, ал.8 от Наредба 5/27.02. 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. По отношение на площите, изключени за подпомагане, като намиращи се извън допустимия слой, следва да се има предвид, че лицето не е обжалвало заповедта за определяне на специализирания слой, допустим за подпомагане. Решението е неправилно. Необоснован е изводът на АССО, че показанията на свидетеля Д. Ватахов не допринасят за доказването. Напротив неговите показания сочат на спазване на задължението на касатора да представи в указания му от административния орган срок договора си за наем за общинска земя с община Копривщица и скицата към него, от които се установява, че същият е наемател на подимот 2 от поземлен имот 38 558. 2.253 - пасище в местността свети Илия, докато Р. Йовков е наел подимот 4 от същия имот. Между наетия от Р. Ватахов и Йовков имот липсва твърдяното в уведомителното писмо застъпване от 1, 78 ха, което е видно и от влезлите в сила и задължителни за страните по настоящето дело съдебни решения за предходната кампания - 2015 г. - а именно решение 8154/24.06.2020 г. по адм. дело 14 482/2019 г. на Върховен административен съд и оставеното в сила с него решение 1247/22.10.2019 г. по адм.дело 503/2018 г. на АССО. Прилагането от страна на ответника на скица за подимот 2 към документите на Йовков, ползващ подимот 4 ( видно от приложената към заключението на допълнителната СТЕ скица на л.260) също сочи на допуснато съществено административно - процесуално нарушение от страна на издателя на акта на разпоредбата на чл.35 АПК - а именно преди издаване на обжалваната част от административния акт административният орган е длъжен да изясни всички факти и обстоятелства от значение дали има застъпване между заявените от касатора и Йовков площи за подпомагане и да цени всички налични при него доказателства ( включително и събраните при предходната кампания от същия заявител относно същите площи). Незаконосъобразен е и изводът на АССО за наличие на предпоставките на чл.17, ал.8 от Наредба 5/27.02. 2009 г. ( в приложимата за кампания 2016 г. редакция) - а именно основание за отказ за подпомагане за застъпените площи поради непредставяне от Ватахов на документи, доказващи основанието му за ползване. Като е приел обратното, АССО е постановил неправилно решение - необосновано и при неправилно приложение на материалния закон, което следва да бъде отменено, да се отмени оспорената част на уведомителното писмо като постановена при съществено административно процесуално нарушение на чл.35 АПК, в нарушение на цитираната материално - правна норма и целта на закона - а именно да се постанови отказ за подпомагане само на лицата без правно основание да ползват заявената земя - отменителни основания по чл.146, т.3, 4 и 5. На основание чл.173, ал.2 АПК предвид естеството на акта преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне в отменената част на уведомителното писмо със задължителни указания в мотивите на настоящето решение. Предвид изхода на делото на касатора се дължат направените пред двете съдебни инстанции разноски в размер на 435 лева заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, държавна такса - 29,21 лева, депозит за вещо лице - 200 лева, за касационната инстанция -70 лева държавна такса и 520 лева заплатено адвокатско възнаграждение (или общо 1254, 21 лева), платими от ДФЗ. Липсват основания за намаляване размера на претендиранато адвокатско възнаграждение за двете инстанции, тъй като същото не прекомерно е предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение