Решение № 7297 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2010 г.

Решение № 7297 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на физически лица - наследници на Стефан Митрев Славов против РМС № 559/29.07.2010 г. по чл. 32 и сл. от ЗДС, с което отчужден част от имот № 839, к. л. 702. Недоволни са от размера на определеното им обезщетение и искат изменение на решението и определяне на по-високо обезщетение. В хода на съдебното производство е починала жалбоподателката Гълъбена Петрова Славеева и са конституирани наследниците й. Ответната страна Министерският съвет на РБ, чрез процесуалния представител, оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение . Заинтересованите страни МРРБ, МФ и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните представители, също оспорват жалбата и искат намаляване размера на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 1, т. 5 от ГПК. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че оспореното РМС № 559/29.07.2010 г. е публикувано в ДВ, бр. 62/10.08.2010 г., а жалбата е подадена на 23.08.2010 г. от адресатите на административния акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С Решение № 559/29.07.2010 г. на Министерския съвет на Република България по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството изх. № 03-07-92 от 26.07.2010 г. и искане изх. № 90- 03-654/23.07.2010 г. на Председателя на "Агенция Пътна инфраструктура", е отчуждена част от имот пл. № 839 (заедно с още четири имота), к. л. № 702, за държавни нужди за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - Южна дъга, участък от км 42 + 720, край на участъка на строителството. С РМС № 559 се изменя и допълва РМС № 172 от 26.03.2010 г., но по отношение на процесния имот предходното решение няма отчуждително действие, защото в него имот пл. № 839 не е посочен като обект на отчуждително производство. Затова за жалбоподателите е налице правен интерес да обжалват РМС № 559/29.07.2010 г. Целият имот пл. № 839 е с площ от 2338 кв. м, но с административният акт се отчуждава само площ от 2309 кв. м като е определено обезщетение от 342 887 лева. Към административната преписка са представени доказателства за възстановяване на собствеността по реда на чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и с решение № 6910 от 9.02.2006 г. на ОСЗГ "Овча купел", Община Витоша, област София - град, в полза на наследниците на Стефан Митрев Събев. Оценката на отчуждената част от имота е изготвена въз основа на възлагателно писмо № 53-005305/21.07.2010 г. на Агенция "Пътна инфраструктура", като са ползвани офертни цени и сделки в предходен период от време, считано от 8.10.2007 г. насам, определена цена от 75, 93 евро (кв. м или 148, 50 лв.) кв. м. Експертната оценка в административното производство определя пазарна цена на имота общо от 342 887 лева. В съдебното производство по искане на жалбоподателите е допусната и приета съдебна експертиза от 5.04.2011 г., изготвена от вещо лице Димитър Бошнаков, в която обезщетението е определено по два варианта, при ползване на пазарни аналози една година назад, считано от два различни момента: а) вариант I, считано от 16.11.2009 г. - дата на възлагане на оценка с цел издаване на РМС № 172 от 26.03.2010 г., като вещото лице определя обезщетение в размер на 735 763 лева и, б) вариант II, считано от 21.07.2010 г. - дата на възлагане на оценка с цел издаване на РМС № 559/29.07.2010 г., като в този случай обезщетението е определено от вещото лице на 764 117 лева, при ползване на две сделки с нот. акт № 15 от 29.01.2010 г. и нот. акт № 70 от 8.09.2009 г. От така приетото за установено, Върховният административен съд, III отделение намира, че е налице основание за изменение на определеното обезщетение като същото бъде увеличено по вариант II на едноличната съдебна експертиза на 764 117 лева, по следните съображения: Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. По § 1а от ДР на ЗДС по смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко- продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Тъй като отчуждаването на имота на жалбоподателите е станало не с РМС № 172 от 26.03.2009 г., а с РМС № 559/29.07.2010 г., 12 месеца назад се определят, считано от датата на възлагане на оценката на 21.07.2010 г. Сделките, които съдебният експерт е ползвал при определяне на обезщетението са в този период от време от 21.07.2009 г. до 21.07.2010 г. Относно факта дали характеристиката на отчуждения имот съвпада с характеристиките на имотите от сравнителните сделки, по делото няма спор между страните, в тази част заключението не е оспорено и е прието от съда. Чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е. на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватното равностойно парично обезщетение да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Съгласно Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г. законодателят на основание чл. 18 от Конституцията на РБ цели въвеждане на еднакви критерии и начини за оценяване на имоти, които се отчуждават. Затова е въведена разпоредбата на § 1а, т. 1 към Допълнителните разпоредби на ЗДС, която дава законова дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" като цена на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. А редът на този закон изисква по § 1а, т. 2 към Допълнителните разпоредби на ЗДС, сделките, които се ползват за определяне на обезщетението да са вписани в службата по вписвания. Приетата в административното производство оценка е изготвена при ползване на офертни пазарни цени и вписани сделки извън посочения по-горе 12 месечен период от време, което противоречи на материалната разпоредба на § 1а от ДР на ЗДС. Затова размерът на обезщетението, определено от Министерския съвет е неправилно и следва да бъде изменено по вариант II на съдебния експерт като се увеличи на 764 117 лева. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК е основателно искането на жалбоподателите да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Внесени са 300 лева за изготвяне на заключение за съдебния експерт и е платено адвокатско възнаграждение от 6 000 (шест хиляди лева). На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и предвид направеното възражение от ответната страна, платеното адвокатско възнаграждение следва да се намали, тъй като този вид дела не представляват особена юридическа сложност. Поради това и предвид реализираната адвокатска защита, искането е основателно в размер от 1000 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,