Решение № 17167 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2798/2013 г.

Решение № 17167 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2798/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Сребрин Танев Георгиев, чрез процесуален представител, срещу решение № 7246 от 27.12.2012 г. по адм. дело № 5931/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Л-3689 от 15.05.2012 г. на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. 2 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на старши надзирател в арест Пловдив към сектор "арести" при Областна служба "Изпълнение на наказанията" (ОСИН) - Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на процесното решение. Ответникът - Главният директор на ГДИН, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Георгиев е започнало със заповед № Л-1971/15.03.2012 г. на Главния директор на ГДИН, с която е назначен и дисциплинарно разследващ орган. От извършената проверка и отразено в обобщена справка с № 3903/05.04.2012 г. и становище с № 4475/20.04.2012 г. е установено, че Георгиев е влязъл в нерегламентирани отношения със задържани лица в ареста в гр. Пловдив като им е доставял изрично забранени вещи (мобилни апарати и спиртни напитки) съгласно заповед № Л-6399/26.07.2010 г. на Главния директор на ГДИН. Установено е, че Георгиев на 14.03.2012 г., около 15.00 часа, е бил задържан от органите на МВР при получаването на мобилен апарат от дъщеря на задържано в ареста лице. Посочено е, че служителят виновно е нарушил нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, поради което е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № Л-3689/15.05.2012 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Георгиев. С процесното решение АССГ, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на Георгиев. Този извод е обоснован с установения, въз основа на представените по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка факт, че извършеното от наказания нарушение на служебната дисциплина е установено по безспорен начин, за което той е представил подробни обяснения. АССГ е посочил, че Георгиев е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на задържано в ареста лице, което представлява нарушение на Етичния кодекс, тъй като уврежда авторитета на институцията и на чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и 10 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" Така постановеното решение е правилно. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Неоснователно е твърдението на касатора, че преди да наложи дисциплинарното наказание административният орган не е изискал писмени обяснения за същото нарушение, за което е наложено наказанието. Правилно АССГ е приел, че е спазено изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. По делото са представени писмени обяснения от Георгиев, след като му е била изпратена покана, в която са посочени правните и фактически основания за вменените му нарушения, от което следва, че наказаният е могъл да организира защитата си и да представи доказателства, които да опровергаят констатациите за извършените нарушения. Неоснователно е и твърдението, че изслушването на държавния служител е самостоятелно задължение, което органът е длъжен да извърши преди налагане на наказанието. Липсата на писмени обяснения преди издаването на заповедта не може да обоснове извод за неизпълнение от страна на административния орган на императивното изискване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Доколкото задължението за изслушване е алтернативно, а не кумулативно предвидено в законовата разпоредба, непровеждането на такова и несъставянето на протокол не могат да бъдат счетени за нарушения на дисциплинарната процедура, както твърди касаторът. По делото е представен протокол за изслушване на служителя от 20.03.2012 г., в който е посочено, че Георгиев отказва да даде обяснения, за което е положил подпис, а главният директор на ГДИН се е запознал с отказа на 06.04.2012 г. Няма спор, че наказаният е посочил в писмените си обяснения, че отказва да даде такива, тъй като срещу него се води досъдебно производство. От тук следва извода, че разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е изпълнена и няма основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В заповедта е посочено, че с извършеното нарушение Георгиев е нарушил виновно чл. 13 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН. Посочено е, че срещу наказания е образувано производство за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1 от Наказателния кодекс. За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР и ППЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в кодекса, е допуснал съответния служител. В случая това е направено от главния директор на ГДИН в обжалваната негова заповед. Следва да се има предвид, че моралните правила са неписани норми за поведение, поради което не би могло да се конкретизират в норми всички нарушения на Етичния кодекс. Напротив, извършването на определено действие от служител от ГДИН следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от кодекса, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията. В тази връзка административният орган обосновано и подробно е обсъдил поведението на касатора и отражението му върху обществото и институцията. Твърдението на касатора, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не са посочени конкретно кои задължения Георгиев не е изпълнил или е превишил е неоснователно. В заповедта мотивирано и обосновано е описано извършеното нарушение и уронването престижа на ГДИН, което правилно административният орган е квалифицирал като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвените справка и становище, както и събраните доказателства представляват хронология на действията, които доказват по безспорен начин конкретни действия от страна на Георгиев в разрез със служебните му задължения и морала, поради което като правилно решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото същото се явява основателно и такова възнаграждение се дължи на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 (сто и петдесет) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение