Решение № 4776 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13220/2018 г.

Решение № 4776 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13220/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Садово, подадена чрез юрисконсулт С. А., срещу решение № 1753 от 31.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1282/2018 г. от Административен съд – Пловдив. С него е обявена за нищожна заповед № 122 от 18.04.2018 г. в частта й по т. 3, с която е прекратен търг с явно наддаване за продажба на имот – частна общинска собственост – застроен УПИ XIV – производствени дейности в кв. 13 по ПУП на гр. Садово с обявена дата на провеждане на търга 19.04.2018 г., издадена от секретаря на Община Садово в хипотезата на заместване и преписката е изпратена на кмета на Община Садово. С касационната жалба се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се отмяната му и се претендират разноски. Ответникът – "Агро-инвест 999" ЕООД в представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Т. Т., оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я отхвърли. Иска присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение не страда от релевираните в жалбата пороци, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Пловдивския административен съд е било образувано по жалба на "Агро-инвест 999" ЕООД против заповед № 122 от 18.04.2018 г. в частта й по т. 3, с която е прекратен търг с явно наддаване за продажба на имот – частна общинска собственост – застроен УПИ XIV – производствени дейности в кв. 13 по ПУП на гр. Садово с обявена дата на провеждане на търга 19.04.2018 г., издадена от секретаря на Община Садово в хипотезата на заместване. С обжалваното решение съдът е обявил заповедта в оспорената й част за нищожна. За да постанови този резултат, съдът е установил, че със заповед № 120/17.04.2018 г. кметът на Община Садово е упълномощил секретаря на Общината да го замества, поради неговото и на заместник-кмета отсъствие, само за изрично изброеното в заповедта, в това число да прекратява търгове. Въз основа на тази заповед секретарят на Общината е прекратил три търга, един от които е и процесният. При това фактическо установяване съдът е приел, че ЗМСМА не дава възможност на кмета на община да определя друго лице, което да го замества, освен заместник-кмет (чл. 39 от ЗМСМА), а по аргумент от чл. 39, ал. 3 от ЗМСМА и по аналогия от чл. 42, ал. 6 от ЗМСМА, когато това е невъзможно общинският съвет, а не кмета следва да определи заместващ заместник-клет. При това е преценил, че порочността на заповед № 120/17.04.2018 г. влече порочност и на издадените въз основа на нея заповеди, вкл. процесната, която е нищожна поради липса на компетентност. Извън това съдът е преценил, че дори хипотетично да се приемело, че е налице компетентност, атакуваната заповед била нищожна поради тежко несъответствие с целта на закона. За да се обоснове, се е позовал на чл. 117, ал. 2 от местната наредба, който предвиждал две равностойни алтернативи. И тъй като това означавало, че административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, по силата на чл. 169 от АПК при осъществения съдебен контрол, съдът е извършил проверка дали с избраната възможност се постига целта, за която законът е оправомощил съответното лице да издаде акта, ако се постига дали не е било възможно решение, което да е по-малко обременително за участниците в производството и за третите лица, а ако не е имало такова решение, имало ли е друго, което да е осъществимо с по-малко обществени разходи. Приел е, че в случая тези изисквания безспорно не са спазени, актът бил несъответен на целта на закона, а това несъответствие било толкова тежко, че водело до нищожност. Решението е правилно като краен резултат. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена от некомпетентен орган – секретарят на Община Садово. От данните по делото се установява, че със заповед № 120/17.04.2018 г. кметът на Община Садово е упълномощил секретаря на общината да го замества за периода 18-20 април 2018 г. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, съгласно който текст, в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди. Като основание за издаване на заповедта е записано още, че кметът, както и заместник-кметът няма да могат да изпълняват функциите си, поради отсъствие в посочения период. С тази заповед се предоставят конкретни правомощия на секретаря на Общината, сред които в т. 3 е записана и възможността последният да прекратява (закрива) с акт обявени търгове за продажба и/или отдаване под наем на общинско имущество, при необходимост. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района. Според ал. 3 на същия законов текст в случаите по ал. 2, когато не е издадена заповед от кмета на общината, съответно от кмета на района, общинският съвет определя заместник-кмета, който да замества кмета на общината, съответно - кмета на района, до тяхното завръщане. При тази законова уредба следва извод, че единствено на заместник-кмет могат да бъдат предоставени правомощията от компетентността на кмета при отсъствие на последния. При това, правилно първоинстанционният съд е преценил, че порочността на заповед № 120/17.04.2018 г., с която кметът на Община Садово е оправомощил секретаря на община Садово да го замества, влече порочност и на издадените въз основа на нея заповеди, включително и на заповед № 122/18.04.2018 г. в оспорената й част по т. 3. Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В някои случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия. Случаят е такъв, само че с цитираните разпоредби от ЗМСМА е определен единственият орган, на който кметът може да прехвърли правомощия от кръга на определената му от закона компетентност, в случай, че същият отсъства, а това е заместник-кметът. Изложеното не се опровергава от изложения в жалбата аргумент на даденото с чл. 117, ал. 2 от Наредба № 2 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, собственост на Община Садово, област Пловдив разрешение (Наредбата). Съгласно чл. 117, ал. 1 от Наредбата когато след изтичане на срока за закупуване и входиране на тръжната документация за търг няма закупена и входирана тръжна документация от кандидати, кметът на общината може: 1. да издаде заповед за промяна датата на провеждането на търга и съответно удължаване срока за закупуването на тръжна документация или 2. да издаде заповед за закриване на търга. А ал. 2 гласи, че кметът на общината упражнява правомощието си по преходната алинея и при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото провеждане. Следователно и с Наредбата се урежда изрично, че кметът е органът, който може да осъществи посочените в ал. 1 действия, като по силата на чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, когато той отсъства може да оправомощи същите да бъдат извършени от заместник-кмет. Тъй като липсата на материална компетентност винаги води до нищожност на акта, това основание е достатъчно за прогласяване на нищожността на заповед № 122/18.04.2018 г. в оспорената й част по т. 3 и не е необходимо да се обсъжда другото наведено от съда основание, а именно тежко несъответствие на процесната заповед с целта на закона, което води до нейната нищожност. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника "Агро-инвест 999" ЕООД направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Воден от горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,