Решение № 2309 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13341/2015 г.

Решение № 2309 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13341/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Т. Г. с ЕТ "Х. Г. - Ж. Г." с ЕИК ********* гр. Х. срещу Решение № 1837 от 08.10.2015 г. на Административен съд П., постановено по адм. д. № 3027/2014г, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 261401408/22.07.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., ИРМ - С., потвърден с Решение № 991 от 06.10.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. П., в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 17034,63 лв. с прилежаща лихва от 8072,15 лв., допълнително са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ на самоосигуряващото се лице, както следва: Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. -586,26 лв. и лихви 320,77 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ 2009 г. -5717,60 лв. и лихви 2481,84 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ 2012 г. -507,00 лв. и лихви 63,22 лв.; вноски за ДОО 2008 г. - 2012 г. -6575,68 лв. и лихви 4393,49 лв.; вноски за 30 2008 г. - 2012 г. - 3057,95 лв. и лихви 1207,05 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ 2008 г. - 2012 г. -2063,58 лв. и лихви 1346,94 лв В касационната жалба се излагат оплаквания, които съдът квалифицира като такива за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното решение, съответно на РА и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Съдът е приел фактическата обстановка, описана в решението на ответника, изразяваща се накратко в обстоятелството, че след проверка на представената търговска и счетоводна документация и след проверка в информационната система VAT е установено, че част от фактурите издадени от основния доставчик на ревизираното лице "Д. Х." АД, подробно описани в РД, не са отразени в счетоводството на жалбоподателя. Ревизираното лице е отразил в счетоводството си за 2008 г. и 2009 г. само част от издадените фактури за доставка на цигари от "Д. Х." АД. Приети са изводите на приходните органи за наличие на обстоятелствата по чл. 122 от ДОПК. Решението е неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба за постановеност на решението при съществени процесуални нарушения и необоснованост, поради обстоятелството, че не са направени конкретни фактически установявания и не са изложени мотиви по същество по съществени части от конкретния спор. Не са обсъдени показанията на свидетелите Кьоров и Димова, както и представените в съдебното производство писмени доказателства, не са изложени съображения за кредитиране или не на направените изчисления в паричните потоци на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза по отношение определените задължения по ЗДДФЛ. Настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - П. е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на конкретни фактически установявания в съдебния акт по отношение на отделните доставки, обективирани във фактурите, издадени от всеки един доставчик, като което в случая не е сторено. Съдът е бил длъжен в решението си да изложи мотиви, като ясно разграничи кои от доставките следва да се считат за реално извършени и кои не, изхождайки от назначената съдебно-графологична експертиза и евентуално придружаващите всяка доставка документи, както и от наличието на други доказателства в тази насока. Предвид посочените пороци на първоинстанционното решение, настоящият състав няма да се спира на другите оплаквания в касационната жалба за неправилност на същото. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК, което налага отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с указанията, съдържащи се в настоящото съдебно решение, както и с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение