Решение № 179 от 29.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1151/2011 г.

ВКСII наказателно отделение29.03.2011 г.докладчик Теодора Стамболова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения К. Р. Ч. за възобновяване на Н. Ч. Д. 1662/10 г. по описа на РС-Пазарджик. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 179 от 29.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1151/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постъпило е искане от осъдения К. Р. Ч. за възобновяване на Н. Ч. Д. 1662/10 г. по описа на РС-Пазарджик. В същото се отправя претенция за намаляване на наказанието по постановена присъда. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и назначеният служебен защитник молят искането да бъде уважено. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането с изтъкнатите в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното: С определение № 1004/13.09.10 г., постановено по Н. Ч. Д. 1662/10 г., РС-Пазарджик е оставил без уважение молбата на осъдения К. Ч. за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду тези по влезлите в законна сила присъди, постановени по Н. О. Х. Д. 591/00 г. на РС-Пазарджик и Н. О. Х. Д. 2615/08 г. отново на РС-Пазарджик. Определението е влязло в сила на 29.09.10 г. Искането за възобновяване е с дата 14.01.10 г. и следователно е допустимо, като подадено в законния шестмесечен процесуален срок. По същество погледнато, то е неоснователно. Става дума за производство за групиране на наказания по силата на чл. 25 вр. чл. 23 НК и в този смисъл е неясно атакуването от страна на искателя на присъда с претенция за намаляване на наказанието. Очевидно е по искането, че същото се отнася за процесното производство. Отделно от казаното, прегледът на акта на първостепенния съд не дава основание за преценка за наличие на някое от основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НК, относими за процедура по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Основателно молбата за кумулация, подадена от Ч. до РС-Пазарджик, е оставена без уважение. Тя третира наказанията по присъди по Н. О. Х. Д. 591/00 г. и Н. О. Х. Д. 2615/08 г. по описа все на РС-Пазарджик и законосъобразно е прието, че престъплението по второто производство е извършено, след като е имало влязла в сила присъда по първото. Следователно деянията по двете осъждания не се намират в условията на съвкупност, за да се допусне кумулация по отношение на тях. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Цитирани разпоредби

2