Решение № 10230 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5169/2009 г.

Решение № 10230 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5169/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 94/10.02.2009 г., постановено по адм. дело № 1267/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, в която е отменен ДРА № 217/15.04.2005 г. (допусната е техническа грешка при изписване датата на акта вместо 15.04.2005 г., е записано 15.05.2005 г.), издаден от ръководител екип в ТДД - гр. Добрич, потвърден с решение № 521/25.07.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. Варна за определения на "Винпром Алвина" ООД - гр. Добрич корпоративен данък за 2003 г. в размер над сумата 13 045, 06 лв. до 22 263 лв. и в частта за лихвите над сумата 1 716, 29 лв. до 1 929, 73 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е обсъдил едностранчиво доказателствата по делото, а новите доказателства, представени от дружеството и заключението на вещото лице били приети от съда безкритично. Подробни оплаквания в касационната жалба се съдържат и относно неправилното приложение на чл. 23, ал. 2, т. 8, 10, 11 и 13 ЗКПО (отм.). Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата на "Винпром Алвина" ООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Бонев. Ответникът по касационната жалба "Винпром Алвина" ООД - гр. Добрич, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като по делото не е имало спор относно документалната обоснованост на разходите и тяхното надлежно осчетоводяване, както и че те не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗКПО (отм.). Според прокурора правилно съдът е приел за незаконосъобразно преобразуването на финансовия резултат. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Варненският окръжен съд е бил сезиран с жалба от "Винпром Алвина" ООД срещу ДРА № 217/15.04.2005 г. за определения корпоративен данък за 2003 г. - преобразуване на финансовия резултат чрез увеличение. За да отмени частично този акт, първоинстанционният съд е приел, че по отношение увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 8 ЗКПО (отм.) неправилно данъчните органи са приели, че е налице посоченото правно основание. Съдът е обсъдил сключения договор между ревизирания субект и ЕТ "Гинка Стойкова", която е била съдружник в дружеството и според който договор от 30.01.2003 г. последната като заемодател е дала за послужване на "Винпром Алвина" ООД 52 000 литра дизелово гориво. Съдът е проследил осчетоводяването на горивото и при двете страни по договора съобразно доказателствата по делото и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е установил, че процесното гориво е използвано от ревизирания субект в производството му поради наличието на парна централа и затова не е налице правното основание на чл. 23, ал. 2, т. 8 ЗКПО (отм.). По отношение увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) също е прието от съда, че не са налице разходи, които ревизирания субект не може да докаже документално по реда, определен в нормативните актове. За да направи този си извод съдът се е позовал отново на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която е налице съпоставимост между приходи и разходи и документална обоснованост на разходите, както и че не е налице изписана в повече готова продукция от действително произведената, каквито са констатациите в данъчно-ревизионния акт. За увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) съдът, базирайки се отново на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е направил изводи, че няма установен излишък от продукция в размер на 23 312, 11 лв., както е установила ревизията, поради което данъчно задълженото лице е отчело приходите си съобразно изискванията на Закона за счетоводството и действащото законодателство. Така постановеното решение е правилно. За увеличението на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 8 ЗКПО (отм.). За да се приложи тази правна норма и да се приеме, че е налице скрито разпределение на печалба (легална дефиниция се съдържа в § 1, т. 15 от ДРА на ЗКПО) следва да са налице две предпоставки. Първата е относно свързаността на лицата по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО (отм.), а втората се отнася до това, начислените разходи от данъчно задълженото лице в полза на съдружници, акционери и т. н. да не са свързани с осъществяваната стопанска дейност. От граматическото и логическото тълкуване на тази разпоредба не може да се изведе извод, че след като е налице свързаност на лицата, както е в случая между "Винпром Алвина" ООД и Гинка Стойкова - съдружник в дружеството и която като ЕТ "Гинка Стойкова" е заела определено количество дизелово гориво на ревизирания субект, като за целта е сключен заем за послужване от 30.01.2003 г., то непременно отчетените разходи представляват скрито разпределение на печалбата. Установено е по безспорен начин по делото, че процесното гориво впоследствие съгласно клаузите на договора за заем за послужване е фактурирано на ревизираното дружество и то се използва за осъществяваната от него дейност поради наличие на парна централа. Този факт не е опроверган по делото. Обстоятелството на свързаност между данъчно задълженото лице и Димитър Ташков - едноличен собственик на капитала на "Дио Трейд" ЕООД, което се явява правоприемник на ЕТ "Гинка Стойкова" правилно е преценено от съда като неотносимо към процесния спор, свързан с определянето на корпоративен данък на "Винпром Алвина" ООД за 2003 г., тъй като сключеното между посочените лица споразумение за прихващане за вземанията и задълженията на данъчно задълженото лице е за следващ данъчен период. Не е налице и правното основание на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) в приложимата редакция за 2003 г., което допълнително е въведено с решението на горестоящия административен орган, който се е произнесъл по повод сезирането му с жалба по административен ред. По делото, включително и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че разходите са отчетени съобразно счетоводните изисквания и няма основание за прилагане на тази правна норма. За увеличението на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Преобразуването на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение е на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) в приложимата редакция за 2003 г. и за да се приложи се изисква недоказване документално от страна на данъчно задълженото лице на разходите, които да са отчетени в нарушение на нормативните актове. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено по категоричен начин, че в данъчно-ревизионния акт некоректно са посочени данните, дадени в табличен вид, като не са взети началните салда на готовата продукция. Правилно съдът въз основа на тези констатации на експерта е заключил, че разходите, отчетени от ревизирания субект са документално обосновани, тъй като в счетоводството м, са посочени началното салдо на готовата продукция, заприхождането й, изписването й, както и остатъка от нея. За увеличението на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.). Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице хипотезата на посочената правна норма, тъй като дружеството е отчитало счетоводно всички приходи, съгласно действащото законодателство. От доказателствата по делото и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че не е налице липса, както е твърдял ревизиращия орган и отново в табличен вид експерта е посочил наличните начални салда, бройките произведена продукция и техните стойности. Правилно съдът се е позовал на тази експертиза за да обоснове извода си за незаконосъобразност на акта и в посочената обжалвана част. Неоснователно касатора се оплаква, че съдът не бил обсъдил всички доказателства, както и че голяма част от доказателствата са представени от ревизирания субект в съдебното производство, както и че е възприел безкритично съдебно-счетоводната експертиза. В голямата си част изложените доводи на касатора, обосноваващи посочените оплаквания представляват оспорване на съдебно-счетоводната експертиза. Същата пред първоинстанционния съд не е оспорена, нито процесуалния представител на данъчната администрация е поискал назначаването на тройна експертиза или посочване на конкретни задачи за допълнителна единична експертиза. Разликата, за която твърди касатора между отразеното от вещото лице заприходено количество продукция (вино) и неустановеното такова от ревизията е могло да се докаже от приходната администрация само чрез оспорване на експертизата или чрез ангажиране на други писмени доказателства, които процесуални възможности не са използвани. Като не е сторил това, касаторът се опитва да оспори експертизата пред настоящата съдебна инстанция, което е недопустимо. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че обжалваното решение не страда от визираните от касатора пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,