Решение № 6379 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16351/2011 г.

Решение № 6379 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16351/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Свинекомплекс Крумово градище" АД, с. Крумово градище, област Бургас, подадена чрез пълномощника адв. Анастасия Дюлгерова против решение № 4634 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 1643/2011 г. на Административен съд - София град, в частта, в която е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в 1 - месечен срок от влизане на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Твърди, че има правен интерес от обжалването, поради това, че след като е отменена заповед № 01-РД/3838 от 29.12.2010 г. в частта, в която е отказано финансиране по заявление ИД 02/121/03854 от 8.12.2009 г. в размер на сумата 165 745,74 лв., съдът не е решил спора по същество, а е върнал преписката на административния орган. Излага, че след като е установена незаконосъобразността на отказа за финансиране и наличието на всички предпоставки за съответствие с изискванията по Наредба № 8 от 3.04.2008 г. на министъра на земеделието и храните, не е постигнат целеният правен ефект за одобряване на финансирането. Моли, да се отмени решението в обжалваната част и съдът се произнесе по същество на спора, като се присъдят направените разноски по делото. Подадена е касационна жалба и от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез пълномощник юриск. Марияна Стойчева против решение № 4634 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 1643/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 36 състав, с което е отменена заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, в която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИД 02/121/03854 в размер на 165 745.74 лева и е изпратена преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне в 1-месечен срок от влизане на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението, както и е осъден ДФЗ да заплати на "Свинекомплекс Крумово градище" АД, разноски по делото в размер на 1450 лв. Излага доводи, че решението е недопустимо, като постановено по просрочена жалба. Излага и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретизира доводи за липса на основание за финансиране на дейности по Наредба № 8, Приложение № 9, по отношение на които е отказа за финансиране, поради това, че е бил изтекъл срока за тяхното одобряване. По отношение на част от отказаните за финансиране инвестиции смята, че правилно са отказани, поради различие в предложените стойности от офертите за едни и същи модели. Изложени са подробни доводи във връзка с отказа за финансиране. Моли, да се обезсили или отмени обжалваното решение, като по същество се потвърди оспорения административен акт. Ответникът по втората касационна жалба - "Свинекомплекс Крумово градище" АД, чрез пълномощника адв. Анастасия Дюлгерова с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение в частта, в която е отменена заповедта на административния орган, с искане да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за недопустимост на първата жалбата и неоснователност на втората жалба, както и че обжалваното решение е правилно. Излага, че касационната жалба на "Свинекомплекс Крумово градище" е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от обжалването на атакувания съдебен акт, тъй като право на касационна жалба имат страните, спрямо които решението е неблагоприятно, а в случая жалбата е уважена. Предлага да се остави без разглеждане касационната жалба и производството по делото се прекрати. По касационната жалба на ДФ "Земеделие" излага, че е неоснователна. Смята, че правилно съдът е приел, че адм. акт, който подлежи на обжалване е именно заповед № 01-РД-38-38/10 г. на изп. директор на фонд "Земеделие", а не уведомителното писмо, което не представлява индивидуален адм. акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Споделя извода на съда, който се базира на събраните по делото доказателства включително и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че адм. орган е допуснал несъответствие на изложените фактически основания, въз основа на които е взел решението да отхвърли част от предлаганите за финансирането разходи с установената в хода на съдебното производство фактическа обстановка. Излага, че съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбите на Наредба № 8/2008 г. и Наредба № 9 като е изложил подробни и обстойни мотиви, поради което и касационната жалба на ДФ "Земеделие" следва да се остави без уважение, като неоснователна. Касационните жалби са подадени в установения от закона срок и са процесуално допустими. Неоснователно е възражението за недопустимост на касационната жалба на "Свинекомплекс Крумово градище" АД, поради липса на правен интерес. Решение № 4634 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 1643/2011 г. на Административен съд - София град, е обжалвано от "Свинекомплекс Крумово градище" АД в частта, в която е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в 1-месечен срок от влизане на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът "Свинекомплекс Крумово градище" АД е обосновал правния си интерес за обжалване на решението в тази част, поради това, че не е решен административноправния спор по същество, след като е отменен административният акт. В тази връзка обжалването е допустимо и обуславя правен интерес по отношение касационния контрол по чл. 209, т. 3 от АПК на обжалваното решение в тази част и при изрично искане с първоначалната жалба за решаване на спора по същество след отмяната на административния акт. Разгледани по същество касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С решение № 4634 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 1643/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 31 състав, е отменена заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, в която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИД 02/121/03854 в размер на 165 745.74 лева и е изпратена преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне в 1-месечен срок от влизане на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението, както и е осъден ДФЗ да заплати на "Свинекомплекс Крумово градище" АД, разноски по делото в размер на 1450 лв. Административният съд е констатирал несъответствие на изложените с административния акт фактически основания с конкретно установените факти в производството, както и че тези основания са неотносими към отказа за одобряване на претендираната субсидия в пълния й размер, поради което е приел за незаконосъобразна заповедта, несъответстваща на приложимите материалноправни норми. Приел е, че разходите за заявените инвестиции не попадат в приложното поле на чл. 27 от Наредба № 8, в който изрично са изброени недопустимите за подпомагане разходи и административният орган неправилно е отказал да ги приеме за допустими, да одобри субсидията и да определи изплащането й в пълен размер. Съдът след като е отменил заповедта в частта, в която е отказано финансиране, е приел, че поради липса на правомощия да се произнесе по съществото на спора, делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Решението на Административен съд - София град е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения обуславящи касационни отменителни основания. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства по делото относими към оспорения акт, към компетентността на органа издател на акта и въведените материалноправни изисквания при финансиране на проекти по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР). От фактическа страна е установено, че "Свинекомплекс Крумово градище" АД е подало заявление за подпомагане с УРН 450974, Идентификационен номер 02/121/03854 от 8.12.2009 г. за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" с проект "Вътрешно преустройство на помещения за прасета за угояване и система за третиране и използване на животински торов отпадък". Заявените от кандидата инвестиции са насочени към постигането на следните стандарти на Общността: 1. въвеждане на минимални стандарти за защита/ хуманно отношение при отглеждане на прасета: машини и оборудване на две сгради за опрасване на свине-майки кърмачки с бозайници и 2. инвестиции, насочени към прилагане на Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделието/ т. нар. Нитратна директива/: ремонт лагуна; специализирана техника и материали за третиране и използване на животински торов отпадък. Общият размер на разходите, за които кандидатства дружеството е 851 575.74 лева. Към заявлението са приложени изискуемите придружаващи документи. Установено е, че е проведена административната процедура по разглеждане на предложените от кандидата инвестиции, като са изпълнение отделните етапи по Правилника за работа на отдел " Договаряне по прилагане на мерки за развитие на селските райони", включително проверка на съответствие с критериите за допустимост /Контролен лист КЛЗ калкулации/ и проверка на място /Констативен протокол от 10.09.2010 г./. Със заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ, , Земеделие " на основание чл. 20, т. 1 от ЗПЗП и чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. на министъра на земеделието и храните, е одобрено за финансиране заявление за подпомагане ИД номер 02/121/03854 от 8.12.2009 г. с бенефициент "Свинекомплекс Крумово градище" АД с одобрени разходи 685 830,00 лв., от които субсидия 548032,80 лв. В заповедта е указано да се уведомят кандидатите за одобрението. В заповедта не се съдържа отказ за финансиране, както и указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. С Уведомително писмо за одобрение № 2226/121 с изх. № 01-2600/9715 от 29.12.2010 г. е уведомен кандидатът за издадената заповед и че е одобрено заявлението при изложени условия: 1. Общ размер на инвестицията - 851 575.74 лева; 2. Размер на финансовата помощ: 548 032,80 лв., както и е поканен кандидатът да се яви в 15-дневен срок за подписване на договор за отпускане на финансова помощ. Писмото е връчено с обратна разписка R№ 9715 ПС1618 на 5.01.2011 г. В писмото е отбелязано, че съгласно Административнопроцесуалния кодекс, актът за одобрение може да бъде оспорен пред министъра на земеделието и храните в 14-дневен срок от съобщаването му. На 30.12.2010 г. е сключен договор № 02/121/03854 между ДФЗ и "Свинекомплекс Крумово градище" АД за отпускане на финансовата помощ в размер на 548 032,80 лв. В Приложение 1 към договора е представена Таблица за одобрените разходи по проект ИД номер 02/121/03854. С молба от 18.01.2010 г. кандидатът поискал от ДФЗ в най-кратък срок да му бъде предоставена цитираната в уведомителното писмо заповед, поради това, че не е ясно по какви критерии са отхвърлени разходите. С уведомително писмо с изх. N 01-2600/9715 от 24.01.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ е предоставено на кандидата извлечение от заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ, "Земеделие", като е указано, че размерът на одобрените разходи за технологично оборудване е определен съгласно критериите за допустимост по Наредба № 8, Приложение 9 и Наредба № 21 от 14.12.2005 г. за въвеждане на минимални стандарти за защита и хуманно отношение при отглеждане на прасета /Наредба № 21/, както и че инвестиционните разходи за останалите активи са редуцирани след сравнение на цените от приложените договори с референтни цени от база - данни на ДФЗ. Писмото е връчено на 27.01.2011 г. на кандидата /без да е приложена обратна разписка/, а жалбата е подадена на 10.02.2011 г., като в съдебно заседание от 18.04.2011 г. са признати от ответника факта на връчване на писмото и подаване на жалбата. В производството по оспорване на заповедта по чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8 съдът е допуснал и приел основна и допълнителна съдено-технически експертизи и съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на заключенията на вещите лица съдът е приел, че отказът за финансиране е незаконосъобразен и е отменил заповедта в тази част. По касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалваното решение, като постановено в производство образувано по просрочена жалба. Административното производство пред административния орган е по реда на Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 8/, Глава трета, Раздел II. В съответствие с чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8 по заявлението за подпомагане изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението, която подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК административният акт трябва да съдържа: "пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва" и се съобщава по реда на чл. 61 от АПК. Процесната заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ не съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. С Уведомително писмо за одобрение № 2226/121 с изх. № 01-2600/9715 от 29.12.2010 г. е уведомен кандидатът за издадената заповед и одобреното финансира, но съдържанието на писмото не възпроизвежда заповедта, както и последната не е приложена при връчването на съобщението с обратна разписка. По този повод кандидатът е изискал връчване на заповедта по чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8, с оглед установяване мотивите, поради които не е одобрен пълния размер по заявлението за подпомагане. В Уведомителното писмо е отбелязано, че съгласно АПК, актът за одобрение може да бъде оспорен пред министъра на земеделието и храните в 14-дневен срок от съобщаването му, което уведомление е непълно и несъответства на разпоредбите на АПК, след като е указан само реда за оспорване по административен ред, но не и по съдебен ред. В тази насока Върховният административен съд констатира неправилна практика на ДФЗ в актовете да се отразява възможността за обжалване само по административен ред, което поставя заинтересованите страни в заблуждение относно възможността да оспорват съответния административен акт и по съдебен ред, както и се създават предпоставки за просрочване на жалбите, поради ненадлежно съобщаване на административните актове. Правилно административният съд е приел в случая, че жалбата срещу заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е подадена в срок и производството е допустимо. Съгласно чл. 61, ал. 2 от АПК писменото съобщение следва да съдържа уведомление за съдържанието на акта. Смисълът на закона е, че съобщаването трябва да възпроизвежда съдържанието на акта и на практика се извършва чрез връчване на препис от него на адресата му. В случая Уведомително писмо за одобрение № 2226/121 с изх. № 01-2600/9715 от 29.12.2010 г. не съдържа конкретни данни относно размера на отхвърленото финансиране, нито причините и начина на определяне на недопуснатото финансиране, нито възпроизвежда съдържанието на заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г., като съдържа и мотиви, каквито няма в самата заповед. Освен това съгласно чл. 36 от Наредба № 8 отказът за финансиране /респективно и частичният отказ за финансиране/, се съобщава писмено на кандидата, като изрично се посочват мотивите на отказа. В процесното Уведомителното писмо за одобрение № 2226/121 липсва възпроизвеждане на съдържанието на акта в частта относно отказа, поради което кандидатът е поискал с молба от 18.01.2011 г. в съответствие с чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8, да му бъде предоставена заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. за да се запознае с нея като административен акт, както и съдържанието и мотивите за отказ за финансиране на неодобрената част от проекта. С уведомително писмо с изх. № 01-2600/9715 от 24.01.2011 г. на зам.- изпълнителния директор на ДФЗ е предоставено на кандидата извлечение от заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г., връчено на 27.01.2011 г., в което се съдържат мотиви, поради които е отказано частично финансиране. С това писмо на дружеството се съобщава съдържанието на отказа за частично финансиране и на заповедта по чл. 35, ал. 1 от Наредба № 28, която именно подлежи на обжалване по реда на АПК, а не Уведомителното писмо за одобрение № 2226/121 с изх. № 01-2600/9715 от 29.12.2010 г., както се твърди от касатора. Срокът за обжалване тече от датата на получаването на това писмо и приложения с него административен акт, както правилно е приел административният съд. В този смисъл следва да се възприеме практиката по определение № 11603 от 19.09.2011 г. по адм. д. № 10827/2011 г. на Върховния административен съд по аналогичен случай. Освен изложеното относно допустимостта на жалбата в първоинстанционното производство следва да се отбележи, че в самата заповед предмет на обжалване, не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, а в Уведомителното писмо за одобрение № 2226/121 с изх. № 01-2600/9715 от 29.12.2010 г. е посочено единствено, че заповедта може да се обжалва по административен ред в 14-дневен срок пред министъра на земеделието и храните, а не е посочено, че тя може да се оспори и пред съда. В съответствие с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, след като не е указано от административния орган, че заповедта може да се обжалва пред съда, срокът за оспорване законосъобразността на заповедта на изпълнителния директор пред съда, следва да се приеме, че е 2 месеца. В този смисъл решение № 5710 от21.04.2012 г. по адм. д. № 228/2012 г. на ВАС. Неоснователни са доводите на касатора за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства административният съд, правилно е приел, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на материалния закон. Обективно административният съд е преценил допустимите за финансиране разходи в съответствие с изискванията на Наредба № 8, раздел V - " Допустими разходи" и Наредба № 21 от 14.12.2005 г. за въвеждане на минимални стандарти за защита и хуманно отношение при отглеждане на прасета. Административноправният спор е по отношение отказаните за финансиране заявени разходи: силоз от поцинкована стоманизираща ламарина, включващ 2 бр. силози за пневматично пълнене; микроклимат, включващ стенни елементи свеж въздух и вентилационна камина; отопление, включващо 8 бр. отоплителни уреди на природен газ и охлаждане от високонапорни дюзи, включващо по 1 бр. система за управление на помпата, помпа 2,2 КВ с тръбопровод и филтърна система, както и не е одобрен частично разхода за закупуване специализирани машини, насочени към опазване на водите от замърсявания с нитрати, предвидени съгласно изискванията на Директива 91/676/ЕИО. Правилно административният съд е приел, че съгласно т. 5 от Приложение № 9 към чл. 26, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 и Наредба № 21/14.12.2005 г., чл. 2, ал. 1, т. 6, т. 8 "г" и ал. 2 и 3, както и чл. 6, ал. 1, т. 2 "а" - "г", безвъзмездна финансова помощ се предоставя за инвестиции в животновъдни обекти - свинеферми, въведени в експлоатация преди 1.01.2003 г. и че обектът на кандидата попада в тази категория по представеното удостоверение от РВМС. С т. 5 от Приложение № 9 /Списък на стандартите на Общността, за постигането на които се предоставя финансова помощ по реда на наредбата/ изрично са посочени видовете инвестиции, а именно: "1. Изграждане/придобиване, подобрение на промишлени сгради/инсталации и друга недвижима собственост, използвана за въвеждане на минимални стандарти за защита/ хуманно отношение при отглеждане на прасета, вкл. такива за опазване компонентите на околната среда и 2. Закупуване/ инсталиране на нова техника/оборудване за въвеждане на минимални стандарти за защита/ хуманно отношение при отглеждане на прасета, вкл. такива за опазване компонентите на околната среда". Според стандартите на Общността и вида на инвестициите, които са заявени и допустими за финансиране са "изграждане на промишлени сгради/инсталации", а срокът за въвеждане на изискванията е 1.05.2009 - 1.01.2016 г. Следователно е допустимо финансиране на инвестиция за изграждане на силози и инсталации, пряко свързани с изпълнение на стандартите и по приети за допустими инвестиции в останалата част на проекта. Правилно административният съд е съобразил в тази връзка съдебно- техническите експертизи, че отказаните за финансиране инвестиции са пряко свързани с признатите за финансиране сгради и инсталации, като без тях се обезсмисля цялостното изпълнение на стандартите. От страна на административния орган не са представени обосновани мотиви относно частичния отказ за финансиране на част от инвестициите, които са пряко свързани и относими към изпълнение на стандартите на Общността и съответстват на общо изброените в т. 5 на Приложение № 9 видове инвестиции, както и не се различават по предназначение и по основание от тези, за които е одобрено финансирането. Настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на административния съд, основани на заключенията на СТЕ, че признаването само на част от разходите за машините и съоръженията обезсмисля изграждането на цялостна система за отглеждане на свине - майки при изпълнение на стандартите за хуманни условия и отношение. Законосъобразен е изводът, че отказаните за финансиране инвестиции съответстват на чл. 2, ал. 1, т. 6, т. 8 "г" и ал. 2 и 3, както и чл. 6, ал. 1, т. 2 "а" - "г" от Наредба № 21 относно минималните зоохигиенни изисквания за помещенията, в които се отглеждат свине и специфични изисквания при отглеждане на различни категории свине, поради което отказът на административния орган по отношение на тях е незаконосъобразен. Законосъобразни и обосновани са изводите на решаващия съд и по отношение отказаната част за финансиране на инвестициите по приложението на Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделието /Нитратна директива/. Всички инвестиции в тази част са одобрени като допустими по вид и представляват специализирана техника за събиране и използване на животинска тор от свинефермата. В тази част съдът е съобразил заключението на СТЕ, което е установило разликата между размера на разходите, за които се кандидатства и одобрените за финансиране, съответно одобрената субсидия в процент от одобреното финансиране, като общият размер е 11 771.06 лева. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда в тази част, че за специализираната техника и материали за третиране и използване на животински торов отпадък няма изисквания в приложените заповеди на изпълнителния директор на ДФЗ относно определяне на референтни цени за отделни видове инвестиции. Подобни цени не са установени и в базата данни "Цени на земеделска техника", на които се е позовал административният орган в уведомително писмо с изх. № 01-2600/9715 от 24.01.2011 г. Правилно е съобразено от съда, че липсва конкретика и не е установено обективна база относно минималния допустим размер за финансиране на специализираната техника, без да са съобразени нейните специфичните характеристики. Съобразено е в тази връзка експертното становище, че не може да се определи реална оферта за цената на техниката, а само обща стойност на базов модел, поради това, че "няма методология, която да е използвана при формиране на крайната цена". Съобразено е от съда, че методът на сравнимите неконтролирани цени е определен в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, но в конкретния случай липсват данни за извършване на подобен анализ за определяне на реална цена на техниката, посочена за финансиране. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд, с което е отменена заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, в която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИД 02/121/03854 в размер на 165 745.74 лева, е законосъобразно и обосновано. По жалбата на "Свинекомплекс Крумово градище" АД. Неоснователни са възраженията на касатора, че след като е отменена заповедта в обжалваната част, с връщането на преписката на административния орган не е решен спора по същество и не е постигнат правният ефект от отмяната на акта. Административният съд е приел, че поради липса на правомощия за съда да се произнесе по съществото на спора, делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Изводът на съда е в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК, поради това, че естеството на отменения акт не позволява решаването на въпроса по същество. Отнася се до специална процедура по Наредба № 8, във връзка с чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, със сложен фактически състав, при която административната част приключва със заповед на изпълнителния директор на Разплащателната агенция за одобряване или отхвърляне на заявлението за подпомагане, като при одобряване на проекта се сключва договор за отпускане на финансовата помощ /гражданскоправна част/, с който се уреждат правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ /чл. 35, ал. 3/. В случай на обжалване на заповедта по чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8 при отхвърляне на заявлението за подпомагане и при установена незаконосъобразност от съда, последният не може да реши спора по същество, като замести волеизявлението на административния орган за одобрение, поради спецификата и характера на производството по одобряване на проекта и сключване на договор за отпускане на финансовата помощ. При установена незаконосъобразност на отхвърленото заявление за подпомагане, съдът задължава органа в рамките на предоставената му законова компетентност, да издаде заповед за одобряване на заявлението за подпомагане, като определи срок за изпълнение на това задължение /чл. 174 отАПК/. В случая административният съд правилно е приел, че липсва компетентност на съда за произнасяне по същество с волеизявление от компетентност на административния орган, но го е задължил да се произнесе със законосъобразен акт за одобряване на заявлението за подпомагане при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението относно незаконосъобразността на частичния отказ за финансиране на проекта. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед предявени касационни жалби и от двете страни в първоинстанционното производство, разноски по делото в полза на някоя от страните не следва да се присъждат. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,