Решение № 3239 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2017 г.

Решение № 3239 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП и от Я. Ц. Г. с ЕТ "Б. Л.- Я. Ц." срещу Решение № 268 от 17.07.2017 г. по адм. дело № 292/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., в съответните му части. Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 121103280/10.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 335 от 29.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта, върната за ново разглеждане за определения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 689,36 лв. ведно със съответните лихви. Поддържа, че решението в оспорената му част е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Иска да бъде отменено решението в посочената част и да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП - Я. Ц. Г. с ЕТ "Б. Л.- Я. Ц.", чрез процесуален представител, адв. Димитров оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Касаторът - Я. Ц. Г. в качеството й на ЕТ "Б. Л.- Я. Г.", обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу РА № 121103280/10.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т.,, потвърден с Решение № 335 от 29.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта с която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2 765,88 лв. ведно със съответните лихви. Изразява становище за неговата неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. Иска отмяната на съдебния акт в оспорената му част и постановяване на друго решение, с което да се отмени РА в съответната част. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба на Я. Ц. Г. в качеството й на ЕТ "Б. Л.- Я. цветанова" - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Русева, изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на решението в тази му обжалвана част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд - В. Т. е образувано след като с Решение № 5210/26.04.2017 г. по адм. дело № 5161/2014 г. на Върховния административен съд, на основание чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс е отменено влязлото в сила Решение № 635 от 30.12.2013 г. по адм. дело № 733 по описа на Административен съд В. Т. за 2012 г., в частта му, с която жалбата на Я. Ц. Г. в качеството й на ЕТ "Б. Л.- Я. Ц." против Ревизионен акт № 121103280/10.04.2012 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 335/29.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Т. при ЦУ на НАП, е отхвърлена и делото в тази част е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд В. Т. Ревизираното лице е регистрирана като Едноличен търговец "Б. Л. - Я. Ц." и считано от 1995 г. има регистрация по ЗДДС. О. й икономическа дейност е търговия на дребно с хранителни и други стоки и кафе аперитив, като за целите на дейността си ползва собствени и наети търговски площи - магазин, кафене и лятна градина в гр. Л. При извършена проверка в информационната система на НАП е открито, че декларираните покупки от ЕТ "Б. Л. - Я. Ц." не кореспондират с продажбите, посочени от доставчиците "Стар фуудс България" ЕООД, "Ес енд Бе" ООД, "Чарли 2000" ЕООД, ЕТ "Вили - Й. Лозанова", "Фема 59" ЕООД, "С. Д." ООД, "Аврамов 61" ЕООД, "Илинекс" ООД, "Стандарт 17А" ООД, "Кавен орбико" ООД, ЕТ "Ивил - И. К.", "Алпина" ЕООД, "Инкофудс" ООД, "Амперел" ООД и ЕТ "Стеф - С. А.". Горното е потвърдено от извършените насрещни проверки на доставчиците. За установяване реалността на доставките ревизията е събрала от доставчиците копия от фактурите, счетоводни регистри и писмени обяснения. Направен е извод, че ревизираното лице не е включило в дневниците за покупки по ЗДДС и не е осчетоводило по съответните сметки всички издадени през 2009 г. от изброените контрагенти фактури. Същевременно съгласно представените инвентаризационни описи към 31.12.2009 г. стоките по процесните фактури не са били налични при ЕТ "Б. Л. - Я. Ц.", поради което е възприето, че са продадени и ревизираното лице е реализирало приходи от последващата продажба, които е укрило. Въз основа на горните констатации органът по приходите е намерил основания да премине към облагане по особения ред, които е квалифицирал по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи и чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояния. Първоинстанционният съд, позовавайки се на допуснатите съдебно графологична и съдебно икономическа експертизи и свидетелските показания е изложил, че само наличието на издадени фактури, вкл. в оригинал, които не носят подпис на получател или подписът на получател безспорно не принадлежи на лицата, приемащи стоката, въпреки че тези фактури са осчетоводени при доставчика, не са достатъчно доказателство, за да се обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Ето защо, съдът намира РА за незаконосъобразен в частта за определения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ във връзка с всички документално необосновани доставки по фактури без подпис или с неавтентичен подпис за получател., поради което е отменил РА в тази част. По отношение на останалите фактури - 47 броя, за които съдебно-графологическата експертиза дава категорично становище, че подписът за получател принадлежи на Я. Ц., или на нейните служители съдът намира за доказано получаването на стоките, предмет на доставките. Въпреки така установеното обаче, РА в тази част е отменен, тъй като съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза при така формираната данъчна основа дължимият данък е 0 лв., след приспадане на внесените ЗОВ. Вещото лице икономист е проверило всички 47 подписани от жалбоподателката или от неин оправомощен да получава стока представител и е изчислило данъчната основа, както следва - основа от доходи от продажба на цигари - 56,30 лева и основа от доходи от продажба на други стоки - 457,43 лева. Съобразен е декларираният и признат от ревизията облагаем доход от 326,56 лева и е формирана обща данъчна основа в размер на 840,29 лева. След приспадане на платените от задълженото лице през 2009 г. лични осигурителни вноски, експертизата е получила отрицателна величина за годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. Тези обстоятелства са потвърдени и в съдебно заседание, поради което е налице основание за отмяна на РА и в тази част като незаконосъобразен. Относно РА в частта за задълженията определени по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер 2 765,88 лева и съответните лихви за просрочие, съдът потвърждава РА поради пълна липса на оспорване от страна на ревизираното лице. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно и допустимо и правилно като краен резултат. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу решението в частта, в която е отменен РА № 121103280/10.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т. Правилни са мотивите на съда по отношение на неподписаните фактури от страна на ревизираното лице или негови представители. Именно получаването на стоките по част от оспорените фактури съдът счита, че за недоказано в настоящото производство, поради което намира за недоказани и предпоставките за издаването им. Това изключва реалността на доставките и необходимостта от счетоводното отразяване на фактурите, а оттам и хипотетичното облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на евентуалните приходи от последващата им реализация. Според заключенията на вещите лица икономист и графолог, които първоинстанционния съд правилно е кредитирал като компетентни и безпристрастно дадени, а и от прегледа на самите фактури, се установява, че голяма част от всичките 178 фактури въобще не са подписани - нито за съставител, нито за получател. Други не носят подпис на получател, а в трети подписите за "получател" не са положени от Я. Г. или от лице от персонала на ЕТ "Б. Л. - Я. Ц.", оправомощено да получава стока. Според графическата експертиза налице са фактури, които имат подпис за получател, който не принадлежи на нито едно от изброените лица. Още повече, че видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза СИЕ, процесните доставки не са документално обосновани и за тях липсват каквито и да е други придружителни документи извън копията от фактури. Предвид горепосоченото правилен е извода на съда за незаконосъобразност на РА в тази му част, поради факта, че само наличието на издадени фактури, вкл. в оригинал, които не носят подпис на получател или подписът на получател безспорно не принадлежи на лицата, приемащи стоката, въпреки че тези фактури са осчетоводени при доставчика, не са достатъчно доказателство, за да се обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. По отношение на подписаните от ревизираното лице или негови представители, настоящата съдебна инстанция се присъединява към мотивите на първоинстанционния съд, досежно заключението на съдебно-икономическата експертиза, че при така формираната данъчна основа дължимият данък е 0 лв., след приспадане на внесените ЗОВ. Вещото лице икономист е проверило всички 47 подписани от жалбоподателката или от неин оправомощен да получава стока представител и е изчислило данъчната основа, както следва - основа от доходи от продажба на цигари - 56,30 лева и основа от доходи от продажба на други стоки - 457,43 лева. Съобразен е декларираният и признат от ревизията облагаем доход от 326,56 лева и е формирана обща данъчна основа в размер на 840,29 лева. След приспадане на платените от задълженото лице през 2009 г. лични осигурителни вноски, експертизата е получила отрицателна величина за годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. Предвид което, което решението на АС В. Т. е правилно и в тази му част. По касационната жалба на ЕТ "Б. Л. - Я. Ц." срещу решението в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионния акт. Касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, в нея липсват мотиви, които да обосновават наличието на посочените касационни основания. Вместо това, касаторката навежда оплаквания относно частта касаеща установените данъци по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, която част е отменена с обжалваното решение. Липсва правен интерес от подобно оспорване. Независимо от липсата на оспорване, настоящата съдебна инстанция, намира, че в останалата обжалвана част, в която РА е потвърден относно определените допълнителни задължения за данък по чл. 48. ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 765.88 лв., ведно със съответната лихва, решението е правилно и законосъобразно, като постановено при спазване, както на материалния, така и на процесуалния закон. При изследване на финансовото и имуществено състояние на лицето и направената в тази връзка съпоставка са взети предвид всички получени и изразходвани парични средства, като към масата на изразходваните от лицето парични средства са отнесени установените внесени суми в брой по банковите сметки на лицето в т. ч. и направени погасителни вноски по отпуснат в периода банков кредит в размер на 20 000 лв., заплатените през 2009 г. местни данъци и такси, направените от страна на физическото лице парични вноски в касата на ЕТ "Бизнес - Лом - Я. Ц." в т. ч. за задължителни осигурителни вноски и определения разход за издръжка и живот на ревизираното лице. Към получените от лицето средства са отнесени още установените изтеглени суми в брои от банковите сметки в т. ч. и изтеглена сума в размер на 19850.00 лв. от усвоения банков кредит, както и предоставена сума в размер на 14 290.00 лв. от страна на сестрата на ревизираното лице. Следва да се посочи, че при първото разглеждане на делото пред АСВТ, приключило с Решение № 635 от 30.12.2013 г. по адм. дело № 733/2012 г., размерът на доходите с недоказан произход е определен на годишна основа, респективно е редуциран от 46 406.32 лв. на 27 658.82 лв. Предвид което, годишния данък в размер на 10 % от данъчната основа - 27 658.82 лв. е определен на 2 765.88 лв. С оглед това, правилно съдът е приел, че законосъобразно за определяне на облагаемия доход е приложена презумпцията на чл. 123, ал. 1. т. 2 от ДОПК според която в случаите по чл. 122. ал. 1 при определяне па основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1. т. 3. буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение