Решение № 9744 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2011 г.

Решение № 9744 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2011 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ОМВ България" ООД със седалище гр. София, чрез пълномощника на дружеството адв. Димитър Влаевски, срещу решение № 2113 от 04 май 2011 г., постановено по адм. д. № 9767/2010 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-18-61/27 септември 2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Касационна жалба против същото решение, но в частта му, с която е отменена заповед № РД-18-61/27 септември 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, е подадена и от административния орган. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Маргел" ООД със седалище София, чрез пълномощника адв. Георги Хорозов, намира за неоснователни и двете касационни жалби. Останалите ответници - кметът на Столична община и Траянка Симеонова Събева, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "ОМВ България" ООД срещу заповед № РД-18-61/27 септември 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за част от територията на София - Кремиковци, Сеславци, Ботунец, Челопечене, части от Враждебна, Бенковски, Орландовци и Малашевци, в частта й относно имоти с идентификатори 68134.8555.38 и 68134.8555.810. Съдът е приел, че по отношение на имот с идентификатор 68134.8555.810 е налице несъответствие между кадастралната карта и данните от предходните планове и картите, послужили за изготвянето й, с което е нарушена разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗКИР. Поради това съдът е отменил оспорената заповед в частта й по отношение на посочения имот. По отношение на другия процесен имот - този с идентификатор 68134.8555.38, административният съд е приел, че одобрената кадастрална карта отразява действителното положение на имота към момента на създаването й, поради което е отхвърлил жалбата в тази й част. Така постановеното решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани изводи относно законосъобразността на оспорения ред него административен акт. Процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри е уредена в Глава пета на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в която са установи императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци. (чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните в указания ред. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 от ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят останалите останалите критерии по посочения в разпоредбата ред. Това именно е установил административния съд с помощта на вещо лице, като законосъобразно и в съответствие с данните по делото е преценил спазването на посочените критерии по отношение на имот с идентификатор 68134.8555.38, както несъответствието при изработването на карта по отношение на другия имот - 68134.8555.810. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят от тази инстанция. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,