Решение № 76 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г.

Решение № 76 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. З., [населено място] срещу решение № 76/29.03.2010 г., постановено по гр. д. № 51/10 г. от Смоленския окръжен съд, с което е отменено решение от 3.12.2009 г. по гр. д. № 282/09 г. на Смоленския районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора, като [фирма], против [фирма] иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не се дължи сумата от 4026 лв., представляваща вземане по изпълнително дело на СИС при См. РС поради изтекла погасителна давност. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и поради необоснованост. Ответникът оспорва жалбата. С определение № 98/17.02.2011 г. ВКС допусна касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по въпроса: Ако се е осъществил съставът на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) и независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил изпълнителното производство, започва ли отново да тече прекъснатата погасителна давност? Производството по делото е образувано по иск на настоящия касатор, който твърди, че имал задължение към ТБ [фирма], за събиране на което е образувано изп. д. № 114/1996 г. Банката е придобита като предприятие от [фирма] през 2005 г., а с договор за цесия от 4.10.2005 г. вземането е прехвърлено на ответника [фирма]. Цесионерът е поискал конституиране по изпълнителното дело на 9.06.2006 г. Основанието за недължимост на претендираните суми е погасяване на вземането по давност, тъй като след 25.11.1997 г. не са предприемани никакви изпълнителни действия и съдебният изпълнител е следвало да прекрати делото съгласно чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.). За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вземането на взискателя не е погасено по давност, тъй като изпълнителното производство не е прекратено, а давностният срок не тече докато трае изпълнителния процес за принудително осъществяване на вземането. С Решение № 31/9.09.2010 г. по т. д. № 400/09 г. на ВКС, ТК, II отд., поставеният въпрос е разрешен по реда на чл. 290 ГПК, след като е допуснато касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Даденото разрешение в смисъл, че изпълнителният процес в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) - когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, се прекратява ex lege, като постановлението на съдебния изпълнител има декларативно, а не конститутивно действие, се споделя от настоящия съдебен състав. На поставения въпрос следва да се отговори съобразно с посоченото решение на ВКС, а именно: Ако се е осъществил съставът на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), започва да тече нова погасителна давност по чл. 117 ЗЗД, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство . По същество на касационната жалба. Основателно е оплакването за неправилно приложение на нормата на чл. 117 ЗЗД и чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.). С оглед на отговора на поставения въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК изводите на въззивния съд, че давностният срок не тече, тъй като съдебният изпълнител не е постановил прекратяване на изпълнителното производство, са в противоречие със закона. На основание чл. 293 ГПК въззивното решение следва да се отмени и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение съобразно с установените факти по делото. Изпълнителното делото е образувано на 2.02.1996 г. Последното действие по изпълнителното дело е изпратената на 25.11.1997 г. призовка за доброволно изпълнение - "Напомнително", след като има направени преводи по грешно посочен номер на делото и след присъединяване на две изпълнителни дела: № 1013/96 г. и № 114/96 г. Молбата на ответника [фирма] за конституиране по делото е депозирана на 9.06.2006 г. Предпоставките за прекратяване на делото по чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) са били налице на 25.11.1999 г. Независимо, че съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на делото, то правните последици на прекратяването са настъпили и от 25.11.1999 г., откогато е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която е изтекла на 25.11.2004 г. Искането за предприемане на изпълнителни действия е направено след изтичане на давността, поради което предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че вземането не се дължи като погасено по давност, е основателен. По разноските. Ответникът следва да заплати направените от касатора разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 831 лв. Разноски за касационното производство не са претендирани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд