Решение № 15809 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6671/2020 г.

Решение № 15809 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6671/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Икар Беджев и сие" СД, представлявано от управителя Й. Беджев, срещу Решение № 8056/17.12.2019 г., постановено по адм. дело № 8025/2019 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 1040-21-249/21.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – София град, с което са потвърдени задължителни предписания изх. № 3 Д-21-00561701/8.05.2019 г., издадени от контролен орган, инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – София-град. От изложеното в касационната жалба се извежда твърдение за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъл на чл. 209, т. 3 от АПК. Обобщени аргументите са, че не е възможно да бъде подадена през 2019 г. вярна декларация по Образец № 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., издадена от МФ относно доходите на Беджев за месец Януари 2001 г. и относно внесените от дружеството осигурителни вноски за Беджев за същия период и заедно с това да се спази редът, уреден с тази наредба. Подробно са развити същите в касационната жалба и в представената по делото писмена защита. Ответникът Директорът на ТП на НОИ – София-град, оспорва касационната жалба и по съображения, изложени в депозираното по делото становище от процесуалния му представител юрк. Велянова, настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от АССГ, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна, по следните съображения. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е била законосъобразността на Решение на Директора на ТП на НОИ – София-град № 1040-21-249 от 21.06.2019 г., и потвърдените с него Задължителни предписания изх. № 3 Д-21-00561701/8.05.2019 г., издадени от инспектор по осигуряването при ТД на НОИ – София-град, с които административният орган е предписал осигурителят "Икар Беджев и Сие" СД да подаде редовни данни с Декларация обр. № 1, съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. от МФ в съответното ТД на НАП за Й. Беджев за м. 01.2001 г. – с редовен запис, вид осигурен "12", за фонд "Пенсии" – 29 %, с осигурителен доход 158, 00 лв., пълен месец работни дни, като е мотивирано, че няма подадени данни. Установено е, че производството е стартирало във връзка с подадена жалба изх. № 1012-21-332/7.03.2019 г. от Й. Беджев за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в Дирекция "Пенсии" при ТП на НОИ София-град и последващ сигнал вх. № 21102-21-1018/2.05.2019 г. от Дирекция "Пенсии" до Дирекция "КПК" при ТП на НОИ София-град, в която връзка е извършена проверка на осигурителя СД "Икар Беджев и Сие" от контролните органи за периода от 1.01.2000 г. до 31.12.2001 г. и от 1.01.2007 г. до 7.03.2019 г., касателно подадените данни относно Й. Беджев. В хода на същата е установено, че СД е регистрирано през 1989 г., като към 4.12.2009 г. се представлява от Й. Беджев и З. Беджева. Съобразно данните от справка "Деклариран вид на осигуряване от самоосигуряващо се лице" е установено, че Беджев е декларирал начало на осигуряването от 1.01.2000 г. чрез СД и няма обявено прекратяване на осигуряването, но при проверката на данните по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО е констатирано, че за лицето няма подадени данни за м. 01.2001 г. от страна на осигурителя, съответно са дадени и коментираните задължителни предписания, потвърдени от горестоящия административен орган, с акта му предмет на съдебен контрол. За да отхвърли жалбата, съдът е приел на първо място оспорването за допустимо – приел е, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от търсената защита. По същество на правния спор е приел, че осигурителният орган е зачел осигурителния стаж и доход на Беджев за м. 01.2001 г., като единствено е задължил осигурителя СД "Икар Беджев и Сие" да подаде редовни данни за осигуреното лице за м. 01.2001 г. Мотивирано е в тази връзка, че не би следвало да съществува съмнение в осигурителя, че ще извърши някакво правонарушение, като подаде данни за м. 01.2001 г. по Наредба № Н-8/29.12.2005 г., която действително не е действала към момента на м. 01.2001 г., но действа към датата на предписанията и тази декларация ще бъде подадена в изпълнение на задължителните предписания след влизането им в сила като стабилен административен акт, т. е. ще има своето законово и административно основание за това. Констатирано е също така, че в § 1 от ДР на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. е предвидено, че декларации образец № 1, 3 и 5 за минали периоди се подават с утвърдените образци за съответния период, а декларация обр. 6 се подава с утвърдения образец за 2013 г. Съгласно чл. 2 от Инструкция № 1/11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица /в сила от 1.01.2000 г. /, осигурителите представят в ТП на НОИ декларации по образец съгласно приложения № 1, 2, 3 и 4. И съобразявайки чл. 2 от Наредба № Н-8/2005 г. и § 1 от ДР на същата, в съответствие със закона, контролният орган е предвидил подаването на редовни данни за Й. Беджев с Декларация обр. 1 съгласно Наредба № Н-8/2005 г. Установено е, че независимо от причината за административния пропуск /да се подаде декларация/ и твърдението на жалбоподателя, че подобна декларация е подадена още към м. 01.2001 г., поради липсата й понастоящем и невъзможността оспорващият да докаже твърдението си, доколкото плащането на осигурителните вноски и отразяването им в осигурителната книжка е действие различно от подаването на декларация, то подаването й в резултат на влезлите в сила задължителни предписания е само от полза на осигуреното лице – декларирането има значение за определяне на правото на пенсия на лицето и за отпускането на такава. При това положение и като е приел, че административният акт съответства на закона и на неговата цел, състав на Административен съд – София-град е отхвърлил подадената от СД жалба. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно, поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон, но по различни от изложените в касационната жалба съображения. При установената по делото и безспорна между страните фактическа обстановка, неправилно и в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че Решението на Директора на ТП на НОИ – София град № 1040-21-249/21.06.2019 г. и потвърдените с него задължителни предписания по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, не страдат от порока материална незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и са постановени в съответствие с материалния закон. Безспорно обстоятелството, че в процесния период месец Януари 2001 г. Беджев е съдружник в СД "ИКАР Беджев и сие", гр. София, дефинира същия като задължително осигурено лице поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, която правна норма в интересуващата ни хипотеза /относно съдружниците в търговските дружества/ не е претърпяла изменение в годините. Единство с изм. и доп. с ДВ, бр. 105 от 2006 г. обхватът й е разширен и спрямо физическите лица – членове на неперсонифицираните дружества, каквато е и и сега действащата редакция. В тази връзка именно Беджев е дължал "лично" внасяне на осигурителните вноски към съответният фонд на ДОО /така чл. 6, ал. 3, т. 2 от КСО, в редакцията съгласно изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г. /, респ. внасяне за собствена сметка както на авансовите така и на окончателната осигурителни вноски, както е дефинирано в чл. 6, ал. 7 и ал. 8 на КСО, след изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., респ. чл. 8 и чл. 9 след изм. и доп. на КСО с ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г. Или правилото за дължимостта на осигурителните вноски /било то авансови или окончателна/ за сметка на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО е останало непроменено и е действащото такова и към настоящия момент, като измененията в посочените разпоредби на КСО в течение на годините не касаят именно този, релевантен за разрешаване на казуса юридически факт. Изложеното придава качеството на Беджев на "самоосигуряващо" се лице по смисъла както на чл. 5, ал. 2 от КСО /нищо друго не следва от законодателните промени в течение на годините/, така и съобразно легалните определения на това понятие, дадени както с § 3, т. 2 от Инструкция № 1 на НОИ от 11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица /отм., но действаща към м. 01.2001 г. /, така и с § 2, т. 2 от ДР на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /отм., но при чието действие е издаден както оспореният административен акт, така и потвърдените с него задължителни предписания/. Или касаторът – СД "ИКАР Беджев и сие", гр. София няма качеството на "осигурител" съобразно приложимото законодателство /нито към м. 01.2001 г., нито в последствие, а и понастоящем, виж чл. 5, ал. 1 от КСО, § 3, т. 1 от цитираната Инструкция и § 2, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., в която и да е редакциите им/, при конкретната фактическа обстановка, установена по делото, както неправилно са приели и административният орган, и първоинстанционният съд. При това положение не СД "ИКАР Беджев и сие" гр. София е адресат на задължението по чл. 5, ал. 4 от КСО, респ. чл. 2, ал. 1 от Инструкция № 1 на НОИ от 11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица (отм.); и/или чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.); , по начина по който му е вменено с процесните предписания, като нищо друго не произтича и от § 1 от ДР на последноцитираната Наредба, вкл. в частност за подаване на данните, предмет на процесната Декларация обр. 1, в нито една от редакциите на посочените нормативни актове, а адресат на това задължение /както личи от съдържанието на посочените разпоредби/ е самото самоосигуряващо се лице – в случая Й. Беджев. По делото липсват доказателства от които да се приеме обратното. Отделно през разглеждания период на основание чл. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.), в редакцията й съгласно изм. ДВ бр. 83 от 10.10.2000 г, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, дори когато работят и по трудово правоотношение като осигурени за всички социални рискове, имат задължението да внасят осигурителните вноски за дейността им като търговци или упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация върху избран осигурителен доход, като ограничението е, че "сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от 10 минимални работни заплати, установени за страната", като окончателният му размер се определя по правилото на чл. 2, ал. 3 от същата наредба, в приложимата й редакция. Т. е. и в тези случаи вноските са за тяхна /на самоосигуряващите се лица/ сметка, респ. тяхно е задължението за подаване на Декларация обр. 1, дадена в релевантното Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Инструкция № 1 на НОИ от 11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица /отм., в редакция съгласно изм. и доп. с бр. 4 от 12.01.2001 г. /, съобразно и правилото на § 1 от ДР на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. (отм.); , с търсеното от осигурителния орган конкретно съдържание. Аргументи за противното не могат да се черпят и от действащата към м. 01.2001 г. редакция на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /сега с горепосоченото променено наименование/, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 10.03.2000 г. по силата на законовата делегация на чл. 10, ал. 6 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване (нова ал. 7 на чл. 4 КЗОО - ДВ, бр. 1/2002 г., сега ал. 11 на чл. 4 от КСО – ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), която гласеше, че "Физическите лица - съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, се осигуряват чрез дружествата. Когато те са съдружници в няколко дружества и/или упражняват свободна професия или занаятчийска дейност, осигуряването върху избран осигурителен доход се извършва чрез едно от дружествата или, ако са еднолични търговци - за една от дейностите по избор на лицето. ". Посочената разпоредба е била предмет на оспорване, с твърдения за противоречието й с нормативен акт от по-висока степен – конкретно чл. 4, ал. 3, т. 1, чл. 5, ал. 1 и 2 и чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване /КЗ00/ (тогава, сега КСО, и в приложимата редакция) и на чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 43 от Закона за здравното осигуряване (също в приложимата редакция). Това оспорване е отхвърлено с влязло в сила Решение № 4983 от 27.05.2002 г. на ВАС по адм. д. № 9970/2001 г., 5-членен с-в, с мотива, че "... в хипотезата, при която лицето има качеството на съдружник, без да упражнява трудова дейност в дружеството, той е самоосигуряващ се по смисъла на чл. 5, ал. 2 КЗОО /тогава бел. моя/. Употребеният от закона термин определя същността на самоосигуряващото се лице и неговото основно задължение да внася осигурителните си вноски изцяло за своя сметка. Предвид предназначението на подзаконовата уредба да допринесе за осъществяване на целта на закона, с приетата норма на чл. 2, ал. 2 от Наредбата се създават условия за съдружниците по опосреден начин да погасяват личните си осигурителни задължения чрез дружеството, като по никакъв начин не ангажира отговорността на последното. Целта и смисълът на подзаконовата норма е не да дерогира качеството "самоосигуряващ се", нито да вмени осигурителни задължения за сметка на дружеството, а да предостави на съдружниците правна възможност да внасят чрез дружеството осигурителните си вноски в осигурителния орган. ". Или цитираната подзаконова разпоредба не дерогира качеството на самоосигуряващи се лица на съдружниците в търговските дружества, нито вменява осигурителни задължения на дружеството, вкл. и такива като процесните. По горните съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че оспореното пред първата инстанция решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърдените с него задължителни предписания, с които административният орган е предписал "осигурителят" "Икар Беджев и Сие" СД да подаде липсващите данни с Декларация обр. № 1, съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. от МФ в съответното ТД на НАП за Й. Беджев за м. 01.2001 г. – с редовен запис, вид осигурен "12", за фонд "Пенсии" – 29 %, с осигурителен доход 158, 00 лв., пълен месец работни дни, са издадени в противоречие с материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. Или в обобщение като е приел обратното при постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по същество, с което се отменят Решение № 1040-21-249/21.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – София град, с което са потвърдени задължителни предписания изх. № 3 Д-21-00561701/8.05.2019 г., издадени от контролен орган - инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – София-град, като постановени в противоречие с правилата на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Разноски не са поискани от страна на касатора, поради което и съдът не дължи произнасяне, а при този изход на спора на ответника по касация не се следват такива. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,