Решение № 13481 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 665/2014 г.

Решение № 13481 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 665/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Юнивърсъл пропъртис"АДСИЦ моли да бъде отменено решение № 7000/14.11.2013 г. по адм. д. № 10658/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2251200029/30.03.2012 г. на ТД на НАП - Средни данъкоплатци и осигурители като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност, тъй като съдът не се произнесъл по възражението по сделките с "Таймекс кънсълтинг България" ЕООД. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2251200029/30.03.2012 г. на ТД на НАП - Средни данъкоплатци и осигурители в частта, потвърдена при обжалването по административен ред с решение № 1697/13.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-София, с което определеният ДДС за внасяне за м. 11.2010 г. е намален на 652 353,85 лв със съответни лихви по доставка на "МДЛ сервиз" ООД. В РА са определени задължения по ЗДДС с лихви за периода м. 11 и 12.2010 г. формирани от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки и от солидарна отговорност по чл. 117 ЗДДС. Неоснователен е доводът, че съдът не се е произнесъл по оспорването на РА в частта за сделките с "Таймекс кънсълтинг България" ЕООД. В РД е прието, че доставките на обзавеждане на мотел от ревизираното лице на "Таймекс кънсълтинг България" ЕООД не са осъществени, но не е намален начисления от дружеството дължим данък по тях на основание чл. 85 ЗДДС. В жалбата по административен ред са изложени съображения за неправилност на мотивите в РД за липса на доставки в тази част. При обжалването по административен ред РА е оставен в сила в тази част. В жалбата до съда са изложени същите съображения, че доставките на обзавеждане са осъществени. Съдът е приел, че жалбата съдържа доводи против РА в отменената му част. В случая, в РА са изложени съображения за липса на доставки на обзавеждане, но не е коригиран дължимият данък, който доставчикът ревизирано лице следва да внесе по тях, поради което за жалбоподателя липсва интерес да оспорва РА в частта на мотивите, поради което съдът е възприел доводите като относими към изменената част от РА, която касае продажбата на мотела, в който е обзавеждането, поради което не е налице липса на произнасяне по тези доводи от административния съд. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установената фактическа обстановка съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на РА в частта за извършена корекция на данъчно кредитно известие по доставка на "Софдом" ЕООД, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по авансови фактури на "Търговска база 7" ЕООД за неосъществени доставки на недвижими имоти, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура за комисионно възнаграждение на ЕТ "Катя Апостолова" по договор за намиране на недвижими имоти, който не е изпълнен и по фактура по предварителен договор с "Еления" ЕООД за бъдеща продажба на недвижими имоти, които са продадени на трети лица и доставката по предварителния договор и фактурата не е осъществена. Съдът е обсъдил относимата практика на СЕС по дела С-549/11, по която за да се признае право на данъчен кредит по авансови фактури към момента на плащането на аванса бъдещата доставка трябва да е напълно определена по предмет и впоследствие да е осъществена. По делото е установено, че "Търговска база 7" ЕООД и "Еления" ЕООД са продали част от имотите по предварителните договори на трети лица и не са продали останалите имоти на ревизираното лице. При липса на доставка законосъобразно органите по приходите и съдът са приели, че не възниква право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В РА е определена солидарна отговорност по чл. 177, ал. 1, 2 и 3, т. 1 и 2 ЗДДС на ревизираното лице по доставка на 124,982 дка земя по фактура № 1/26.11.2010 г. на "Еления" ЕООД в размер 1 104 840 лв и по фактура № 2/27.11.2010 г. с предмет местни данъци и такса вписване - 13020 лв - общо 1 117 860 лв, издадени по нотариален акт № 7/26.11.2010 г. за прехвърляне на земята. В РА е констатирано, че ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по тези две фактури. В РА е прието, че доставчикът е придобил недвижимите имоти за 60 000 лв, съставен му е РА с установени задължения в особено големи размери, от което е направен извод за наличие на обстоятелствата по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДДС. В ревизионната оценителна експертиза пазарната цена на земеделската земя е определена на 3 016 635 лв. Извършена е промяна на предназначението на земята, след което пазарната й цена е 4 786 000 лв по оценка на ревизионна експертиза и в РД е прието, че продажната цена на земята се отличава значително от пазарната, с което е изпълнено условието на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС. По доставката е платена само част от цената, 540 000 лв от договорена цена 5 400 000 лв и е направен извод за приложимост на солидарната отговорност по чл. 177, ал. 1 - 3 ЗДДС в размер 1 117 860 лв с 133 927,45 лв лихви. В съдебното производство е назначена оценителна експертиза, която е определила цена на земите на стойност 5 373 258 лв по офертни цени, които вещото лице е коригирал по методика. Така определените цени не са пазарни цени по смисъла на § 1, т. 16 ЗДДС, който изисква пазарните цени да се определят чрез методите за определяне на пазарни цени по § 1, т. 10 ДОПК. Съдът е приел, че данъчната основа при продажбата от 5 524 200 лв следва да се увеличи със стойността по фактурата за местни данъци и такси от 65 100 лв, не е направил изчисленията на сборната данъчна основа при продажбата от 5 589 300 лв, която да сравни с определената от вещото лице пазарна цена на имотите и е достигнал до извод, че е налице условието по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС - продажната цена значително се отличава от пазарната. В случая разликата между продажната и пазарната цена, определени от съдебната експертиза е в размер 216 042 лв, които представляват 4% от пазарната цена и не могат да обосноват извод за значително отклонение на продажната цена от пазарната, както необосновано е приел съда. Съдът следваше да не възприема заключението на съдебната оценителна експертиза на основание чл. 202 ГПК като отклоняваща се от методите за определяне на пазарни цени по § 1, т. 16 ЗДДС и § 1, т. 10 ДОПК поради използване на офертни цени при определяне на пазарната цена. В преписката на стр. 635 до 590 е приложена ревизионната оценителна експертиза с приложените заповеди за промяна в предназначението на земеделските земи преди продажбата по нот. акт № 7/26.11.2010 г. След промяна в предназначението земята е оценена на 4 786 000 лв като оценката е изработена по метода на сравними неконтролирани цени като са ползвани пазарни цени и офертни цени коригирани с 15 - 20% в намаление. Така определените пазарни цени на земята също са в нарушение на чл. 18 от Наредба № н-9 от 24.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, който в ал. 1 изисква да се извърши съпоставка на цената по контролираната сделка с цената по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. Следваше съдът да постави допълнителна задача на вещото лице да оцени земите като ползва за пазарни аналози осъществени сделки. Решението в частта за приложението на чл. 177 ЗДДС е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно пазарната цена на продадените имоти по нот. акт № 7/26.11.2010 г. поради допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 171, ал. 2 АПК от съда да постави допълнителна задача на вещото лице оценител и следва в тази част да бъде отменено, а делото в тази част следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се постави посочената по-горе допълнителна задача на вещото лице оценител. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,