Решение № 10320 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13113/2014 г.

Решение № 10320 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13113/2014 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 4609 от 4.07.2014 г. постановено по адм. дело № 9821/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено като незаконосъобразно, Уведомително писмо (УП) изх. № 02-100-2600/1379 от 9.08.2013 г., по подадена от жалбоподателя "Рила Ферм" ООД, гр. Рила, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2012 г. с изх. № 02-100-2600/1379/9.08.13 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция, по общо заявление с УИН 10/110612/43549, с което се отказва финансово подпомагане по мярка 214 АЕП, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", а в останалата част- "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", оторизираната сума в размер на 20 759.49 лв. е удържана и не е изплатена, както и по отношение на присъдените разноски, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Рила Ферм" ООД, представлявано от управителя Костадин Божидаров Ингилизов, в депозирания писмен отговор, както и в с. з. чрез пълномощника адв. Милачков, оспорва жалбата като неоснователна. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменено, като незаконосъобразно, Уведомително писмо (УП) изх. № 02-100-2600/1379 от 9.08.2013 г., по подадена от жалбоподателя "Рила Ферм" ООД, гр. Рила, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2012 г. с изх. № 02-100-2600/1379/9.08.13 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция, по общо заявление с УИН 10/110612/43549, с което се отказва финансово подпомагане по мярка 214 АЕП, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", а в останалата част- "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", оторизираната сума в размер на 20 759.49 лв. е удържана и не е изплатена. Съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят, като земеделски производител е подал общо заявление УИН 10/110612 за кампания 2012 г., с което е поискал финансово подпомагане по схема за единно плащане на площ, схема за национални доплащания на хектар земеделска земя, схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството, мярка 214 АЕП, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" и направление"Опазване на застрашени от изчезване местни породи", плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕК/Н 2000/. В подробни мотиви е установил и основанията на изпълнителния директор на ДФЗ- РА за постановяване на оспорения отказ. В този контекс административният съд е приел, че оспореното Уведомително писмо, макар и издадено от компетентен орган, противоречи на въведените нормативни изисквания за форма, тъй като не са изложени кореспондиращи с установената фактическа обстановка правни мотиви, което от своя страна препятства възможността за съдебен контрол за законосъобразност и ограничава правото на защита на жалбоподателя. Съдът е установил и нарушения на материалния закон, както и съществено нарушение на административно- производствените правила при произнасянето на административния орган по заявлението на жалбоподателя за кампания 2012 г., които е изложил подробно в мотивната част на съдебния акт. Според съда, същите пороци на акта, в частта му за извършеното прихващане, представляват самостоятелни отменителни основания по чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, т. 2 и чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Правилни са изводите на решаващия съд, че не е спазена разпоредбата на чл. 59 АПК относно формата и съдържанието на акта, доколкото, макар и представени таблично, не се съдържат мотиви за недопускането на оторизиране на финансовата помощ по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". Относно БЗС № 62671-960 2-3 е посочена недопустима (наддекларирана) площ- 0.01 ха, сравнима с допустимата, определена за подпомагане площ от 1.22 ха. Правилно съдът е посочил, че не са приобщени доказателства кои са останалите парцели, за които се изисква субсидиране, размерите на площите, определени като допустими, съответно- недопустими, включително и не е посочено основанието за отказ на финансово подпомагане по общото заявление в частта по направление " Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност. Обосновано и законосъобразно първостепенният съд е приел, че изложеното от ДФЗ- РА волеизявление отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в долуописаните площи въз основа на нормативни изисквания, не съответства на действително осъществилата се фактическа обстановка. В тази връзка правилно съдът е счел, че оспореното УП, в коментираната част, не съдържа изложение на фактите по преписката и доказателства, мотивиращи извод за пълен отказ на финансова помощ по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". Правилен е и изводът на съда, че въпреки извършените проверки, изложеното съществено се различава от посоченото в УП, поради което и същото е немотивирано. Настоящият състав на касационната инстанция намира за правилна и преценката на административния съд, че в частта по направление" Опазване на застрашени от изчезване местни породи" разпоредбата на чл. 59 АПК относно формата и съдържанието на акта също не е спазена, тъй като не се съдържат мотиви защо не се допуска изплащане на сума в размер на 20 759.49 лв. финансова помощ. Правилно наред с това, решаващият съд е счел за основателно оплакването на жалбоподателя за наличие на отменителните основания по чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК: налице е съществено процесуално нарушение доколкото ответникът не е извършил в присъствието на законен представител на дружеството- жалбоподател или на упълномощено лице проверка на място или ако такава е била извършена, няма доказателства на дружеството или упълномощено лице да е представен контролен лист с резултатите за подпис. От пояснението под Таблица № 2 става ясно, че в колона "Удържана сума" се отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие". В тази връзка правилно съдът е установил, че в административния акт не е посочено нито фактическото, нито правното основание за удържане на посочената сума, както и че по делото липсват доказателства за това, че за тази сума е издаде АУПДВ, който е влязъл в сила към датата на прихващане. Няма колебания в практиката на ВАС, че посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на административния орган са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Това е необходимо, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането съгласно изискванията на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за реда и прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Решението е правилно и в частта за разноските, а с оглед изхода на правния спор, такива не се дължат и в настоящото производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение