Решение № 8529 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 451/2019 г.

Решение № 8529 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 451/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Х. Чепелев от [населено място], [област], против решение № 229 от 10.12.2018 г., постановено по адм. дело № 103 по описа за 2018 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-28-18/2.04.2018 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол. Изложените оплаквания за необоснованост и неправилност са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ямбол, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ямбол е решение № 1040-28-18 от 2.04.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Ямбол, потвърждаващо разпореждане № 2113-28-32#2 от 9.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Х. Чепелев от [населено място] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието за 15 години осигурителен стаж от втора категория съгласно чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Ямболският административен съд е приел, че положеният от лицето труд като мотокарист, тракторист и общ работник в звено "Спомагателни работници" на "Орудица" ЕООД през периода от 10.11.1992 г. до 9.07.1999 г. е от трета категория. За целия период подаваните данни от осигурителя за Регистъра на осигурените лица е за осигуряване на лицето при условията на трета категория труд. От преценката на клаузите на представения колективен трудов договор от 29.11.1993 г. съдът е установил, че допълнително трудово възнаграждение за работа при вредни или при други специфични условия на труд се е заплащало въз основа на комплексна оценка, а право на допълнителен платен годишен отпуск са имали работниците, работещи на работни места, отговарящи на изискванията на Наредба № 3 от 11.05.1993 г. По делото няма данни, че договореното допълнително трудово възнаграждение за "условия на труд" се е отнасяло за полагане на труд на работно място, оценено по показателите на Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд, издадена въз основа на ПМС № 169/28.08.1991 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да бъде признат от втора категория на основание т. 12 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), в сила до 31.12.1999 г., трудът следва да е положен в цехове, включително и от технологичния транспорт, в леярското производство на черни метали, невключени в т. 4 а, буква "н". Разпоредбата на буква "н" обхваща работници, непосредствено заети в леярското производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от Комитета по труда и социалното осигуряване. На основание т. 12 от ПКТП (отм.); от втора категория е и положеният труд от работници в горещо ковашко-пресово производство, радиално-ковашкия цех и ковашкото отделение на Научноизследователския проектно-конструкторски институт "Технологична обработка на качествени стомани" (НИПКИТОКС) при НПП "Бл. Попов" - Перник. Цех "Ширпотреба" при НПП "Бл. Попов" - Перник - шлосер, оксиженист, ел. заварчик, ковач, технолог и началник на смяна. При изпълнение на длъжностите "тракторист", "мотокарист" и "общ работник" жалбоподателят не е бил непосредствено зает в леярското производство на черни метали, а предприятието "Орудица" ЕООД не е сред изброените в т. 12 от ПКТП (отм.);. Предприятието съдържа леярна - цех "Металообработване", но лицето е било ангажирано на работа в спомагателни дейности, а не като леяр в основното производство. Във връзка с позоваването в касационната жалба на показанията на разпитаните свидетели следва да се посочи, че съгласно процесуалната забрана на чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а, не могат да се доказват със свидетелски показания, вкл. в случаите, когато не са представени издадени от работодателя/осигурителя писмени доказателства. Категорията на труда се установява с документите, посочени в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Свидетелските показания в случая са недопустими, а първоинстанционният административен съд е стигнал до правилния извод, че при наличието на писмени данни и при неустановена загуба или унищожаване на изискуеми документи, няма основание условията на труд и изпълняваната длъжност да се установяват чрез разпит на свидетели. Разпоредбите на Правилника за прилагане на труда при пенсиониране (отм.); регламентират ясно и подробно длъжностите и местата на работа, положеният труд на които се причислява към първа и втора категория. Получаването на допълнителни възнаграждения за неблагоприятни условия на труд не е сред елементите на фактическите състави на разпоредбите, регулиращи категориите на труда. Поради това е неотносим към изхода на спора касационният довод за получавано допълнително трудово възнаграждение за "условия на труд". Материалноправните предпоставки от диспозицията на т. 12 от ПКТП (отм.); не са налице, поради което трудът не може да бъде приравнен на такъв от втора категория. Оспореният административен акт е материално законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Ямболският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,