Решение № 504 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 977/2011 г.

Решение № 504 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 977/2011 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев Производството е по чл. 307 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на А. А. К. от [населено място], чрез пълномощника му - адвокат П. С. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 191 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 776/2010 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, с което е отменено решение № 1715 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 533/2008 г. на Окръжен съд, [населено място] и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на А. А. К. и Д. Щ. Х., като наследник на А. Щ. Д., че М. Б. Х. е собственик на 1/2 идеална част от УПИ VI - 1171 в кв. 70 по плана на вилна зона В., целият с площ от 1708 кв. м., както и на 1/2 идеална част от построената в имота вилна сграда, осъден е А. А. К. да предаде на М. Б. Х. владението на 1/2 идеална част от УПИ VI - 1171 в кв. 70 по плана на вилна зона В., целият с площ от 1708 кв. м. и на 1/2 идеална част от построената в имота вилна сграда, като е осъден А. А. К. да заплати на М. Б. Х. 3594 лв. разноски по делото. В молбата за отмяна се развиват съображения за нарушение, допуснато от състава на ВКС на правилото на чл. 290, ал. 2 ГПК, произнасяне по непосочено в жалбата основание - придобиване от ищцата на собствеността върху 1/2 идеална част от процесния имот по дарение, направено от Д. Щ. Х.. С произнасянето на ВКС по предявените искове на посоченото от ищцата главно основание - придобиване на собствеността чрез договор за дарение, извършено от Д. Х., която е придобила процесния имот по наследяване, съдът бил лишил ответника К. от право на участие в процеса. ВКС освен това бил приел, че Щ. Ч. завещал имуществото си на А. Д., но последният не реализирал действия, с които да манифестира приемането на завещанието, като условие за придобиването на завещаното имущество. Молителят поддържа, че с оглед касационната жалба, съдържаща като основание за касиране на въззивното решение придобиване на претендирания имот по давностно владение, защитата на ответника по касация - А. А. К. развила доводи само във връзка с изложените от жалбоподателката касационни основания, но не и относно придобиване на имота по завещание от А. Д.. В молбата за отмяна е застъпено становището, че предвид последиците от поддържаното процесуално нарушение, същото следва да се подведе под хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5, предложение първо ГПК и с едно по - широко разбиране на текста да се включат и случаите, в които страната макар и редовно призована, в резултат на извършеното процесуално нарушение, каквото според страната е произнасянето по непосоченото касационно основание е лишена от право на участие и защита в процеса. На основание изложените съображения, молителят иска да се отмени касационното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответницата Д. Щ. Х. в отговора си по чл. 306, ал. 3 ГПК оспорва молбата за отмяна и поддържа, че същата следва да се остави без уважение. Ответницата М. Б. Х. чрез пълномощника си адвокат В. К. К. поддържа становище за оставяне молбата за отмяна без уважение. Молбата е процесуално допустима, подадена е в срок и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. В обстоятелствената й част са развиват доводи, с които се аргументират общи оплаквания за незаконосъобразност, Тези доводи не обосновават приложно поле на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърдението за процесуално нарушение са отнася до разпоредбата на чл. 290, ал. 2 ГПК и засяга пределите на касационната проверка. Съгласно нормата на чл. 290, ал. 2 ГПК, ВКС проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания и във връзка с обсега на проверката е изискването по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК - жалбата да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Молителят поддържа виждането, че след като в решението си, решаващият състав е изложил мотиви за придобиване на собствеността върху процесния имот от ищцата по дарение, а също така е разгледал и въпроса за липсата на действия, с които А. Щ. Д. е следвало да манифестира приемането на завещание, се е произнесъл извън посочени в жалбата основания. Изложените в молбата за отмяна обстоятелства нямат връзка с фактическите състави по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, както и с другите фактически състави по чл. 303, ал. 1 ГПК при наличието, на които въззивното решение може да бъде отменено като неправилно. Същите състави формират основанията за отмяна, които са изчерпателно изброени и за това разширителното им тълкуване е недопустимо. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни не поради всякакви нарушения на закона, а единствено поради някоя от причините по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Производство по чл. 303, ал. 1 и сл. ГПК не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци, а само регламентираните в него фактически състави, поради което и разпоредбите му следва да се тълкуват стриктно. Обстоятелствата, на които се позовава страната не обуславят лишаване от възможност за участие в делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Изложеното налага извода, че не са доказани основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК във връзка с поддържаните обстоятелства, поради което молбата следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение