Решение № 12026 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3537/2010 г.

Решение № 12026 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3537/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2211 от 21.12.2009 г., постановено по адм. д. № 831/09 г. Административен съд - Варна, второ отделение, шестнадесети състав, е отменил ревизионен акт № 030802635/6.01.2009 г. в частта му, в която на ЕТ "Нико 88 - Пламен Чернев" - гр. Долни Чифлик е установено задължение за лихви за невнесени авансови вноски за данък върху доходите за 2002 г. в размер на 14,06 лв., като е отхвърлил жалбата против останалата част на ревизионния акт относно установени задължения за ДДС за данъчен период м. 12/02 г. в размер на 12 013,57 лв. и лихва в размер на 9 461,05 лв. и за данъчен период м. 04/03 г. в размер на 49 493,94 лв. и лихви за забава в размер на 36 951,18 лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 2 607,28 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от ЕТ "Нико 88 - Пламен Чернев" - гр. Долни Чифлик, представляван от Пламен Николов Чернев чрез пълномощника му адв. Златев. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Варна в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Варна е отменил ревизионен акт № 030802635/6.01.2009 г. в частта му, в която на ЕТ "Нико 88 - Пламен Чернев" - гр. Долни Чифлик е установено задължение за лихви за невнесени авансови вноски за данък върху доходите за 2002 г. в размер на 14,06 лв., като е отхвърлил жалбата против останалата част на ревизионния акт относно установени задължения за ДДС за данъчен период м. 12/02 г. в размер на 12 013,57 лв. и лихва в размер на 9 461,05 лв. и за данъчен период м. 04/03 г. в размер на 49 493,94 лв. и лихви за забава в размер на 36 951,18 лв. В отменителната му част като необжалвано решението е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. По отношение на определените задължения по ЗДДС (отм.) административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, изразяващи се в това, че поради намиране на двамата доставчици "Криотех"-ЕООД и "Емакс трейдинг"-ЕООД на деклариран данъчен адрес и не представяне на изискани доказателства не е установено начисляване на данъка и наличие на реални доставки, поради което е налице и хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗДДС (отм.). За твърдяните от жалбоподателя допуснати съществени процесуални нарушения по време на извършените насрещни проверки по време на ревизията първоинстанционният съд е приел, че те са неоснователни, а и да има такива нарушения, те са несъществени и не влияят на крайния резултат на ревизията. Като допълнение е посочено, че в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията му за реалност на доставките, каквито доказателства не са ангажирани в хода на административното и съдебното обжалване. Изложени са и мотиви, че този извод не се променя и от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза за начисляване на данъка от доставчиците, тъй като това обстоятелство би имало значение само в случай на доказване на реално извършване на доставките. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в частта му относно непризнато право на данъчен кредит за посочените данъчни периоди. Решението на Административен съд-гр. Варна е правилно и законосъобразно. Както бе посочено, оплакванията на касатора са изложени в отделна молба и ще бъдат разгледани по реда на излагането им. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че по време на ревизията при извършване на насрещните проверки са допуснати съществени процесуални нарушения, които не са санкционирани от съда. Тези оплаквания по естеството си са бланкетни, изключая тези относно липсата на час в протокола от 31.07.2008 г. и извършването на процесуални действия на 16.08.2008 г., неделя, почивен ден. Тези оплаквания са обсъдени от административния съд и по отношение на тях правилно е прието, че дори и да са допуснати такива нарушения, то те са несъществени и не променят крайните изводи на административния орган. В случая не става въпрос за двоен стандарт, каквито доводи са развити в жалбата, а за конкретна съпоставка на правни факти и обстоятелства с правни разпоредби и изградени въз основа на това изводи. Отделно от това, при съобразяване на разпоредбите за разпределение на доказателствената тежест в процеса, от страна на административния съд правилно е отбелязано, че в тежест на данъчно-задълженото лице е да представи доказателства, които да установят наличието на кумулативни условия за възникване на право на данъчен кредит, респективно за отсъствие на някоя от хипотезите по чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), и че ангажираните от него в тази насока доказателства не установяват тези обстоятелства. Неоснователни в тази насока са оплаквания, че по делото не са били уважени направените доказателствени искания и не са събрани доказателства относно съставени данъчно-ревизионни актове или ревизионни актове на двамата доставчици. От данните по делото е видно, че по искане на жалбоподателя ответната Д "ОУИ"-гр. Варна е била задължена да представи налични ревизионни актове на доставчиците, на което от нейна страна е депозирано писмо изх. № 14 846/28.07.2009 г. - л. 41 от делото, с което тя уведомява съда, че двамата доставчици нямат регистрация на територията на Д "ОУИ" - гр. Варна и последната не е в състояние да представи исканите актове, както и че тези доказателства ползват тезата на жалбоподателя, поради което той следва да ангажира и представи същите. Върху това писмо има резолюция на съда от 29.07.2009 г., в изпълнение на която жалбоподателят е уведомен с нарочна призовка - л. 46 от делото. По делото са представени ревизионни актове на доставчиците, но те са неотносими към конкретния правен спор. В жалбата се твърди, че може или трябва да съществуват и други ревизионни актове, но това твърдение е твърде общо и жалбоподателят е този, който следва да представи тези актове като доказателства. По сходен начин стои въпросът и с твърдението за налични актове за прихващане или възстановяване. Последните биха имали значение за спора само ако са съставени на самия жалбоподател, от което следва, че те би следвало да са му връчени и да са му известни, респективно да се представят от него като доказателство по делото. Неоснователни са и оплакванията за допуснато съществено процесуално нарушени относно необсъждане на заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. От мотивите на решението е видно, че първоинстанционният съд е приел, че заключението установява начисляване на данъка от двамата доставчици, но това не е достатъчно за възникване на правото на данъчен кредит, тъй като не е доказана реалност на доставките. От това следва, че съдът е обсъдил въпросното доказателство, като е отделен въпросът, че изводите му въз основа на него са неправилни, тъй като вещото лице също не е открило двамата доставчици на данъчен адрес и изводите му са изградени въз основа на доказателства представени от жалбоподателя, а не въз основа на проверка в счетоводството на доставчиците. Наведените доводи за допуснати нарушения на чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗДДС (отм.) са по естеството си житейски, а не правни. Независимо от това те пак са неоснователни, тъй като от събраните по делото доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че доставките, предмет на процесните фактури, са действително извършени. Обжалваният ревизионен акт е отменен в частта му относно установени задължения за лихви върху авансови вноски и оплакванията в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-Варна в обжалваната му отхвърлителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,