Решение № 18 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6264/2007 г.

Решение № 18 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6264/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2 ал. 3 от ГПК (отм.), във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на две касационни жалби против въззивно решение № 186 от 18.07.2007 г.по гр.д. № 1* по описа за 2005 г.на Софийски апелативен съд. В подадената от К. Т. К. - чрез процесуалния му представител - адвокат М. посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.)- неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и се иска отмяна на обжалваното решение и решаване на въпроса по същество като предявения иск бъде уважен в пълния му размер. Претендира направените по делото разноски. В подадената от Б. Н. Д. - чрез процесуалния му представител - адвокат В. посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.)- неправилност на постановения съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира направените по делото разноски. Обстоятелствата по делото са следните: К. Т. К. е предявил против Б. Н. Д. иск по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди-морални страдания, предизвикани от произнесени по време на заседание на Медийната комисия на Народното събрание, състояло се на 16.06.2004 г.и огласени от пресата неверни факти, състоящи се в следното, че К. К. източва БНТ, плаши членовете на СЕМ, плаши журналисти, контролира постъпленията от реклама в БНТ, гаври се с БНТ и трябва да бъде спрян. Претендира се и обезщетение за забавено от 9.07.2004 г. плащане, равняващо се на законната лихва. С решение от 16.05.2005 г.по гр.д. № 1* по описа за 2004 г.на Софийски градски съд - така предявеният иск е бил частично уважен до сумата от 10 000 лв. С обжалваното въззивно решение № 186 от 18.07.2007 г.по гр.д. № 1* по описа за 2005 г.на Софийски апелативен съд- първоинстанционното решение е частично отменено до размер на 5 000 лв.и е отхвърлен иска в частта за разликата до 10 000 лв., като в останалата част е оставено в сила. Въззивният съд е приел, че е налице противоправно поведение от страна на ответника, който с неверните си твърдения е накърнил доброто име и честта на ищеца. Приел е и че са налице претърпени неимуществени вреди от ищеца, както и наличие на причинна връзка между вредите и виновното поведение на ответника. Съдът е определил размера на дължимото обезщетение съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД. Възражението в касационната жалба на К. Т. К. е за неправилност на така постановения съдебен акт досежно размера на определеното обезщетение. Твърди, че при преценката си съдът не е съобразил в достатъчна степен следните три обстоятелства: 1. степента на претърпените вреди от пострадалия, 2.личността на извършителя, думите на който като депутат към момента на извършване на деянието се ползват с висока степен на достоверност и внимание от страна на обществото, както и 3.личността на пострадалия, който е един от най-популярните български журналисти, определян като личност-институция. Възражението в касационната жалба на Б. Н. Д. е за неправилност на така постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Нарушенията на съдопроизводствените правила, на които се позовава са две: 1. Въззивният съд не е обсъдил наведени във въззивната жалба доводи, касаещи неправилност на постановения от първоинстанциния съд акт относно своевременността на направено от ответника възражение за това, че публикациите не отразяват точно думите му и за дадена формулировка на изявления на ответника, различна от съдържащата се в исковата молба и 2. Неправилно позоваване на гласни доказателства и процесуални действия, които не са събрани по надлежния ред, пред вид на обстоятелството, че протоколът от единственото проведено съдебно заседание на първоинстанционния съд не е подписан от секретар и поради това не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Необоснованост на въззивния съдебен акт се поддържа със следните седем довода: 1. Липсват доказателства за извършени от ответника вредоносни противоправни действия, тъй като съдът не е обсъдил евентуална заинтересованост на разпитаната свидетелка П, а другият свидетел- Ц. дава информация за лично възприети от него факти, а преразказва факти, които е разбрал от трети лица. Отделно- събраните пред въззивния съд гласни доказателства налагат извод, че изразените от ответника твърдения за ищеца не са негово становище, а такова на Комисията по медиите като колективен орган, 2. Несъотносимост на показанията на свидетелката С, 3. Необоснованост на заключенията на приетите по делото две експертизи, тъй като експертът не е ползвал първични счетоводни документи и не е дал отговор на съотносими въпроси, тъй като съдът не е допуснал единствената релевантна /според страната/ задача, свързана със съпоставка между разходите, които БНТ прави за излъчване на предаването и получаваните приходи, 4. Твърдяното изявление, че "Всяка неделя" "източва финансово БНТ не засяга ищеца, тъй като е отправено към юридическо лице, а то няма чест и достойнство, 5. Липсват доказателства за причинени вреди на ищеца, тъй като наличните сочат, че воденото от него предаване е с най-висок рейтинг, а пред вид оспорването на протокола от съдебното заседание на първоинстанционния съд - свидетелските показания не могат да се ползват. Отделно - определението "нахален"не било обида или клевета, а оценка за личността и като мнение не подлежало на обезщетяване. Счита, че чувствата като субективни емоции не могат да бъдат установени и съответно обезщетени, а единственото, което подлежи на оценка е репутацията, 6. Прекомерност на присъденото обезщетение, което обосновава, сравнявайки размера му с този, който се присъжда за незаконно задържане под стража, 7. С приемането на тезата, че ответникът в качеството си на депутат е казал приписаните му фрази се осъществява неоправдана намеса в свободата му на изразяване като народен представител, призван да защитава интересите на обществото. В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема, че и двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страни в процеса, имащи право на жалба, поради което са процесуално допустими. Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.)-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания, като съгласно чл. 218а ал. 1 б. "б" от ГПК (отм.) предмет на проверка е въззивното решение на апелативния съд, а не първоинстанционното решение. Относно жалбата на Б. Н. Д.: Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение. Въззивната инстанция е решаващ, а не проверяващ съд, поради което нейното решение не е условие да се породят последиците на първоинстанционното производство. /ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС/ Въззивното, а не първоинстанционното решение, включително и в хипотеза на потвърждаването му от въззивния съд подлежи на касационно обжалване, поради което възраженията, касаещи първоинстанционното решение не следва да се разглеждат в настоящето касационно производство. Протоколът от проведеното на 28.04.2005 г.съдебно заседание е годно доказателствено средство и извършените процесуални действия се ползват с пълна доказателствена сила, тъй като е подписан от съдия. Неподписването на протокола от секретар-протоколист не е съществено процесуално нарушение и не може да бъде основание за отмяна на решението съгласно чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.), защото протоколът се съставя под диктовката на председателя на съдебния състав, а секретар-протоколистът е техническо лице, което само словесно възпроизвежда чутото. Протоколът се проверява и подписва от председателя и щом той с подписа си е потвърдил правилността на записаното, липсата на подпис не го прави недостоверен. В този смисъл практиката на ВКС е единна и непротиворечива. Следователно - правилно въззивния съд се е позовал и е приел като годни доказателства -представените на 28.04.2005 г. писмени документи и показанията на разпитаните в същото съдебното заседание свидетели К. П., П. Б., И. Д. и П. Ц. Неоснователно е възражението за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Необосноваността е порок, изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото фактически материал и обхваща грешките при формиране вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер - на логиката, опита и научната теория, т. е. в опорочаване на истинността на фактическите констатации на съда по материалноправния спор /ТР № 2/2.07.2004 г.по гр.д. № 2/2004 г.на ОСГК/. В случая-преценяйки изтъкнатите от касатора седем довода, настоящият съдебен състав не счита, че те обосновават погрешно квалифициране и съотнасяне на фактите към правната норма от страна на долната инстанция, нито налагат настоящата да прави свои собствени, различни от тези на въззивния съд фактически и правни изводи по съществото на материалноправния спор. Съображенията: По делото няма никакви доказателства за евентуална заинтересованост на разпитаната свидетелка П. В качеството й на журналист -тя лично е присъствала на заседанието на Медийната комисия на Народното събрание, състояло се на 16.06.2004 г. и след като е възприела изявлението на ответника го е възпроизвела в подписаната от нея статия във в."Дума". Тезата, че тя може да не е предала точно думите на ответника под страх, че е възможно искът да бъде насочен срещу нея е в сферата на предположенията. Що се касае до показанията на свидетеля Ц, от които не става ясно дали той е присъствал на заседанието на комисията на 16.06.2004 г. -то те са ценени от въззивния съд дотолкова, доколкото установяват, че на заседанията на Медийната комисия, на които свидетелят е присъствал е бил обсъждан въпроса за предаването "Всяка неделя"и по инициатива на ответника е бил повдиган въпроса за това, че с него се източва финансово телевизията и са правени намеци за това, че ищецът влияе на членове на СЕМ, като след това тези коментари са били отразявани в публикации. Неоснователно е твърдението за несъотносимост на показанията на свидетелката С. Последната -именно в качеството си на член на СЕМ - с голяма степен на достоверност е могла да установи истинността или не на твърдението на ответника, че ищецът плаши членовете на СЕМ. Именно въз основа на нейните показания, че тя не е била заплашвана от ищеца и не знае други членове на СЕМ да са били заплашвани- правилно съдът е приел за неустановено твърдението в този смисъл на ответника и на това основание е счел, че същият следва да носи отговорност за тези си думи. Тезата за необоснованост на заключенията на приетите по делото две експертизи-настоящият съдебен състав счита за несъотносима. Въззивния съд е коментирали приетите заключения - във връзка с преценката си относно верността на изложеното от ответника, че ищецът източва БНТ и контролира постъпленията от реклама в БНТ, но изводът си за това, че тези твърдения не са верни-съдът не е обосновал само с тях./Позовал се е още на: договор между Б неделя" ЕООД гр. С. № 0* от 12.02.2002 г. и анексите към него от 26.03.2004 г. и 14.11.2003 г., както и е анализирал съответствието им с нормата на чл. 47 ал. 2 от Закона за радиото и телевизията, на решение на комисията за борба с корупцията на Народното събрание от 16.09.2004 г., на писмо от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3201/96 г.на САС и издаден въз основа на него изпълнителен лист от30.05.2001 г., на Протокол № 9 от 12.02.2002 г. и № 17 от 26.03.2004 г.от проведени заседания на управителния съвет на БНТ, на договори за материално подпомагане на телевизионна продукция за периода 30.07.2002 г.-до началото на 2004 г., сключени между търговски дружества като спонсори,БНТ и "Всяка неделя" ЕООД/. Следователно -дори и да се приеме за вярна тезата за необоснованост на приетите по делото заключения и те да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, то това не би довело до решение в различен смисъл. Тезата, че изявлението, че "Всяка неделя" "източва финансово БНТ не може да засегне ищеца, тъй като е отправено към юридическо лице, както и за липса на доказателства за причинени вреди на ищеца и за това, че чувствата като субективни емоции не подлежали на установяване и обезщетяване- не се споделят от настоящия съдебен състав. В случая установеното изявление е, че ищецът с дейността си и чрез предаването си източва финансово БНТ. Следователно същото е насочено към ищеца -в качеството му на физическо лице. Отделно-наличието на причинени на ищеца вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции е установено с гласни доказателства- показанията на свидетелите Д. За това-при установеност на факта на виновно поведение от страна на ответника/вината се презумира, а и по делото е установено, че изявленията на ответника не отговарят на истината/, на причинени на ищеца неимуществени вреди и причинна връзка между тях/причинените на ищеца негативни изживявания са именно в резултат на неверните твърдения на ответника, които са били разпространени от медиите/-правилно въззивния съд е приел предявения иск за основателен. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили като пряка последица от непозволеното увреждане. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди и естеството и характера на страданията, за които то се присъжда се определят от съда по справедливост. Като не всяко неприятно усещане и чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези които справедливостта изисква да бъдат възмездени. В този смисъл направеното от ответника в подадената касационна жалба сравнение между размера на присъденото във въззивното решение обезщетение и обичайното такова при незаконното задържане под стража е неправилно. Всеки случай е конкретен и за всеки преценката на съда е индивидуална. При това -при преценката си съдът не прилага субективен критерии, а възмездява вредите, изхождайки от общите схващания за справедливост. В конкретния случай -въззивният съд правилно е определил размера на дължимото обезщетение. В този смисъл настоящият състав не споделя възраженията, изложени в подадената от касатора К. К. жалба, че съдът не е съобразил, че към момента на извършване на деянието ищецът и воденото от него предаване са били с висок рейтинг, поради което обществото с голям интерес е възприемало изнесените в публичното пространство факти, както и обстоятелството, че ответникът е бил депутат от управляващата партия, думите на който в това му качество са се възприемали с висока степен на достоверност. Личността на пострадалия и обстоятелството, че изложените твърдения са станали известни на неограничен кръг от хора -са сред посочените факти, които въззивният съд е взел пред вид при определяне на размера на дължимото обезщетение. Следва да се има пред вид, че размерът на вредите се определя към датата на причиняването им. Към този момент, като е взел пред вид личността на пострадалото и на виновното лице/двамата публични личности- съответно известен журналист и депутат от управляващата партия/, мястото на извършване на деянието- Парламента на страната, времето на извършване- на открито заседание на парламентарна комисия, броя на изявленията, обстоятелството, че те са разпространени още на следващия ден от присъстващите журналисти и по този начин са достигнали до неограничен кръг от лица, обемът на причинените неимуществени вреди- настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд правилно е определил, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, размера на дължимото обезщетение. Касационната инстанция не споделя тезата на касатора-ищец по исковата молба-за това, че съдът е следвало да възмезди вредите по начин, че това да има предупредително-възпиращо въздействие за бъдещи подобни форми за деликти. На овъзмездяване подлежат реално причинените вреди. Определеният размер на обезщетението не може да има превантивна функция, защото с него не се налага наказание, а се компенсира вредата, причинена от виновно поведение. Неоснователна е и тезата на касатора-ответник по исковата молба, че уважаването на предявения иск представлява неоправдана намеса в свободата му на изразяване като народен представител, призван да защитава интересите на обществото. Вярно е, че свободата на изразяване е особено важна за народните представители/както е посочено в цитираното решение по делото К. срещу Италия от 2003 г./, но тя трябва да бъде гарантирана, за да е в защита на интересите на всички граждани. Изложеното мотивира съда да приеме подадените касационни жалби за неоснователни. Обжалваното решение като обосновано и правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото- направените искания от касаторите за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение-се явяват неоснователни. Водим от изложените съображения,Върховен касационен съд, състав на III г.о.