Решение № 6671 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15773/2008 г.

Решение № 6671 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15773/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална ветеринарномедицинска служба гр. Велико Търново, против Решение № 204/17.10.2008 г., постановено по адм. д. № 899/2007 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, в частта му, с която е отменено разпореждане № 10/25.05.2004 г., издадено от директора на РВМС - гр. Велико Търново, преписката е изпратена на административният орган за издаване на нов акт и РВМС е осъдена да заплати направените по делото разноски. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Решението е обжалвано и от ЕТ "Митев-ИММ-Милко Митев", със седалище с. Ореш, община Свищов, в частта с която искането на жалбоподателя за прогласяване нищожността на разпореждане № 10/25.05.2004 г., издадено от директора на РВМС - гр. Велико Търново е оставено без разглеждане и производството по делото прекратено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбите. Касационните жалби са подени в срок и са допустими. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отменено разпореждане № 10/25.05.2004 г. на директора на РВМС гр. Велико Търново, с което е спряна експлоатацията на обект - Млекопреработвателен цех, находящ се в с. Ореш, община Свищов, собственост на ЕТ "Митев-ИММ - Милко Митев" и преписката е върната на административния орган. От фактическа страна съдът е приел за установено, че в резултат на извършена проверка от комисия, назначена от административния орган, е изготвен доклад. Представен е присъствен лист за извършената проверка с дата 27.04.2004 г. По делото са представени два доклада, без дата, като този връчен на Милко Митев е с различно съдържание и не съдържа т. 6.1, 6.2 и приложения. Посочено е, че в оспореното разпореждане административният орган се е позовал на доклада и са цитирани нарушени правни норми. Първоинстанционният съд е направил извод, че разпореждането е издадено в нарушение на предписаната от закона форма, което е основание за неговата незаконосъобразност. В оспореният административен акт не са изложено мотиви за налагане на мярката "спиране на експлоатацията на млекопреработвателен цех", с което са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е нарушено правото на защита на лицето спрямо, което е наложено ограничението. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че в оспореното разпореждане не се съдържа описание на фактическите обстоятелства въз основа, на които е наложена ограничителната мярка. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП (отм.) в сила към датата на издаване на индивидуалния административен акт, в същия следва да се съдържат фактически основания за издаването му. В случая такива не са изложени нито в разпореждането, нито в доклада от извършената проверка. От посочените в последния отбелязвания, не може да се направи извод за конкретни констатирани нарушения, довели до налагане на мярката по чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗВМД (отм.). В случая е неприложимо и ТР 16/75 г. на ОСГК, съгласно което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. В случая докладът не се съдържат каквито и да било мотиви, такива не се съдържат и в акта на горестоящият административен орган. Административният акт трябва да съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му, т. е. актът трябва да бъде мотивиран. Мотивирането на административния акт улеснява контрола, който се упражнява при обжалването му по административен или съдебен ред, поради което самото то представлява изискване за законосъобразност на самия акт. Липсата на мотиви е нарушение на изискването за форма на административния акт и е абсолютно основание за неговата отмяна. В оспореното разпореждане са изброени като нарушени норми от Правилника за приложение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и редица норми от Наредба № 7 от 8.04.2002 г. за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни (отм.) и Наредба № 30 от 20.11.2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти (отм.). В изброените в разпореждането норми се съдържат множество хипотези на нарушаване на законодателството, за които обаче липсват каквито и да било фактически констатации, както в доклада, на който се е позовал административния орган, така и в самия административен акт. Следователно като е достигнал до извод за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане Административен съд гр. Велико Търново е постановил решение в съответствие с материалния закон. Изводите на съда за порок във формата на акта са в съответствие със събраните по делото доказателства, поради което оплакването в касационната жалба за необоснованост на решението, е неоснователно. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Доводът в касационната жалба, че лицето спрямо което е наложена мярката по чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗВМД (отм.) не е имал правен интерес от обжалването, тъй като от издаване на разпореждането до обжалването му пред съда е изминал период от 4 години, е неоснователен. След като горестоящият административен орган се е произнесъл по реда на чл. 59, ал. 3 от ЗВМД (отм.) на 04.04.2007 г., а Милко Митев е обжалвал административния акт, който несъмнено засяга негови права и законни интереси, в законоустановения срок, то и изводът на съда за допустимост на жалбата е законосъобразен. С оглед на изложеното жалбата на директора на РВМС гр. Велико Търново е неоснователна. Жалбата на ЕТ "Митев-ИММ-Милко Митев" също е неоснователна. С влязло в сила Решение № 333/16.06.2005 г., постановено по адм. д. № 141/2005 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, жалбата на едноличния търговец за обявяване на нищожността на разпореждане № 10/25.05.2004 г. на директора на РВМС гр. Велико Търново е отхвърлена. Съгласно правилото на чл. 299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, поради което законосъобразно първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази му част. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,