Решение № 7508 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10357/2010 г.

Решение № 7508 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10357/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Татяна Владимирова Бузина против решение № 456 от 09.06.2010 г. по адм. дело № 195/2010 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 05/12.02.2010 г. на кмета на община Правец за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като не са изпълнени условията за прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който заповедта на кмета да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Правец оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София област, предмет на касационно обжалване, е законосъобразно. Правилно съдът приема, че заповед № 05 от 12.02.2010 г. на кмета на община Правец е издадена от компетентния административен орган (съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът на общината е орган по назначаването), в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че служебното правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение със служител, назначен за първи път на държавна служба, в едногодишен срок от датата на встъпване в длъжност. В случая мотивирано и при правилно тълкуване на закона административният съд приема, че изброените условия са изпълнени. Жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба като главен експерт "Общински имоти" в сектор "Общинска собственост" на община Правец, след конкурс по реда на чл. 10 от ЗДСл, считано от 01.04.2009 г. (заповед № 8/31.03.2009 г. на кмета на общината), а служебното й правоотношение е прекратено на 12.02.2010 г. с оспорената заповед, т. е. в едногодишен срок от възникване на правоотношението (чл. 14, ал. 1 от ЗДСл). Следователно изискванията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателката е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, съдът постановява акт, който кореспондира със закона. Доводите на жалбоподателката за неприложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл с оглед обстоятелството, че е изпълнявала същата длъжност години преди това по трудово правоотношение, е неоснователен. Служебното правоотношение е ново, различно по своята правна характеристика от трудовото правоотношение, тъй като възниква по силата на административен акт с установена от ЗДСл форма и съдържание и се прекратява при условията, предвидени в този нормативен акт, а държавните служители са нова, самостоятелна категория служители, чиито права и задължения се уреждат от същия закон. Ето защо държавната служба не е продължение на работата по трудов договор, а ново правоотношение, за което са приложими специалните разпоредби на ЗДСл, включително нормата на чл. 12, ал. 1. Срокът за изпитване, предвиден в цитирания текст е в ползва на органа по назначаването и прекратяването на служебното правоотношение в неговите рамки е правомощие на този орган, който няма задължение да мотивира взетото решение. Преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл доводите в касационната жалба за професионалните качества на служителката са ирелевантни за правния спор и не следва да бъдат обсъждани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София област е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, пето отделение